Решение № 401 от 23.06.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Пазарджик , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър Бишуров като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20215220200324 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ИВ. Д. К., ЕГН ********** от гр.Пловдив против Електронен фиш Серия К № 2771719 издаден от ОД на МВРПазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

В жалба се навеждат доводи за наличие на процесуална и материална незаконосъобразност на ЕФ, като се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпва обаче писмено становище от пълномощник на жалбоподателя, с което се излагат подробни съображения за отмяна на ЕФ. Претендира се и присъждане на разноски.

За въззиваемата страна - териториалната структура ОД на МВРПазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.

П о с т ъ п в а писмено становище от пълномощник на директора на горепосочената дирекция, с което излага съображения за потвърждаване на ЕФ. Претендира се присъждане на разноски и се прави възражение за 1 прекомерност на разноските на противната страна.

Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази изложеното в същата, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран затова, че на 17.04.2019 година, в 10:43 часа, на АМ „Тракия“, км 77, обл.Пазарджик, с посока на движение към гр.Пловдив, е управлявал лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ***, като се е движел с превишена скорост от 155 км/ч, при максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/ч. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо средство (АТСС) - мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост от 160 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 20 км/ч, но от това превишение били извадени 3% - 4.8 км/ч, което било закръглено на 5 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 15 км/ч.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното съдът намира, че жалбата е основателна.

Това е така, защото обжалваният електронен фиш не отговаря на изискването, посочено в чл.39, ал.4 ЗАНН, според който: „За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“.

В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер точно на 50 лева, което е хипотеза по чл.39, ал. 2 ЗАНН .

2

При това положение, макар и минимумът вече да не се явява необжалваем /такъв е имало принципно до 2012г., когато разпоредбата на чл.189 ал.13 от ЗДвП е обявена за противоконституционна/, то е бил налице безспорно „маловажен случай“, като по правилата на цитираните по-горе законови разпоредби в тази хипотеза редът за санкциониране е този с фиш /но не електронен такъв/, а при отказ /т. е. липса на съгласие/ е следвало да се състави АУАН, респ. издаде НП.

Този извод следва недвусмислено и от повелята на особената разпоредба на чл.85а от ЗАНН, според която: „Доколкото в този закон няма особени пра вила за административнонаказателния процес при нарушения, устано вени с техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата“, т. е. ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие на съответно правило в него, както е в случая.

Следва да отбележи, че нормите на чл.39, ал.4 и чл.85а ЗАНН се приети от законодателя и обнародвани с изменението и допълнението на ЗДвП, направено с ДВ бр. 10 от 2011 г. Това е именно изменението, с което се въвежда и институтът на „електронния фиш“, респ. и самата норма на чл.189, ал.4 ЗДвП.

Казано с други думи, основното изменение е в самия ЗДвП, а съгласувано с него са изменени и други закони, вкл. и ЗАНН.

След това изменение, въпреки последвали други изменения в ЗДвП, в резултат на сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са били променяни.

Освен това повелята на чл.189, ал.4 ЗДвП (с оглед съдържанието и) няма как да се яви и като специална по отношение тези на чл. 39, ал.4 и чл.

85а ЗАНН, които са очевидно от публичен ред.

Анализирайки цитираните до тук разпоредби следва извода, че законодателят предвижда реда за издаване на електронни фишове да е приложим единствено при налагането на глоби в размер над 50 лв. Ето защо процесният фиш е издаден в нарушение на чл.39, ал.4 от ЗАНН, поради което 3 и същият се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Сочената правна норма има императивен характер и неспазването й винаги ще е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и улеснение в дейността на наказващия орган, той да осъществява дейността си в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.

В този ред на мисли има утвърдена съдебна практика, като за пример само биха могли да се цитират: Решение №1831 от 21.10.2020 г. по КАНД № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив, където изрично е прието „ ... нормата на чл. 39, ал.4 от ЗАНН е специална спрямо чл.182 ЗДвП и несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му“. Аналогични са и Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по КАНД № 2342/2013 г. па XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 488 от 16.03.2015 г. по КАНД №170/2015 г. на Административен съд - Пловдив.

Всичко казано до тук налага отмяна на обжалвания ЕФ.

При този изход от делото – отмяна на ЕФ, не може да бъде удовлетворено искането на пълномощника на директора на ОДМВРПазарджик за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то бе направено своевременно – с изпратеното по делото писмено становище от пълномощника на жалбоподателя, преди последното с.з. Жжалбоподателя има право на такова искане предвид изхода на делото – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.

От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева).

4

Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото преди проведеното с.з. следва да се каже, че същото е основателно.

Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. з а минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по административнонаказателни производство, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая е приложима нормата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата, т.к. глобата е 50 лева. В последната цитирана норма е посочено, че при интерес до 1000лв., както е в настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв. По-горе бе посочено, че жалбоподателят в настоящото производство е платил адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., т.е. с 50 лева над минималното възнаграждение, което е прекомерно, като се има предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност, същото бе разгледано в едно съдебно заседание, без участието на жалбоподателя или неговия пълномощник. С оглед на това в полза на жалбоподателя следва са се присъдят разноски в минималния размер на адвокатското възнаграждение, които ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си.

По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Електронен фиш серия К, № 2771719 на ОД на МВРПазарджик, с който на ИВ. Д. К., ЕГН ********** от гр.Пловдив на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

5

ОСЪЖАДА ОД НА МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с административен адрес гр.Пазарджик, *** ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Д. К., ЕГН **********, разноски в размер на 300 /триста/ лева - адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6