Определение № 530 от 20.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 530 гр. София, 20.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600641 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 от НПК, вр. глава 22- ра от НПК.

Образувано е по жалба от защитника на осъдения К. С. С., срещу Определение № 208 от 26.04.2024 г. на Окръжен съд - Враца, постановено по ЧНД № 253/2024 г. с което е оставена без уважение молбата на С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието, което търпи понастоящем.

С жалбата се твърди незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение. Иска се отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде уважено искането на С. за условното му предсрочно освобождаване.

Това искане защитникът мотивира с наличието на визираните в чл.70 от НК кумулативно изискуеми предпоставки - към момента осъденият С. е изтърпял повече от половината от наказанието, наложените наказания за провинения по време на изтърпяването на наказанието по посочената присъда били в минал период, имал предимно добро поведение, имал похвали и грамоти, има дължимото уважение към служителите и администрацията, честно отношение към труда и дал доказателства за поправянето си.

Съдът, като съобрази изложеното в жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е подадена в срок и e допустима за разглеждане. По същество е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е установил фактите - предмет на разглеждане и изводите му по приложение на материалния закон са верни. Данните по делото за необходимата промяна на осъдения, обосноваващи поправянето му не налагат убедително основанията за предсрочно освобождаване.

Осъденият К. С. С. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 години, при първоначален „строг“ режим, наложено с присъда № 2855/2018 г. на АС Моне — Кралство Белгия за престъпление по чл.159б ал.2 НК, която присъда е призната и приета 1 за изпълнение в Република България с решение на ОС Монтана по ЧНД 220/2020 година.

Отделно от това, К. С. С. е осъден с присъда по НОХД № 1006/14 г. и по НОХД № 65/2018 г. и двете на PC-Враца и по присъда № 27/2018 г. на Наказателен съд Шарлеора — Кралство Белгия за престъпления по: чл.196, ал.1, т.2 НК; чл.343в, ал.2 и чл.159а, ал.2, т.4 и т.6 НК, за които с определение по ЧНД № 6/2023 г. на ОС-Монтана и определение по ВЧНД № 361/2023 г. на САС му е определено едно общо наказание от 15 месеца /1 година и 3 месеца/ лишаване от свобода, при първоначален режим „строг“, което, съгласно приложената по делото справка от ГД „ИН“ – Затвора Враца, следва да се търпи отделно. От това наказание, след приспадане на предварителното задържане в Белгия въз основа на изисканото постановление на ОП Монтана, С. има да търпи остатък от общото наказание от 2 месеца и 1 ден.

Осъденият С. е постъпил в Затвора Враца на 01.10.2021 г., за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, от 8 години, до 03.02.2022 г., като след тази дата е бил преместен в ЗОЗТ „Бойчиновци“. Поради извършени от С. нерегламентирани дейности, а именно а именно предоставяне на вещи /телефони и цигари/ на други лишени от свобода срещу лихва, като при забава или не връщане на дължимото, същите били подлагани на тормоз, заплахи и закани за физическа саморазправа, включително и убийство, поради което на 29.08.2022 г., е върнат в корпуса на Затвора.

Към датата на разглеждане на делото пред Врачански окръжен съд – 26.04.2024 г. е изтърпял фактически: 2 години, 6 месеца и 3 дни; изтърпяно наказание в Белгия – 4 години, 6 месеца и 10 дни; от работа – 5 месеца и 3 дни. Всичко – 7 години, 5 месеца и 16 дни. Остатък за изтърпяване на наказанието от 8 години към датата на постановяване на определението – 6 месеца и 14 дни.

Налице е първата формална предпоставка - чл.70, ал.1, т.1 от НК – изтърпяно фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание.

Оттам нататък, за да прецени дали е налице и втората предпоставка – поправяне на личността, първостепенният съд, достатъчно прецизно е обсъдил приложените по делото доказателства за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

На първо място, няма как да бъдат игнорирани фактите, материализирани в официалните документи на затворническата администрация – началния и последващите три текущи доклада, изготвени от инспектор „СДВР“, че рискът от рецидив и вреди при осъдения, първоначално в границите на средния – 76 точки е бил повишен по време на престоя на С. в пенитенциарното заведение и е преминал във високите граници от 88 точки и се е запазил такъв до депозирането на молбата на С. за УПО. Това завишение е в резултат на допуснатите множество дисциплинарни нарушения и наложени наказания, което се отразява в отчетените стойности на раздел „Начин на живот и обкръжение“, „междуличностни проблеми“ и „умения за мислене“. В профилът на криминогенни нужди, зони с дефицитни стойности остават „криминално минало“, „отношение към правонарушението“, „трудова заетост“, „начин на живот и обкръжение“, „междуличностни проблеми“ и „умения за мислене“.

Рискът от вреди за обществото, при предсрочно освобождаване на С., е определен като среден, не само предвид процесното престъпление, а и от обстоятелството, че предвид криминалното му минало /осъждан многократно/, С. показва трайно формирани криминални нагласи, липса на самокритичност и несъобразяване с установените норми и правила. Освен това, С. няма професионална квалификация и утвърдени трудови навици.

Източник на доходите му са от незаконни дейности, свързани с трафик на жени с цел проституция.

2

Твърди се в жалбата, че осъденият К. С. спазва установените правила, има предимно примерно поведение и изпълнява съвестно поставените му от администрацията задачи, но това е дължимо поведение на осъдените лица, за нарушението на което са предвидени съответни санкции в специалния закон /ЗИНЗСС/. Доказателство за това са множеството наложени му дисциплинарни наказания, за извършени от него дисциплинарни нарушения в пенитенциарното заведение, като и към датата на депозиране на молбата му за УПО се счита за наказан. С оглед на тези факти, твърдяното в жалбата добро поведение, се явява неоснователно, тъй като е доказателствено неподкрепено. Това е показател, че С. не се е поправил.

Не следва да бъде подминат и факта, че във фактически изтърпения срок на наказанието /съгласно представената пред първия съд справка Вх.№ 2633/05.04.2024 г., е включено и времето на изтърпяното в Белгия наказание от 4 години и 6 месеца и 10 дни, за което липсват доказателства, с осъдения С. да е извършвана корекционна дейност, обстоятелство, което затвърждава извода, че визираните в чл.36 от НК цели не са изпълнени.

Гореизложеното обосновава извод за липсата на категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот.

Доказателство, че осъденият С. не се е поправил е и липсата на промяна на режима на изтърпяване на наказанието му от „строг“ на по-лек. Това обстоятелство изрично е подчертано в представения пред първият съд доклад от 02.04.2024 г., на ИСДВР Затвора Враца и което обстоятелство е пречка за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода К. С.. Липсата на основания за облекчаване режима на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода, говори за асоциален тип поведение дори и в местата за лишаване от свобода.

Освен изложеното по-горе, следва дебело да се подчертае, че институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“, се явява изключение от правилото, че всеки деец следва да търпи изцяло наложеното му наказание и именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината или на 2/3 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ деецът е дал убедителни доказателства за поправянето си, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето му в пенитенциарното заведение и е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. Процесният случай обаче не е такъв.

С оглед изложеното, САС намира извода на Врачански окръжен съд, че по отношение на осъдения К. С. С. не са налице едновременно и двете кумулативно предвидени предпоставки по чл.70 ал.1 от НК за условното му предсрочно освобождаване, за правилен, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 208 от 26.04.2024 г. на Окръжен съд - Враца, постановено по НЧД № 20241400200253 по описа за 2024 година, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода К. С. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от признатото му и приведено в изпълнение с решение по ЧНД № 220/2020 год. на ОС Монтана наказание „лишаване от свобода“, за срок от 8 години, който е 3

5 месеца и 15 дни.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4