Решение № 2 от 16.04.2024, Районен съд - Ардино

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Ардино, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян М. Цонев при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева като разгледа докладваното от Боян М. Цонев Административно наказателно дело № 20245110200006 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от Х. С. С., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 24-0238-00029/15.02.2024 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР - Кърджали, РУ - Ардино, с което на основание чл.

174 ал. 1 т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, и са отнети общо 8 контролни точки на основание Наредба N 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за извършено нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП.

В депозираната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Не се оспорва фактическата обстановка при извършване на административното нарушение. Счита, че извършеното от него административно нарушение е извършено при условията на крайна необходимост и следва да се приложи чл.

8 от ЗАНН. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна - ОДМВР - Кърджали, редовно призована, не изпраща представител. Заедно с административнонаказателната преписка изпраща писмено становище, с което иска наказателното постановление да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждения.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 26.01.2024 г. около 19:03 ч. свидетелите В. Т. и М. М., полицейски служители при РУ - Ардино, ОДМВР - Кърджали, изпълнявали служебните си задължения в гр. Ардино на ул. Родопи . При изпълнение на задълженията си, спрели за проверка л.а. марка „Шкода“, модел „Фабия “, с рег. № К1718ВА, управляван от жалбоподателя Х. С.. Същият бил изпробвана за наличие на алкохол в издишания въздух с „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер № ARDN 0051. С техническото средство било отчетено нали чие на 0.83 промила на хиляда концентрация на алкохол в издишания въздух.

Поради тази причина свидетелят Т. съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 1093563/26.01.2024 г., с който на жалбоподателя му било вменено нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1, пр.1 от ЗДвП, актът би л подписан от Х. С. без възражения.

Бил издаден и талон за медицинско изследване № 0180113. При извършено на 29.01.2024 г. химическо изследване била установена концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя в количество от 0,70 на хиляда. Въз основа на съставения АУАН и резултатите получени от изследване на кръвната проба, на 15.02.2024 г. било съставено процесното наказателно постановление , с което на Х. С. на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, и са отнети общо 8 контролни точки на основание Наредба N 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за извършено нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетелите - В. Т. и М. М.. Съдът възприема показанията на същите като преки, доколкото се явяват свидетели - очевидци, както и като обективни, доколкото не се установи свидетелите да се явява по някаква причина заинтересован от изхода на спора, както и от писмените доказателства - Акт за установяване на административно нарушение от 26.01.2024 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП; Талон за медицинско изследване с бл. № 0180113; Протокол № 17/29.01.2024 г. за химическо или химикотоксикологично изследване; Списък на преминали последваща проверка на анализатори на алкохол в дъха от 18.01.2024 г.; Разпечатка на данни от апарат „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер № ARDN 0051; ЗППАМ № 240238-000001/26.01.2024 г.; Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР, установяващи компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановления; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка в централна база - КАТ за л.а. с рег. № К1718ВА.

От правна страна съдът намира следното:

2

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на процесната дата и място Х. С. С. е управлявал моторно превозно средство - л.а. с рег. № К1718ВА , с концентрация на алкохол в кръвта от 0.70 на хиляда, който резултат е установен с химическо изследване.

Следователно законосъобразно наказващият орган е преценил, че същият е действал в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, който забранява на водачите да управляват пътни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда. Описаното поведение на жалбоподателя е съставомерно по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвиждащ да се наказва с "лишаване от право" да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 месеца и "глоба" от 500 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Наложените две кумулативно предвидени наказания са в единствено възможния по закон размер. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 8 точки на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. При извършената служебна проверка на АУАН и наказателното постановление в частта относно нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство, каквито са оплакванията на жалбоподателя. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като и двете разпоредби са достатъчно прецизно изписани. Доказано е и извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 хиляда. Установяването на употребата на алкохол е извършено при спазване на надлежния ред на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Наличието на алкохол е било установено, както при извършената на процесната дата проверка с техническо средство, така и впоследствие при извършеното химическо изследване на взетата от жалбоподателя кръвна проба.

Несъстоятелно е възражението на жалбоподателя в смисъл, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като вмененото административно нарушение е било извършено в условията на крайна необходимост по смисъла на чл. 13 от НК, която правна норма и уредения в нея институт е приложима по силата на чл. 8 от ЗАНН.

3

От обясненията на жалбоподателя стана ясно, че непосредствено преди нарушението същият консумирал около 100 гр. ракия. Получил обаждане от брат си, че във входа, в който живее няма ток. Жалбоподателят, който е служител в енергото, но същият ден не бил на работа, отишъл пеш до блока на брат си, където установил, че главния прекъсвач на входа бил паднал. След като вдигнал прекъсвача се оказало, че проблема бил в апартамента на брат му. Отишъл пеш до цеха на баща си, където бил паркиран лекият автомобил с рег. № К1718 ВА, като решил с нея да отиде до дома си и от служебната си кола, която била паркирана там да вземе инструментите си. Жалбоподателят твърди, че в денят на извършване на нарушението било студено и това била причината да откликне на молбата на брат си.

Дори и да се приеме за безрезервно вярно посоченото от жалбоподателя относно причините, поради които се е качил да шофира, това не значи, че е действал при условията на крайна необходимост. Това е така, защото деяние извършено при крайна необходимост, е такова, което физическо лице извършва, за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените /чл. 13 от НК/.

От изложеното по-горе става ясно, че жалбоподателят и неговият защитник не ангажираха никакви доказателства за това, че преди да се качи да шофира, след употребата на алкохол е съществувала каквато и да е непосредствена опасност, която не е можела да бъде избегната по друг начин.

Фактът, че Х. С. е бил помолен от брат си да отстрани аварията, изразяваща се в прекъсване на тока в апартамента му и студеното време, не представлява налична непосредствена опасност за негови или на другиго / в случая на брат му/ лични или имотни блага, тъй като липсата на електрозахранване при студено време по своята същност не нито лично, нито имотно благо. По тази причина жалбоподателят не е имал право да нарушава закона, като шофира, след употребата на алкохол. Още повече, че е имал абсолютна обективна възможност да отиде пеш до служебния си автомобил, да вземе нужните инструменти и да се върне обратно до блока на брат си, както се е придвижил и първия път, след обаждането на брат си за възникналата авария.

От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното производство не са до пуснати съществени нарушения съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 8 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на 4 правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмено становище, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80,00 лв.. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0238-00029/15.02.2024 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР - Кърджали, РУ - Ардино, с което на Х. С. С., ЕГН: **********, са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 500,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, и са отнети 8 контролно точки на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за извършено нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.