Определение № 284 от 27.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 284 гр. София, 27.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Слави Г. Славов като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно частно наказателно дело № 20251100600534 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХII във връзка с член 270, ал. 4 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от адвокат П.М..Б. от АК Враца, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия С. П. П. по НОХД 18311/2024г. по описа на на СРС, НО, 105 състав. Оспорва се протоколно определение от 17.01.2025г. на СРС / л. 62 от съд. дело/, постановено по горецитираното дело, с което молбата на защитата за изменение на мярката за неотклонение от „ задържане под стража „ в по – лека такава е оставена без уважение.

Относно допустимостта на жалбата, лицето, от което пр oизхожда, притежава качеството защитник на подсъдим, който търпи мярка за процесуална принуда, съответно притежава правен интерес от обжалване на определението на първоинстанционния съд. По отношение на срока за обжалване, уреден в член 342, ал. 1, предложение първо от НПК, то жалбата е депозирана на 20.01.2025г, , в рамките на законоустановения седемдневен срок. С оглед гореизложеното, съдът намира жалбата за ДОПУСТИМА, поради което същата следва да бъде разгледана по същество. По същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, мотиви за което се намират по – долу.

С жалбата се иска горепосоченото определение на СРС да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, поради ред причини. На първо място са въведени индиции, че продължителността на задържането не е обоснована с извършване на съдебни следствени действия, а попълването на доказателствената съвкупност, подкрепяща обвинителната теза, е спряло.

Твърди се, че е изминал прекомерно дълъг период от задържане на 1 подсъдимото лице, което е самостоятелно основание за изменение на МНО в по – лека такава. Критика е отправена по отношение на приетата опасност от укриване и от извършване на престъпление от подсъдимия, както е приел СРС, тъй като П. живеел с лице от женски пол в град София, а първостепенният съд е приел наличие на втората по реда предпоставка единствено поради обремененото му съдебно минало. Петитумът на жалбата е спрямо подсъдимият да не бъде налагана мярка за процесуална принуда, а в условията на алтернативност – настоящата да бъде изменена в по – лека.

Към жалбата липсват приложения.

От страна на държавното обвинение не е депозирано становище.

След запознаване с въззивната частна жалба, и материалите по делото, настоящият състав на СГС установи следното от фактическа и правна страна:

НОХД 18311/2024г. по описа на на СРС, НО, 105 състав е образувано по внесен на 31.12.2024г. обвинителен акт срещу С. П. СП., с който той е предаден на съд за престъпление по член 209, ал.1 от НК. Спрямо подсъдимия към този момент вече е била наложена най – тежката мярка за неотклонение „ задържане под стража“ от фазата на досъдебното производство, считано от 22.10.2024г. Това е и датата, на която е бил привлечен към наказателна отговорност с постановление на прокурор при СРП за горепосоченото престъпление.

Всъщност, в съдебното заседание пред СРС от 17.01.2025г, е следвало да бъде проведено разпоредително заседание, което не се е осъществило поради нередовно призоваване на страна, пора…..В настоящия случай делото ев неговата съвсем в началото на съдебната фаза, в стадиий „ подготвителни действия за разглеждане на делото“. Предстои провеждане на разпоредително заседание, на което отново ще се разрешава въпроса за търпяната мярка за неотклонение. От там насетне, ще се премине към същинската съдебна фаза по събиране на доказателства. Тъкмо подготвителният стадий, в който е съдебното производство, съпоставен с времетраенето на задържането на подсъдимия, а именно близо три месеца от първоначалното му задържане, навежда на извод за липса на прекомерност на продължителността на мярката.

От материалите по делото е видно, че по отношение на подсъдимия П. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с определение от 23.10.2024 г. по НЧД № 4664/2024 г. на СРС, НО, 129 състав, потвърдено с определение на СГС, НО, първи въззивен състав от 31.10.2024 г. по ВНЧД 6876/2024 г.;

При преценка на подходящите мерки за неотклонение, с оглед развитието на процеса, съдът съобрази характеристиките на евентуално осъществената престъпна деятелност- касае се за умишлена престъпна дейност, отличаваща се с упоритост, и то след налагани предишни наказания от съд за разнородни по вид престъпления, в това число такива срещу собствеността на различни лица. Освен това, правилно е приета от контролираната инстанция, че 2 подсъдимият не притежава постоянен адрес и такъв на пребиваване в Република България, а твърдението му, че живее в град София с лице от женски пол не е подкрепено с никакви доказателства. Правилно е и заключението, че съществува реална опасност от извършване на престъпление, не само поради обремененото му съдебно минало, но и поради наличието на неприключило наказателно производство, по което е внесен обвинителен акт от РП Костинброд срещу него също за престъпление по член 209, ал.1 от НК. Всичко изброено се отразява и на личната обществена опасност на П., която се явява завишена с оглед обективните характеристики на евентуално осъщественото от него, за което въззивният съд приема, че е налице във висока степен вероятностен извод.

Въззивният съд намира и че обоснованото предположение за авторство на деянието е налице от прочита prima facie на доказателствата от досъдебната фаза на процеса, чиято проверка и допълване, както бе уточнено, предстои.

Предвид горното съдът намира, че пропорционалната мярка за неотклонение за подсъдимия С. П. П., продължава да бъде „ Задържане под стража“ за да бъдат изпълнение целите, уредени в член 57 от НПК. Поради това, протестираното определение, с което е потвърдена такава форма на процесуална принуда спрямо него следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл. 345 от НПК, Софийски градски съд, НО, петнадесети въззивен състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.01.2025г. на СРС, НО, 105 състав, с което молбата на защитата на С. П. П. за изменение на мярката за неотклонение от „ задържане под стража „ в по – лека такава е оставена без уважение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3