Решение № 10568 от 02.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10568 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20261110103499 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Г. К. Г. срещу „Профи кредит България“ ЕООД.

Ищецът посочва, че сключил с ответника договор за потребителски кредит № ***************/22.08.2022г. с размер на кредита 800лв. и договор за потребителски кредит № ***************/23.02.2023г. с размер на кредита 4000лв., от която обаче реално усвоил 3412,44лв., а остатъкът послужил за рефинансиране на първия кредит. Твърди, че с решения по гр. д. № 41383/2024г. по описа на СРС и гр. д. № 43437/2024г. по описа на СРС договорите са прогласени за нищожни и приложение намира нормата на чл. 23 ЗПК. Поради това счита, че сумата над чистата стойност в общ размер от 590,94 евро по двата договора е платена при липса на основание.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 590,94 евро – неоснователно платени суми над чистата стойност по договорите.

Ответникът е подал отговора на исковата молба в законоустановения срок. Признава, че ищецът е заплатил над чистата стойност посочените в исковата молба суми. Оспорва сумата по втория договор да не е усвоена надлежно. Счита, че исковете подлежат на отхвърляне, като ищецът злоупотребява с права, завеждайки няколко искови производства.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, че между страните са сключени договор за потребителски кредит № ***************/22.08.2022г., по който кредитната сума възлиза на 800лв., и договор за потребителски кредит № ***************/23.02.2023г., по който кредитната сума възлиза на 4000лв.

С Решение № 21995/04.12.2024г. по гр. д. № 41383/2024г. по описа на СРС, влязло в сила на 28.12.2024г., е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 1

ЗПК първият договор за кредит.

С Решение № 20805/14.11.2025г. по гр. д. № 43437/2024г. по описа на СРС, влязло в сила на 05.12.2025г., е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и вторият договор за кредит.

Ответникът в отговора на исковата молба признава, че платените от ищеца суми над чистата стойност (главниците) по двата договора за кредит възлизат на претендираната с исковата молба сума в общ размер от 590,94 евро.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Тази норма представлява своеобразна санкция за недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания, които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита и никакви лихви – възнаградителни или мораторни, и такси и други разходи.

От изложеното следва, че платените над чистата стойност суми в общ размер от 590,94 евро са лишени от основание и подлежат на връщане. Ето защо, предявеният иск се явява основателен.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ищецът, който е доказал такива в общ размер от 60,92 евро за такси.

Претендира се и адв. възнаграждение от процесуалния му представител по реда на чл.

38, ал. 2 ЗАдв., което съдът определя на 153,38 евро при съобразяване, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност и е налице признание на фактите.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на Г. К. Г., ЕГН:

**********, с адрес: ************************************************, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК сума в общ размер от 590,94 евро, представляваща платени без основание суми над чистата усвоена стойност по договор за потребителски кредит № ***************/22.08.2022г. и договор за потребителски кредит № ***************/23.02.2023г., прогласени за нищожни с влезли в сила решения, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 60,92 евро – разноски по делото за платени такси.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:

175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на адв. К. И. Б. от АК – Русе с адрес:

*********************************************, сумата от 153,38 евро – адв. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2