Решение № 309 от 08.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Варна, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000379 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.2 58 ГПК, образувано по въззивна жалба на Сдружение на ловците и риболовците – Ловно- рибарско дружество Камчия, гр.Дългопол, представлявано от Йордан В.Йорданов, чрез пълномощника адв.В. Т., срещу решение №664/16.06.2025г., постановено по ГД №1539/2024година на ВОС, с което е отменено решение на Общото събрание на сдружението по т.8 от протокола, взето на 20.07.2024г., с което е било потвърдено решение на Общото събрание на Ловна дружина -с.Сава от 25.02.2023 год. за изключване на ищеца О. М. М., на основание чл.25, ал.6 вр.ал.1, т.4 от ЗЮЛНЦ.

Във въззивната жалба се поддържа оплакване за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, поради което се претендира отмяната му и вместо това отхвърляне на иска на О. М..

Въззивникът възразява срещу легитимацията на ищеца и произтичащия от нея правен интерес да иска възстановяване на членственото си правоотношение, прекратено с решение на Общото събрание на сдружението. За неправилни се определят изводите на първата инстанция за съществуващо членствено правоотношение между ищеца и сдружението към датата на вземане на обжалваното решение на Общото събрание. Въззивникът счита, че съдът е достигнал до този извод при механично приложение на чл.34, ал.1 от Устава, без да съобрази клаузата на чл.24, ал.7 и ал.10 от същия устройствен акт.

Твърди, че доколкото не е налице обжалване решението на ОС на дружината пред Управителния съвет на сдружението, прекратяването на членственото правоотношение с ищеца не е настъпило с решението на УС от 15.02.2024г., а още на 25.02.2023г. – датата на проведено Общо събрание на ловната дружина. Твърди се, че ищецът не е оспорил това решение в едногодишния преклузивен срок съгласно чл.25, ал.5 от ЗЮЛНЦ, поради което към вземане на решението на ОС на сдружението, същият не е бил вече негов член, съотв. не разполага с процесуална легитимация 1 да води иска по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ.

Твърди се, че за разлика от приетото от първата инстанция погрешно тълкуване, твърдението на страната, че ищецът е бил уведомен за решението на дружината за изключването си на 19.12.2023г., се явява доказано въз основа на представена обратна разписка, удостоверяваща лично връчване. Счита мотивите на съда за съдържанието на изготвената обратна разписка за несъстоятелни. Нещо повече, твърди, че дори съдът да не сподели този факт, то узнаване за изключването му е станало най-късно на 20.09.2025г. Страната се позовава на изявленията на самия ищец, че е получил уведомителното писмо на председателя на дружината К К, макар да не посочва дата. По делото не били представени доказателства, въз основа на които съдът да достигне до извод за преодоляване на преклузията по чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ. Претендира се отмяна на обжалваното решение изцяло.

Срещу постъпилата въззивна жалба в срок е депозирано писмено становище от насрещната страна О. М. М. от гр.Дългопол, чрез пълномощниците му адв.Г.Н. и адв.Г.Г.. Според тяхното становище, постановеното от ВОС решение е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба изцяло неоснователна. Въззиваемата страна сочи, че визираното в жалбата решение на Ловна дружина -с.Сава само по себе си не може да доведе до прекратяване членственото му правоотношение в Ловно-рибарско дружество -Камчия, тъй като тази дружина няма такава компетентност. При възлагане от страна на органите на ЛРД – Общо събрание и Управителен съвет с устава на сдружението, то тези клаузи биха противоречали на чл.22, ал.3 и чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ, доколкото дружините не са ръководни органи, а основни организационни звена. Споделят се мотивите на съда за незаконосъобразност на атакуваното решение на ответното сдружение, допусната при свикването и провеждането на общото събрание. Поддържа се, че не е бил спазен срокът и редът за разгласяване на събранието, съответно и за уведомяване на ищеца О. М.. Същият не знаел, че на това събрание ще се обсъжда персоналното му изключване от сдружението. Твърди се, че за вменените му нарушения на Устава ищецът не е бил предварително информиран, а и за тях не са му били налагани предходни наказания. Твърди се за недоказано законосъобразното свикване на събранието чрез уведомяване членовете на сдружението, брой и кворум на участващите членове. Независимо от това, ищецът поддържа, че е бил нарушен и редът за свикване на събранието на ловната дружина по идентични причини – липса на данни за дата на провеждане, кворум, покани до членовете, уведомяване на изключвания О. М. за конкретните причини за това.

Твърди се, че доказателства за редовно и законосъобразно провеждане на събранието не са били представени от страната. Поддържа твърдение, че за събранието на ЛД - с.Сава ищецът не е бил уведомен както и не му бил връчен препис от протокола за изключването му. До ищеца не са били изпратени и основания за изключването му с посочване на конкретните нарушения на устава. По този начин било извършено нарушение на членствените му права, тъй като същият не могъл да се защити срещу предприетото изключване. Поддържат се твърдени процесуални нарушения при свикване и провеждане на събранието, така и нарушенията на материалния закон. В случая не било посочено нито едно действие или бездействие на ищеца, послужило като основание за налагане на най-тежкото наказание чрез изключването му. Материалната норма е приложена при липса на предпоставките за това и при недоказани конкретни нарушения на устава и решенията на органите на сдружението. Поради изложеното, страната претендира отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.

В съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на сдружението адв.Т. поддържа жалбата си.

Насрещната страна, представлявана от адв.Г.Н. и адв.Г.Г., с писмено становище, докладвано в открито заседание, поддържа становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по жалбата въззивният състав съобрази, че производството е образувано по искова молба на О. М. М. от гр.Дългопол, в качеството му на член на Сдружението на ловците и риболовците – ЛРД Камчия, с която е предявен конститутивен иск за отмяна на решението на общото събрание на сдружението, обективирано в т.8 от протокол от 20.07.2024г., за потвърждаване решение на Ловна дружина при с.Сава за изключване на ловеца О. М. като член на сдружението. Твърди се, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, в противоречие със закона и устава на сдружението, поради което се претендира отмяната му на 2 основание чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ.

С исковата молба се въвеждат твърдения за нарушения на закона и устава при свикването и провеждането на събранието на сдружението. Твърди се неспазване на предвидения в чл.30, ал.3 от Устава ред за свикване на събранието – с писмена покана на УС, която да съдържа дневния ред, мястото и начина на провеждането му. Твърди се, че не са спазени предвидените срокове и на ищеца не била връчена по надлежния ред покана с предвиденото съдържание. Твърди се, че не било посочено, че ще се взима решение за изключването на М.; не бил оповестен кворумът и мнозинството за вземане на решението. Ищецът поддържа, че не е бил уведомен за конкретните нарушения на Устава, които са довели до решение за изключването му като член на сдружението.

Твърди, че не е бил изслушван преди това, а поради пропуските при свикване на събранието, не е могъл да бъде изслушан и на същото. Едновременно с допуснатите процесуални нарушения ищецът поддържа и такива на конкретни клаузи от Устава, а именно на чл.22, ал.1 и ал.2 вр.чл.24, ал.1 и ал.2. Според ищеца, не било посочено нито едно нарушение на устава на сдружението, което да влече прилагане на най-тежката санкция спрямо член на същото чрез изключването му. Освен изложените доводи за незаконосъобразност на решение по т.8 от протокола на ОСС, ищецът поддържа, че потвърждаване на незаконосъобразно решение, взето от материално некомпетентен орган /в случая от ловна дружина/, представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност и на потвърдителното решение на сдружението. Поддържа, че не е бил уведомяван и за събранието на дружината на 25.02.2023г., а е получил уведомително писмо след провеждането му. Не е връчван препис от протокола и ищецът не е присъствал лично на това събрание.

В срока за отговор е постъпило становище на Сдружението, с което се оспорва основателността на иска. Твърди се липса на правен интерес и на активна процесуална легитимация по иска. Твърди се, че ищецът е бил изключен като член на Ловната дружина „Сава“, респ. и като член на сдружението, още на 25.02.2023г. като последващото ОС на сдружението не е довело до никаква промяна в правната сфера на ищеца. Съответно, твърди се, че същият е пропуснал срокът за обжалване и отмяна на взетото от ЛД решение за изключване, считано от уведомяването му за същото съгласно чл.24, ал.6 Устава. Твърди се, че ищецът е бил уведомен още на 01.03.2023г. с писмо от 27.02.2023г. от председателя на ЛД“Сава“ – К К. Лично получаване на писмото от М. е извършено на 19.12.2023г. Поради това се твърди, че ищецът е пропуснал преклузивният срок да иска отмяна на решението и същото е влязло в сила на 02.01.24г.

Отделно от това, ответното сдружение сочи, че прекратяване на членственото правоотношение е валидно извършено от ловната дружина, на която тези правомощия са делегирани от Общото събрание на сдружението съгласно чл.25, ал.2 вр.ал.1, т.4 от Устава. Тъй като не е бил предвиден друг ред за уведомяване, ищецът е бил уведомен за събранието на ловната дружина по мобилен телефон, вкл. и за дневния ред на събранието. Поддържа се законосъобразност на взетото решение за изключване на М. като член на дружината поради нарушения на чл.20, абзац 11 от устава, изразяващи се в системни обиди, закани за саморазправа с членове на дружината както и нарушаване на традиционните етични правила във формированието съгласно чл.24 от устава. Оспорва се изискването за покана и изслушване на изключвания член на сдружението.

Моли се за отхвъляне на иска.

Въззивният съд, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, в пределите на въззивното производство, съобразно нормативните актове по предмета, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира постъпилата въззивна жалба за редовна и допустима - подадена своевременно от легитимирана страна, с интерес от обжалването.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Страните не сочат нарушения в доклада на първата инстанция и такива не се установяват от 3 въззивната инстанция. Не се правят доказателствени искания. Посочените нарушения по преценка на вече събрани доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция с крайния акт.

С обжалваното решение предявеният конститутивен иск с правно основание чл.25, ал.6 вр.ал.4 ЗЮЛНЦ е бил уважен като е отменено взето на Общо събрание на Сдружението на ловците и риболовците -ЛРД Камчия, гр.Дългопол, решение по т.8 от протокола от 20.07.2024г. за:

“потвърждаване решението на Общо събрание на ловна дружинка „Сава“ за изключване на ловеца О. М. от редовете на сдружението“.

Няма спор по фактите по делото, а именно, че ищецът е бил член на Сдружението и на Ловна дружинка „Сава“ към 2023г., когато се твърди, че е взето решението на дружината за изключването му - 25.02.2023г., съгласно приложено на л.12 по делото уведомително писмо до ищеца, като член на същата, съотв. и на сдружението. Спорен е въпросът дали ищецът е запазил членственото си правоотношение, като член на сдружението, към датата на последвалото решение на Общото събрание на СЛР -ЛРД Камчия, взето от 20.07.2024г., предмет на иска, съответно налице ли е легитимацията му по водения конститутивен иск.