Решение № 329 от 16.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Варна, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100500169 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 82683/29.11.2022г. от П. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „С.И.Р.“ ***, чрез особения представител адв. В. В. от АК – Варна, срещу решение № 3469 от 14.11.2022г., постановено по гр. дело № 436/2022г. на ВРС, XLVI-ти състав, с което е прието за установено въззивницата дължи на Етажна собственост на сграда, с административен адрес: гр. Варна, ж. к. „С.И.Р.“ ***, сумата 120 лв., представляваща такса за възнаграждение за управител/управителен съвет за периода м. януари 2018г. – м. септември 2021г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата 120 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.09.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата 258 лв., представляваща дължими вноски за „Фонд ремонт и обновяване“ за периода м. януари 2018г. – м. септември 2021г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата 258 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.09.2021г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 5369/30.09.2021г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13856/2021г. по описа на ВРС, XLVI състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС.

В жалбата е изразено становище за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Излага се, че искът е предявен от нелегитимирано лице, което не разполага с право на иск. Позовава се на липса на надлежно решение на ОС на етажните собственици за сключване на договор за възлагане на управление по чл.19, ал.8 от ЗУЕС.

Оспорва легитимността на ЕС на вх.Б на посочения адм. адрес. Сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по нейни възражения. Моли за отмяна на обжалваното решение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, 1 в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на Етажна собственост на сграда, с адм. адрес гр. Варна, ж.к. „С.И.Р.“ ***, срещу П. К. К., ЕГН **********, с адрес гр.

Варна, ж.к. „С.И.Р." ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата 120 лв., представляваща такса за възнаграждение за управител/управителен съвет за периода м. януари 2018г. - м. септември 2021г. вкл., както и сумата 258 лв., представляваща дължими вноски за „Фонд ремонт и обновление“ за периода м. януари 2018г. - м. септември 2021г. вкл., за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 5369/30.09.2021 г. по ч.гр.д. № 13856/2021г. по описа на ВРС, X^VI състав, по реда на чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.09.2021 г. до окончателното издължаване на сумите.

Ищецът твърди в исковата молба, че ищцата притежава самостоятелен обект, а именно ап. 65 в сграда в режим на етажна собственост с адм. адрес гр. Варна, ж. к. „С.И.Р." ***. Позовава се на взето решение на ОС на етажната собственост от 05.11.2015г. относно процесните вземания. Поддържа, че таксата за възнаграждение за управител/управителен съвет е в размер на 4 лв. месечно за апартамент. Таксата за „Фонд ремонт и обновяване“ също е определена в размер на 4 лв. на месец за апартамент. За необитаемите апартаменти се начисляват същите суми. На ОС на ЕС на 31.08.2020г. е взето решение вноската за „Фонд ремонт и обновяване“ да се увеличи на 20 лева на апартамент месечно. На същото ОС е взето решение да се образуват съдебни производства срещу собствениците със задължения към ЕС, надхвърлящи сумата 200 лева. Сочи, че горните решения на ОС не са обжалвани в срока по чл. 40 ЗУЕС, поради което са влезли в законна сила. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, с който се оспорват исковете. Позовава се на недопустимост на производството, доколкото ОС на ЕС от 31.08.2020г. е взело решения съдебните производства да се водят чрез управител на ЕС, с което са ограничени правата на изпълнителя по договора по чл. 19, ал. 2 от ЗУЕС. Възразява протоколите от 15.11.2015г. и от 31.08.2020г. да са обявени на ответницата, съответно решенията да са влезли в сила. Не е взето решение на ОС правомощията на събранието или част от тях да бъдат възлагани на физически или юридически лица, които не са собственици.

Възразява договорът за възлагане на управлението да е одобрен от ОС. Не е взето решение, с което да е упълномощено конкретно лице да сключи договор за възлагане на управлението.

Решенията по протоколите от 15.11.2015г. и от 31.08.2020г. са незаконосъобразни и нищожни като противоречащи на императивни разпоредби относно основанието и размер на вноските за „Фонд ремонт и обновяване“. Взетите решения не са съобразени с притежаваните общи части на отделните етажни собственици. Възразява срещу дължимостта на таксите и по съображения, че ответникът не живее в имота. В заключение настоява за отхвърляне на исковете.

С обжалваното решение са уважени предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на 2 събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 13856/2021г. по описа на ВРС се установява, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от Етажната собственост с адм. адрес гр. Варна, ж. к. „С.И.Р." *** , е издадена заповед № 5369/30.09.2021г. срещу длъжника П. К. К. за заплащане на посочените в заповедта суми, в това число и претендираните в настоящото производство. Препис от заповедта за изпълнение е връчен редовно на длъжника на основание чл. 47 ГПК, който в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК е подал писмено възражение срещу същата. За възражението заявителят е уведомен на 16.12.2021г., като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявил настоящия положителен установителен иск.

По делото не е спорно, а и от представената справка от АВп - СВп за вписвания, отбелязвания и заличавания относно лицето П. К. К. се установява, че ответницата през процесния период м. януари 2018г. - м. септември 2021г. е била собственик на 4/6 ид. части от ап. № 65, находящ се в гр. Варна, кв. „Св. И.Р. ***.

Не е спорно и обстоятелството, че във вх. Б на сградата, находяща се в гр. Варна, кв.

„Св. И.Р.“, бл. 3, самостоятелните обекти са повече от три и принадлежат на различни собственици /по аргумент от чл. 3 ЗУЕС/, поради което в случая приложими са разпоредбите на ЗУЕС относно управлението на общите части на сградата в режим на етажна собственост.

Видно от приетия протокол от Общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Р.", *** бр. апартаменти, на 05.11.2015г. е проведено Общо събрание на собствениците, на което са взети следните решения: 1) вноска за „Фонд ремонт и обновление" - 4 лв. на апартамент месечно; 2) таксата за управление и поддръжка се разпределя на бр. обитател в апартамент; възнаграждение на управител и касиер - 4 лв. на апартамент месечно; необитаемите апартаменти заплащат 8 лв. месечно - за фонд ремонт 4 лв. и за възнаграждение на управител - 4 лв.

Видно от приобщения като доказателство по делото протокол за проведено Общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, кв. „Св. И.Р.“, *** бр. апартаменти, на 31.08.2020г. са взети следните решения: 1) управител на ЕС - „Акорд" Прайм ООД за срок от 2 години; сключване на договор с „Акорд Прайм" ООД за срок от 2 години; упълномощен да сключи договора - В.П.; 2) таксите за поддръжка и управление остават на бр. живущ; вноската за фонд ремонт се увеличава на 20 лв., считано от м. 09.2020г.; необитаемите апартаменти заплащат фонд ремонт + възнаграждение на управителния съвет - 4 лв.; 3) образуване на заповедни производства по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжниците със задължения към ЕС над 200 лв.; производствата се водят чрез управителя на ЕС.

Видно от протокола от ОС на ЕС от 31.08.2020г. за управител на ЕС е избрано дружеството „Акорд Прайм“ ООД. Избраният управител е упълномощил адв. А. да извършва процесуални действия по дела на ЕС. Представен е в оригинал и договор за възлагане на управлението по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС от 28.09.2020 г., сключен между „Акорд Прайм" ООД и ЕС - кв. „С.И.Р.", бл. 23, вх. Б, който договор е подписан именно от упълномощеното за целта на ОС от 31.08.2020г. лице - Величка Николова Петрова, собственик на ап. 58 в сградата. Следва да се отбележи, че в договора от 28.09.2020г., сключен по реда на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, изрично е посочено, че същият не следва да се счита прекратен преди избор на нов управител на ЕС, което кореспондира и на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗУЕС.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Възражението за недопустимост на предявения иск се преценява като неоснователно, по следните съображения: Недопустими са възраженията относно законосъобразността на решенията, взети на проведените на 05.11.2015 г. и 31.08.2020г. Общи събрания. Съдебният контрол за незаконосъобразност или нищожност на решенията на ОС на ЕС е допустим в 3 производство по чл. 40 от ЗУЕС и само в този срок може да се иска отмяна на решенията на етажната собственост, независимо от това дали се твърди нищожност или незаконосъобразност /в този смисъл са разрешенията, дадени в решение № 39/19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012г., I гр. о./. Няма данни въззивницата да е предявила такъв иск преди завеждане на настоящото съдебно производство. Представителната власт на ищеца е валидно учредена с решение на ОС и със сключения впоследствие договор за възлагане, поради което искът е предявен от оправомощено лице.

По основателността на иска:

Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, собствениците на обекти в режим на етажна собственост имат задължение да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части. Съгласно т.10 от цитираната разпоредба – собствениците заплащат и разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Последните се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите /чл.51, ал.1 от ЗУЕС/. Легална дефиниция на понятието „разходи за управление и поддържане” е дадена в § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС и това са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на упр. и контр. органи и за касиера, както и за ел. енергия, вода, отопление, почистване, абонаметно обслужване на асансьор и др. разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. Съобразно чл.19, ал.8 от ЗУЕС, по решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са собственици.