Решение № 91 от 25.03.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Б., 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20241810200395 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Наказателно постановление /НП/ № **** от ****г., издадено от Началник група към ОДМВР С., РУ Б., с което на Д. Й. Д., ЕГН:********** от с.В., ул. “****“ № 20, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП.

Становища на страните:

Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от наказаното лице, чрез адв. Й. от САК, в която са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност като издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, явява лично и с адв. Й. от САК, който моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, поради опорочена процедура и незаконосъобразност. Претендира разноски.

Въззиваемата страна началник отдел в РУ-Б., редовно призована, не изпраща представител и не изразва становище по делото.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото 1 писмени и гласни доказателства, счита за установено следното:

От фактическа страна:

Според съдържанието на обжалваното наказателно постановление, на 05.04.2024г., около 01:05 часа жалбоподателят Д. Й. Д. управлявал собствения с и мотоциклет марка“ Хонда **** с рег. № ****, като преминал през територията на градския парк в град Б. извън обозначените за това места .

На инкриминираната дата, място и час жалбоподателят бил забелязан от полицаите В. Ц. И. /младши автоконтрольор в РУ-Б./ и М. В. Н. /младши инспектор в РУБ./, които изпълнявали служебните си задължения като автопатрул. На управлявания от жалбоподателя мотоциклет имало и пътник, като двамата били без поставени защитни каски на главите си, а регистрационния номер закрит с черен плик. Това дало основание на полицаите да ги последват, като на кръстовището на ул.“****“ с бул.“****“ се доближили и изравнили служебния автомобил успоредно с мотоциклета. Това им дало възможност ясно да видят и разпознаят водача на мотоциклета /жалбоподателя, който познавали във връзка с работата им/, както и марката и цвета на мотоциклета /мотоциклет марка“ Хонда **** сив на цвят/. Подали ясен и недвусмислен звуков и светлинен сигнал на водача на мотоциклета, за да спре за извършване на проверка по реда на ЗДвП. Той, обаче, не се подчинил на това полицейско разпореждане и не спрял, а ускорил скоростта на управлявания от него мотоциклет, като продължил движението си по ул. “ **** „- ул.****“ (където не спрял на пътен знак B-2 STOP) - ул.“ **** „ ул.“****“ и продължил движението си през територията на Градския парк.

Въпреки предприетите опити от полицаите за преследване на жалбоподателя, същият успял д а и м избяга. По цвета и марката на мотоциклета, свид. И. извършил справка чрез оперативния дежурна част в РУ Б. и установил, че именно жалбоподателят Д. е собственик на управлявания от него мотоциклет на инкриминираното място и време.

За констатираното нарушение от мл. автоконтрольор в РУ - Б. В. И. съставил на жалбоподателя акт за установяване на нарушение серия GA № **** за нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП. Актът е бил предявен за запознаване и връчване на сочения в него за нарушител /жалбоподателя/, който първоначално отказал да подпише и приеме препис от акта. Това обстоятелство било установено с един свидетел, за което се и подписал на 2 акта. На следващия ден по заявление на жалбоподателя му е бил връчен препис от акта срещу разписка.

В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН срещу съставения АУАН са постъпили писмени възражения, които са приети от административнонаказващия орган за неоснователни.

Въз основа на АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и посочване на правна квалификация, на ****г. Ангел Здравко И. –началник група в РУ Б., издал обжалваното НП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на свидетелите В. И. – актосъставител и св. М. Н. – свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, свид. В. И., както и въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН серия G A № **** разписка за връчване на обжалваното НП, заповед № ****г. на Директора на ОДМВР-С., справка за нарушител/водач, докладни записки и др.

При проверката на доказателствения материал съдът прие, че съществени противоречия по смисъла на чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 305, ал. 3 НПК се констатират между свидетелските показания на полицаите В. И., М. Н. (от една страна) и твърденията на жалбоподателя, които са и обект на доказване, респ. проверка (от друга страна) относно въпросите кой е управлявал цитирания в АУАН и НП мотоциклет и това ли соченият в тези актове мотоциклет.

Показанията на полицаите съдът възприема като надеждни и достоверни източници на фактически данни имащи характер на доказателства по следните съображения:

– те представляват последователно, логично и детайлно описание на случилото се;

– съдържат непосредствените възприятия, очевидци са и са видели ясно, категорично и без съмнение как именно жалбоподателят Д. Й. Д., на инкриминираната дата и място е управлявал без каска мотоциклет марка“ Хонда **** сив на цвят. Те са подали ясен и недвусмислен звуков и светлинен сигнал на водача на мотоциклета, за да спре за извършване на проверка по реда на ЗДвП. Вместо това жалбоподателят ускорил скоростта на движение на 3 управлявания от него мотоциклет като в крайна сметка, същият успял д а им избяга преминавайки през територията на градския парк в гр. Б.;

– отличават се с голяма конкретност и категоричност;

– еднопосочни и хармонични помежду си са, без никакво противоречие.

Вярно е, че свидетелят Н. няма спомен по какви данни са изискали справка за мотоциклета и дали възприел регистрационната тачела на мотоциклета. Но това не вкарва противоречие, напротив индикация е че няма предварителна договорка между свидетелите, а съвсем добросъвестно пресъздават възприятията си за инетересуващите делото факти, поради което тези фактически данни се явяват ценни първични и преки доказателства;

– не се установяват никакви факти, които да създават предпоставки за евентуална заинтересованост. Твърденията на жалбоподателя в обратна насоченост се явяват съвсем голословни и недоказани;

– не на последно място по значение е обстоятелството, че тези показания напълно съответстват на останалите обективни по характер писмени доказателствени източници. Описанието на мястото на извършване на нарушението напълно съответства на данните в писмените доказателства по делото, което е индиция, че свидетелите добре си спомнят случая. За да приеме, че тези показания са достатъчно основание за изграждане на фактологията за участието на жалбоподателя в деянията, на следващо място, съдът отчете, че показанията им не се опровергават от други надеждни доказателствени източници.

Показанията на свидетеля В. И. са относими по отношение на отказа жалбоподателя Д. да подпише и приеме препис от съставеният му акт. В тази връзка думите му намират опора в самия Акт, поради което съдът ги кредитира за това обстоятелство.

Писмените доказателства, събрани по делото, са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се доверява изцяло. От извлечението от справката за нарушител на жалбоподателя се установяват предишните му нарушения по ЗДвП, а от Заповедта на директора на ОДП-С. правомощието на АНО да съставя НП.

Въз основа на горепосочения доказателствен материал се установяват по несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на доказване (чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН), така както са приети от съда в изложената по-горе фактическа обстановка.

От правна страна:

Жалбата срещу НП № **** от ****г., е подадена от наказаното лице, 4 чрез процесуалния му представител, т.е. от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона преклузивен срок. Жалбата е подадена и до родово и местно компетентния според чл.59 ал. 1 от ЗАНН съд, т.е. жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Актосъставителят в случая – свидетелят В. И. е мл. автоконтрольор в РУ-Б. и е длъжностно лице на служба по контрол по ЗДвП по чл. 189 от ЗДвП /видно от т. 1.3.2. от приетата делото заповед № ****г. на МВР/.

От приетата по делото заповед № ****г. на МВР, т.3.9., административно наказващия орган, в качеството си на началник група „Охранителна полиция“ в РУ-Б. е оправомощен да издава НП за нарушения по ЗДвП. В процесното НП е вписано, че е издадено от А.З. И. - Началник група към ОДМВР С., РУ Б. т. е. следва да се приеме, че групата е именно " Охранителна полиция ". Настоящият състав приема и, че дори да не е посочено изрично, че тази група е именно "Охранителна полиция " от сайта на МВР – ОДМВР-С., който е публично достъпен, е видно че издателят на НП, към момента на издаването му е заемал именно тази длъжност.

Съдът служебно констатира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното наказателно постановление е спазена предвидената от закона писмена форма, както и сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени и при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

При ангажиране на административно - наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и съответно не е било ограничено правото на защита на наказаното лице. При съставянето на АУАН и при издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав не счита, че в случая има допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като в Акта и в издаденото въз основа на него Наказателно постановление се съдържа едно и също описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е било извършено. Посочена е една и съща нарушена правна норма – чл. 15, ал. 7 от ЗДвП. В случая е налице правно единство между словесното и цифровото описание на нарушението в АУАН и в Наказателното постановление. В Акта и в НП са посочени всички елементи от фактическия състав на процесното нарушение, поради което не е налице неяснота на административно – 5 наказателното обвинение. Налице е тъждество между словесното и цифровото описание на нарушението. В случая АУАН е съставен не на същата дата, на която е осъществено деянието, а в последствие, и в присъствие на свидетелочевидец, което не съставлява процесуално нарушение и не води до незаконосъобразност на Акта.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От страна на жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена сила на акта.

Поради това и в тази връзка не могат да бъдат извлечени аргументи за отмяна на наказателното постановление на формално основание.

Вмененото на Д. Й. Д. административно нарушение – че е нарушил забраната в чл. 15, ал. 7 от ЗДвП – да преминава с ППС в парк в населено място извън обозначените за това места, съдът приема за безспорно доказано.

Писмените и гласните доказателства в тази насока са еднопосочни и непротиворечиви. При така установеното фактическо положение, формираните от актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са обосновани и правилни, поради което законосъобразно на Д.

Й.

Д., като водач на мотоциклет, е привлечен към административнонаказателна отговорност и наказан за вмененото му нарушение.

По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:

С наказателното постановление административнонаказващият орган е наложил за извършеното нарушение по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП глоба в размер 20 лв. на основание общата административнонаказателна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП. Именно тя е приложима в случая, тъй като за посоченото нарушение не е предвидено друго наказание. Административната санкция в чл. 185 ЗДвП е определена от закона в абсолютен размер, поради което конкретната глоба е законосъобразно наложена и наказателното постановление следва да бъде потвърдено в тази му част.