Определение № 328 от 18.02.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 328 гр. Варна, 18.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Частно наказателно дело № 20263110200185 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК. Образувано е по жалба на „В. С. О.“ ЕАД, ЕИК 204951698 със седалище и адрес на управление гр. София, подадена чрез управителя П. К., против постановление на прокурор при ВРП от 19.12.2025год., с което е прекратено наказателното производство по д.п. № 1168/2024год. по описа на І РУ при ОД на МВР Варна.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че атакуваното постановление е незаконосъобразно и необосновано, че били налице съмнения дали изводите на прокурора се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички релевантни обстоятелства. Сочи, че от постановлението не ставало ясно въз основа на какви доказателства прокурорът е приел, че релсата се била счупила в следствие на продължителна работа и умора на материала. Твърди, че липсвали данни дали е била установена скоростта на локомотива и прикачените вагони по време на движението им към Петролен терминал на Пристанище Варна, респ. дали не са били нарушени правилата на движение в резултат на което да са нанесени повреди на ЖП линията. Не ставало ясно и въз основа на какви доказателства прокурорът е приел, че локомотивът се е движел с 14км./час. Не било ясно дали изобщо е изследван въпроса какво е било ограничението на скоростта в участъка на индустриалния клон на който е настъпил инцидента, респ. дали превишението е резултирало в техническа неизправност. Не било изследвано дали маневрената дейност е била извършена съобразно инструкцията за експлоатация на индустриалния ЖП клон одобрена от железопътното предприятие „Б. Р. К.“ ЕООД и съгласувана от собственика на индустриалния клон. От постановлението не ставало ясно и дали било изследвано дали лицата участващи при извършването на маневрата са били правоспособни, дали са минали през медицински преглед, проверка за 1 употреба на алкохол и пр. Не било ясно и това дали в случая са били спазени мерките в системата за безопасност на „Б. Р. К.“ ЕООД.

Моли постановлението да бъде отменено. Към жалбата си жалбоподателят представя и Инструкция за експлоатация на железопътната мрежа от коловоз на товарен парк или разпределителен парк на гара Варна до индустриален ЖП клон на „В. С.“ ЕООД с локомотив и маневрена бригада на „Б. Р. К.“ ЕООД.

Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Наказателното производство по д.п. № 1168/2024год. по описа на І РУ ОД на МВР Варна е било образувано постановление на прокурор при ВРП от 01.08.2024год. с оглед извършено престъпление по чл.343, ал.1 б. "а“ вр. чл.

342, ал.1 от НК за това, че на 23.11.2023год., в гр.Варна, при управление на подвижен железопътен състав – дизелов локомотив 07-102-№ 92520007102-3 са били нарушени правила за движение и с това по непредпазливост са били причинени значителни имуществени вреди на дружеството „В. С. О.“ ЕАД.

С атакуваното постановление от 19.12.2025год. прокурорът е прекратил наказателното производство по д.п. № 1168/2024год. по описа на І РУ ОД на МВР Варна на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК като посочил, че от събраните в хода на разследването доказателства се налагал извод, че съставът на престъплението по чл. 343, ал.1, б. „а“ вр. чл. 342, ал.1 от НК не е бил осъществен.

В постановлението си прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 23.11.2023г. около 03:30ч. св. М. И. С. управлявал дизелов локомотив 07-102 с № 92520007102-3, собственост на „Б. Р. К.“ ЕООД, по индустриален железопътен клон с дължина от 4561 метра, свързващ Петролен терминал на Пристанище Варна с гара Варна, товарен парк, който бил собственост на „В.

С. О.“ ЕАД и бил предоставен за експлоатация и поддръжка на „П. т. В.“ ЕООД. Към локомотива били прикачени 10бр. вагона и същият се движел в посока към Петролен терминал на Пристанище Варна. Когато локомотивът и прикачените към него вагони преминали през км 0+400 от посочения индустриален клон, в резултат на продължителна работа и умора на материала се счупила една от релсите в посочения участък, в резултат на което се претоварили обтяжките, свързващи двете релси на железопътния път.

Посочената внезапно възникнала неизправност в железния път не била забелязана от машиниста, нито от намиращите се в кабината на локомотива свидетели - Д. И. В. - маневрист и И. И. С. - маневрист, като за същите не е имало обективна възможност да забележат възникването й. Около 04:45ч. посоченият локомотив, управляван от св. С., потеглил обратно в посока към гара Варна, товарен парк, без към него да са били прикачени вагони. Когато локомотивът, който се движел с 14 км/ч, преминавал през горепосоченото 2 място, обтяжките на които се задържала скъсаната релса, се скъсали в резултат на което се получило разширяване на междурелсието до 1500мм, което е над допустимите стойности от 1470мм и по този начин възникнало дерайлиране на четвърта и пета колоос на локомотива. С. С. веднага задействал спирачната система на локомотива и така спрял неговото движение. В резултат на дерайлирането на локомотива били причинени вреди на железния път. По локомотивът не били причинени щети, като горепосочените лица, които се намирали в неговата кабина, също не получили никакви наранявания.

В хода на разследването била назначена техническа експертиза съгласно заключението на която причината за възникването на произшествието била внезапно настъпилата техническа неизправност в железния път - настъпилото скъсване на една от релсите на железния път.

Съобразно така приетата фактическа обстановка прокурорът приел, че събраните доказателства не сочат на осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал.1 б. „а“ вр. чл. 342, ал.1 от НК. Посочил, че предвид обстоятелството, че посочената неизправност била настъпила внезапно и същата не е могла да бъде предвидена, от страна на машиниста, а и на което и да е друго лице, не е било осъществено виновно нарушение на правилата за движение. Изразил и становище, че от събраните доказателства по делото можело да бъде направен извод, че железният път не е бил добре поддържан, но все пак са били спазени минималните изисквания за неговия преглед съобразно разпоредбата на чл. За от Наредба № 58 от 02.06.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, според която прегледи на железния път и на съоръженията към него следва да бъдат извършвани веднъж годишно, т.е. веднъж през всяка календарна година.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с постъпилата жалба и в изпълнение на задълженията си за осъществяване на цялостен контрол на атакувания прокурорски акт по отношение на неговата обоснованост и законосъобразност за да се произнесе взе предвид следното:

Преценката по обосноваността на обжалвания прокурорски акт включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по следните въпроси: 1 извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 от НПК, 2. от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от прокурора фактическа обстановка, на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение; 3. допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката (не при събирането и проверката) на доказателствата – игнориране на част от тях; неконстатиране, респективно необсъждане на съществуващи противоречия между определени 3 доказателствени източници; позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н. При изпълнение на тези си правомощия обаче съдът е ограничен от пределите на компетентността на прокурора и в рамките на тези ограничения не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства. В този смисъл е и решение № 60 от 25.02.2003 г. на ВКС по н. д. № 703/2002 г., I н.о.. Правомощията на съда в процедурата по чл. 243, ал. 5 от НПК не са в същия обем, както в съдебната фаза на наказателния процес, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. Регулираните правоотношения са от различен порядък, тъй като в единия случай се касае до съдебен контрол върху досъдебната дейност, когато делото е прекратено преди да е стигнало до съдебната фаза, а в другия – за преценка на съда, осъществяваща се в съдебната фаза, при повдигнато с внесен обвинителен акт обвинение.

Изложеният извод произтича и от самостоятелните правомощия на прокурора, както и от господстващото му, главно процесуално значение, респективно правомощия в досъдебната фаза на наказателния процес, където той се явява dominus litis (господар на процеса). Ако съдът прецени, че изложената в постановлението за прекратяване на наказателното производство фактическа обстановка е формирана въз основа на грешни фактологични изводи, като грешката е резултат от някоя или някои от по-горе посочените причини, той не може самостоятелно да я изменя, като излага свой прочит на доказателствените материали, а следва да отмени/измени контролирания акт, като посочи в какво се състои констатираното нарушение при оценката на събрания доказателствен материал (например непълнота на разследването, допусната логическа грешка, превратно интерпретиране на доказателства и т.н.).

От своя страна, преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството съответства ли прокурорския акт на нормите на материалния и процесуалния закон. В рамките на тази преценка, съдът преценява дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалото лице. Например неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава; нарушение при събирането и проверката на доказателствата по делото; нарушение при самото изготвяне на постановлението на прокурора за прекратяването на наказателното производство (непосочени правни или фактически основания за прекратяването, липса на фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и пр.).

При така очертаните предели на правомощията на съда в процедурата по чл. 243, ал. 5 от НПК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Съдът намира, че атакуваното постановление на прокурор от ВРП не 4 представлява стабилен и мотивиран акт.

В постановлението липсва анализ на доказателствата - не става ясно въз основа на кои доказателства прокурорът е приел за установена описаната в постановлението фактическа обстановка и на следващо място кои доказателства е кредитирал и кои не и защо. В същност видно от постановлението в него прокурорът бланкетно е посочил, че фактическата обстановка се установява безпротиворечиво въз основа на събрания в хода на разследването доказателствен материал без яснота обаче кой е той.

Съгласно константната съдебна практика необсъждането на всички доказателствени материали, особено когато те са противоречиви, и неизлагането на съображения в мотивите защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, е съществено процесуално нарушение, равносилно е на липса на мотиви и само по себе си е достатъчно основание за отмяна на атакувания акт, тъй като води до абсолютна неяснота по отношение на волята на прокурора, а от там и до невъзможност за извършването на последваща съдебна проверка на атакувания акт.

На следващо за пълнота на мотивите съдът намира за нужно да посочи, че след проверка на материалите по д.п. констатира, че изложената в постановлението фактическа обстановка е необоснована. Така например в постановлението прокурорът е посочил, че локомотивът се движел с 14км/ч като в материалите по д.п. доказателства досежно този факт липсват. В случая следва да се отбележи, че ЖП дейност е строго регламентирана в редица нормативни актове, в това число Наредба № 58/02.08.2006год. в която е предвиден регламент за задължително наличие на скоростомери за регистриране на скорост и изправно и пломбирано устройство за бдителност.