Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 04.02.2025, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Търговско дело 11/2025
Вид
Решение № 5
Подписан
04.02.2025
В сила
13.02.2025
Състав
Йордан Василев Димов

Цитирани разпоредби

  • чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 11 · Търговски закон
  • чл.7, ал.2 · Търговски закон
  • чл. 7, ал. 4 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Шумен, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20253600900011 по описа за 2025 година

Производство по глава ХХІ от ГПК във вр. с чл. 25 от ЗТР.

Образувано е по жалба на И. С. Б., ЕГН **********, от с. Хан Крум, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. .... №27, в качеството му на законен представител на „Стрим груп“ ЕООД в процес на регистрация против отказ №20250121161552/23.01.2025 г., постановен от АВп - ТРРЮЛНЦ. В жалбата се сочи, че със заявление вх. №20250121161552/21.01.2025 г. е поискано да бъде вписан в Търговският регистър (ТР), нов търговец с фирма „Стрим груп“ ООД. В жалбата се сочи, че ДЛР е постановило отказ, тъй като заявената за вписване фирма „Стрим груп“ не била уникална поради обстоятелството, че в ТР имал вписан търговец със същата фирма „Стрийм груп“ ЕООД, ЕИК 204581964. Намира, че при съпоставяне на имената на двете дружества – „Стрим груп“ и „Стрийм груп“ не можело да се достигне до извод, че е налице пълна идентичност между имената, тъй като името на новото дружество се изписва с девет букви, а на вече регистрираното с десет. Намира, че при внимателно и правилно изговаряне на двете имена се установява, че те са различни и изпълняват надлежно функцията си по индивидуализация на всеки един от двамата търговци. сочи, че заявителят преди подаване на процесното заявление е извършил справка по електронен път от ТТРЮЛНЦ за наличие на права върху фирмата „Стрим груп“ и такива не е имало. Моли обжалваният отказ да бъде отменен като постановен в нарушение на материалния закон.

От страна на АВп е бил депозиран и отговор по така подадената жалба. В него се сочи, че постановеният отказ е правилен и законосъобразен. Така депозираният отговор всъщност преповтаря изцяло и пунктуално мотивите вписани в постановеният отказ. Моли отказът да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Моли на АВп да бъдат присъдени разноски за водене на производството в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

1

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.25, ал.1 от ЗТР, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Със заявление вх. №20250121161552/21.01.2025 г. – А4 е поискано вписване вписване на нов търговец - „Стрим груп“ ООД от страна на И. С. Б., със съдружници (и съуправители) И. С. Б. и М.Р.Б.а, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „.... №8 и с капитал 20 000 лева. По така депозираното заявление е постановен Отказ №20250121161552/23.01.2025 г. като ДЛР е приело, че е длъжен да извърши проверка по смисъла на чл.21, т.7 от ЗТТРЮЛНЦ дали друго лице няма права върху фирмата, както и дали тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от Търговския закон. Изложено е, че при проверка в ТР е констатирано, че има вече регистриран търговец „Стрийм груп“ ЕООД, ЕИК 204581964. ДЛР е приел, че е налице идентичност между двете имена, тъй като към индивидуализиращите белези на наименованието на фирмата не следва да бъдат включвани правната форма на търговеца, както и препинателни знаци и разстояния (интервали), двойни букви или букви, които при изписване и изговаряне на наименованието на фирмата не могат да изпълняват функцията по индивидуализация на търговеца. Изрично е посочено, че тази нередовност не попада в приложното поле на чл.22, ал.5 от ЗТТРЮЛНЦ, поради което не са налице предпоставки за даване на указания за отстраняване на нередовност.

Съдът след запознаване с делото направи следните фактичесски и правни изводи:

Постановеният отказ от АВп е правилен. При регистрацията на нов търговец ДЛР следва да извърши проверката предвидена, в чл.21 от ЗТТРЮЛНЦ. Нормата на чл.21, т.7 от ЗТТРЮЛНЦ предвижда, че една от проверките, които се извършват е дали друг търговец няма права върху фирмата и дали фирменото наименование изпънлнява изискванията на чл.7, ал.2 от ТЗ – „Всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участвуващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала.“ Като цяло националната уредба на правото на фирма у нас е в съответствие с изискванията на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост и са закрепени в Търговският закон и други нормативни актове. По силата на чл. 7, ал. 2 ТЗ всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. В чл. 11 ТЗ е регламентирано съществуването в полза на търговеца, който е регистрирал определено фирмено наименование, на изключително право да използва това наименование, както и да иска от всяко едно трето лице да прекрати използването му и да му заплати обезщетение за причинените от това вреди. Съгласно чл. 7, ал. 4 ТЗ всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестното използване на фирма, както и иск за обезщетение за вреди, когато 2 фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма. Следователно по аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ТЗ, фирмата не трябва да е идентична и не трябва да е сходна с регистрирана порано фирма, което би било въвеждащо в заблуждение за другите правни субекти. За да се допусне вписването в търговския регистър на едно търговско дружество трябва да се установи, че фирмата, под която то ще упражнява занятието си, не нарушава възникнало вече право върху фирма на друг правен субект, т. е. че заявеното като фирма наименование не е идентично или сходно с регистрирана по-рано фирма.

Същественото в настоящия случай е наличието на установеното сходство в наименованията на съществуващ търговец и дружеството в процес на регистрация, което води до констатираната от ДЛР възможност третите лица да бъдат въведени в реално заблуждение при идентификацията на търговеца. Единствената разлика е, че като буквена комбинация в първата дума от името на регистрирания търговец са буквите „ий“, а в името на търговеца, чиято регистрация е отказана вместо комбинацията от две букви „ий“ съдържа само буквата „и“. Като при изговаряне на двете думи – „стрийм“ и „стрим“ те имат почти идентично звучене, тъй като макар и две отделни букви „и“ и „й“ при прочитане имат подобно звуково звучене, като комбинацията „ий“, звучи като удължаване на звука „и“.

Вярно е, че законът не въвежда изрична забрана фирмените наименования да имат еднакво звучене, но както бе посочено по-горе, налице е изискване за това имената на фирмите да не въвеждат в заблуждение и да отговарят на истината, като в крайна сметка да служат и обезпечават ясната, несъмнена и безспорна идентификация на търговеца, за който се отнасят. Търговското наименование въвежда в заблуждение не само когато е напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, както е в настоящата хипотеза. В такъв смисъл е тълкуването на разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ТЗ. Фонетичното звучене на двете наименования е еднакво, тъй като при произнасяне на наименованието "ий" звучи като „и“. При изговаряне на двете наименования, същите звучат еднакво и не е възможно да се отчете никакво различие. Ето защо съдът намира, че е налице нарушение на чл. 7, ал. 2 изр. второ, предл. второ ТЗ – фирмата на новорегистрирания търговец въвежда в заблуждение – в подобен смисъл Решение №83/10.09.2024 г. на ОС Пазарджик по т.д. №119/2024 г.; Решение №1176/06.10.2023 г. на СГС по т.д. №1670/2023 г.; Решение №655/07.05.2024 г. на СГС по т.д. №808/2024 г. и др.

Предвид изложеното така подадената жалба срещу отказ на ДЛР за регистрация на търговец следва да бъде оставена без уважение, а отказът потвърден.

По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на АВп направено в отговора подаден по реда на чл.25, ал.2, изр. последно от ЗТТРЮЛНЦ съдът взе предвид следното: Производството по реда на чл.25 от ЗТТРЮЛНЦ е едностранно и поради тази причина следва да се приеме, че разноски се дължат единствено на жалбоподателят, който обжалва отказът на АВп. В тази насока е актуалната практика на ВКС - Определение № 139 от 30.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2742/2021 г., II т. о., ТК, 3

Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 585/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 219 от 20.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 768/2022 г., II т. о., ТК, в които е посочено:

„Неоснователни са доводите в частната жалба относно новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс". Същата не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ следва да се прилага корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за сметка на молителя.“

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ с рег. №20250121161552/23.01.2025 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, Търговски регистър, постановен по заявление с вх. №20250121161552/21.01.2025 г. е поискано да бъде вписан в Търговският регистър (ТР), нов търговец с фирма „Стрим груп“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „.... №8 и с капитал 20 000 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция по вписванията за присъждане на разноски, като необосновано и незаконосъобразно.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - гр. Варна, в едноседмичен срок от датата на връчването му на жалбоподателя.

Препис от същото да се връчи на жалбоподателя, както и служебно на Агенцията по вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

4