Определение № 732 от 16.10.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 732 гр. ХАСКОВО, 16.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

НЕЛИ Д. И.ОВА като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500538 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 6899/04.08.2026г., подадена от „БАНКА ДСК“ АД чрез юрисконсулт П. В. срещу Определение № 713/14.07.2026г., постановено по гр. д. № 1941/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на жалбоподателя, с която се иска да бъде изменено постановеното по делото решение в частта на разноските, с което Банка ДСК“ АД е осъдена да заплати на ищеца В. Н. П. сумата в общ размер на 387,04 евро – разноски в настоящото производство представляващи равностойността на 757,00 лв. / 683,00 лева – заплатен адвокатски хонорар и 74,00 лв. запратена държавна такса.

Твърди се в жалбата, че присъденото адвокатско възнаграждение не е адекватно на фактическата и правна сложност на делото и на обема от извършената от процесуалния представител на ищеца дейност по повод и във връзка с делото. Считат, че в настоящия случай приложение следва да намери разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и разноските следва да останат в тежест на ищеца, доколкото са налице и двете кумулативно необходими предпоставки, а именно: признание на иска и с поведението си „Банка ДСК“ АД не е дала повод за завеждане на делото.Обстоятелството, че ответникът разполага с изпълнителен титул – изпълнителен лист, който не е обезсилен, единствено обосновавал за ищеца правен интерес от установяване, че вземането не съществува, но не представлявал обстоятелство даващо повод за предявяване на иска, още повече, че уважаването на иска няма да доведе до обезсилване на изпълнителния лист и ответникът ще продължи да разполага с него.

Считат, че отговорността за съдебните разноски в процеса, предмет на който е несъществуване на погасено по давност вземане би възникнала за кредитора – ответник, ако той предприеме действия за принудително събиране на погасено по давност вземане, респ. оспори предявения основателен иск /определение № 534/06.12.2019г. по ч.гр.дело № 4484/2019 г. ВКС/. След прекратяване поради перемция на заведеното изпълнително дело, банката не е поискала връщане на изпълнителния титул и не е образувала срещу ищеца ново изпълнително дело, т.е не е предприела никакви действия по принудително 1 изпълнение, с оглед на което не е дала повод за завеждане на делото. Установяването на продължаващо бездействие на кредитора след като давността е изтекла и направените по делото признание на иска обуславяли обратен резултат, породи което и при всеки конкретен случай преценката за освобождаване на ответника от отговорност за разноски съгласно чл.78,ал.2 ГПК зависи от правомерността на неговото поведение / определение № 1266/25.04.2025 г. по к. ч.т.дело № 332/2025 г. на ВКС/.

Молят съда да отмени обжалваното определение № 713/14.07.2026 г. и вместо него да постанови ново, с което да уважи молбата по чл.248 от ГПК от страна на „Банка ДСК“ АД, като разноските останат в тежест на ищеца съгласно чл.78,ал.2 ГПК.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор ищеца В. Н. П., чрез адв. К., с който частната жалба се оспорва като неоснователна.

СЪДЪТ след като се запозна с доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в предвидения срок, поради което като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по гр. д. № 1941/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград е образувано по искова молба, подадена от В. Н. П. против БАНКА ДСК“ АД с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.124 вр. чл.439 ГПК.

С решение № 165/17.06.2026г. постановено по делото съдът е уважил предявения отрицателен установителен иск като е признал за установено, че В. Н. П. не дължи на „Банка ДСК“ АД половината от сумите по изпълнителен лист от 08.03.2011г. издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 238/08.03.2011г. издадена по ч.гр.дело № 304/2011 г. по описа на РС-Димитровград срещу наследодателя на ищеца Ц.Н.Н. като солидарен длъжник, за което е образувано по молба на „Банка ДСК АД изп.дело № 347/2011 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов с рег.№ 875,а именно : сумата от 1418,45 лв. / 725,01 евро/- главница по договор за кредит за текущо потребление от 06.02.2007 г.,189,86 лв. / 97,07 евро/- договорна лихва от 16.02.2007 г. до 07.03.2011 г.ь77,50 лв. / 39,63 евро/наказателна лихва от 19.08.2010 г. до 07.02.2011 г.,ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.03.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 153,71 лв. / 78,59 евро/ - деловодни разноски.

С решението ответникът е осъден да заплати на В. Н. П. сумата в размер на 387,04 евро- разноски за съдебното производство. В мотивите на решението съдът е посочил,че сумата от 387,04 евро включва заплатен адвокатски хонорар в размер на 683,00 лв. заплатена държавна такса в размер на 74,00 лв.,общо разноски в размер на 757 лв. / 387,04 евро/

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение подадената от ответното дружество молба по чл. 248 ГПК, с която е поискано изменение на решението в частта за разноските, касаещо дължимостта, евентуално размера на присъденото адвокатско възнаграждение и дължимостта на платената държавна такса.

Прието е от съда в обжалваното определение, че не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта на разноските, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение бил съобразен със спецификата на казуса и с фактическата сложност на делото, поради което е справедлив и съразмерен.

Спорният по делото въпрос пред настоящата инстанция се свежда до приложението на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която разпоредба разноските се възлагат върху ищеца ако ответникът с поведението си не дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.

В конкретният случай не е налице първата кумулативна предпоставка за приложението на чл.78, ал.2 ГПК. По делото е установено, че по молба на ответника и въз 2 основа на издаден в негова полза изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 347/2011 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов с рег.№ 875. С Постановление от 12.07.2012 г. по изп.дело № 347/2011г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по изп.дело по отношение на взискателя „Банка ДСК“ АД и е конституирал ОТП „Факторинг България“ ООД. Няма данни между страните да са правени опити за извънсъдебно уреждане на спора, във връзка с възражението на ищеца за изтекла погасителна давност, което възражение може бъде реализирано от ищеца единствено чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК. Срещу съществуващото изпълняемо право обективирано в издадения в полза на ответника изпълнителен лист ищецът може да получи съдебна защита със сила на присъдено нещо единствено чрез предявяване на отрицателен иск по чл.439 ГПК срещу ответника. С оглед изложеното първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК и е присъдил в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Процесуалните предпоставки за присъждане на разноски на ищеца в исковото производство се извеждат от нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК, според която разноските по делото се понасят от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Неоснователно според настоящият състав на съда е и оплакването по отношение на неприетото от съда възражение за прекомерност на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение за производството пред

РСДимитровград.

Първоинстанционният съд след като е съобразил становищата на страните и е отчел фактическата и правна сложност на делото законосъобразно и правилно е приел, че уговореният размер на адвокатското възнаграждение - 683,00 лв. / 349,21 евро/ е съразмерен на труда положен от процесуалния представител на ищеца във връзка с делото, поради което заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се възложи на ответника по делото.

С оглед изложеното настоящият състав на съда приема,че не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта на разноските, с което ответника „Банка ДСК“ АД е осъдена да заплати на ищеца В. Н. П. сумата в размер на 387,04 евро, в това число адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса, поради което обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 713/14.07.2026г., постановено по гр. д. № 1941/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК от „БАНКА ДСК“ АД за изменение на Решение №165/17.06.2026 г. по гр.дело №1941/2025 г. по описа на съда, с която се иска да бъде изменено постановеното по делото решение в частта на разноските, с което „Банка ДСК“ АД е осъдена да заплати на ищеца В. Н. П. сумата в общ размер на 387,04 евро – разноски в настоящото производство, представляващи равностойността на 757,00 лв. / 683,00 лева – заплатен адвокатски хонорар и 74,00 лв. заплатена държавна такса/.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4