Решение № 10787 от 06.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10787 гр. София, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. С.ЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. С.ЕНОВ Гражданско дело № 20211/.../131634 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 10163 от 04.06.2021 г. /с дата на пощенско клеймо 31.05.2021 г., с която от името на С.

К. С., ЕГН ********** против „/.../“ ЕООД, ЕИК /.../, са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 150 вр. с чл. 262 КТ, чл. 162 ал. 3 КТ вр. чл. 40, ал. 5 КСО, чл. 220, ал. 1 КТ и чл.

224, ал. 1 КТ за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 6464,53 лева, представляваща дължими и неизплатени суми за трудово възнаграждение за месеците март 2020 г., април 2020 г., май 2020 г., юни 2020 г. и август 2020 г.; 2/ сумата от 8449,00 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г.; 3/ сумата от 288,00 лева, представляваща дължимо от работодателя обезщетение за временна неработоспособност за месец юли 2020 г.; 4/ сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение при за неспазен срок на предизвестие по трудов договор № 22/10.09.2018 г., сключен между /.../ ЕООД и С. К. С. и 5/ сумата от 2260,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 35 дни, от които 17 дни през 2018 г., 10 дни през 2019 г. и 8 дни през 2020 г.

В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в

1 трудово правоотношение с ответника за периода от м.09.2018 г. до 10.08.2020 г. по силата на сключен трудов договор. Твърди, че за месец март 2020 г. не е му е изплатено в цялост дължимото трудово възнагражение, като оспорва обстоятелството, че е ползвал неплатен отпуск през месец март 2020 г. в размер на 7 работни дни. Твърди, че за месец април 2020 г. не е му е изплатено в цялост дължимото трудово възнагражение, като оспорва обстоятелството, че е ползвал неплатен отпуск през месец април 2020 г. в размер на 20 работни дни. Твърди, че за месец май 2020 г. не е му е изплатено в цялост дължимото трудово възнагражение, като оспорва обстоятелството, че е ползвал неплатен отпуск през месец май 2020 г. Твърди, че за месец юни 2020 г. не е му е изплатено в цялост дължимото трудово възнагражение, като оспорва да е получил полагащото му се трудово възнаграждение срещу подпис. Твърди, че за месец август 2020 г. не е му е изплатено в цялост дължимото трудово възнагражение. Поддържа, че от страна на работодателя не му е заплатено, дължимото от последния обезщетение за временна неработоспособност през м. юли 2020 г., в размер на 288 лева. Твърди, че за периода 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г. е положил 568 часа извънреден труд, както следва: през месец юли 2019 г. – 144 часа; през месец август 2019 г. – 80 часа; през месец септември 2019 г. – 72 часа; през месец октомври 2019 г. – 64 часа; през месец ноември 2019 г. – 48 часа; през месец декември 2019 г. – 8 часа; през месец февруари 2020 г. – 32 часа; през месец март 2020 г. – 8 часа; през месец май 2020 г. – 56 часа и през месец юни 2020 г. – 56 часа.

Поддържа, че при прекратяване на трудовото правоотношение не му е изплатено полагащото му се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на отработеното време, като счита, че полагащото му се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 2260 лева, за полагащи му се 35 дни платен годишен отпуск за 2018 г. /17 работни дни/, 2019 г. /10 работни дни/ и 2020 г. /8 работни дни/.

Поддържа, че поради неспазен срок на предизвестие по процесния трудов договор № 22/10.09.2018 г., сключен между /.../ ЕООД и С. К. С., ищецът има право на обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие, а именно в размер на 2500 лева, което не му е заплатено от работодателя.

Моли се, се уважаване на предявените искове и за осъждането на 2 ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 6464,53 лева, представляваща дължими и неизплатени суми за трудово възнаграждение за месеците март 2020 г., април 2020 г., май 2020 г., юни 2020 г. и август 2020 г.; 2/ сумата от 8449,00 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г.; 3/ сумата от 288,00 лева, представляваща дължимо от работодателя обезщетение за временна неработоспособност за месец юли 2020 г.; 4/ сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение при за неспазен срок на предизвестие по трудов договор № 22/10.09.2018 г., сключен между /.../ ЕООД и С. К. С. и 5/ сумата от 2260,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 35 дни, от които 17 дни през 2018 г., 10 дни през 2019 г. и 8 дни през 2020 г.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените за разгелждане в настоящото производство искове. Ответникът не оспорва, че през периода м. септември 2018 г. – 10.08.2020 г., страните са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на трудов договор № 22 от 10.09.2018 г., по силата на който ищецът заемал при ответното дружество длъжността „Директор“. Оспорва се, че ответното дружество дължи на ищеца претендираното с исковата молба незаплатено трудово възнаграждение за периода м.03.2020 г. – м.08.2020 г. В тази връзка се поддържа, че дължимото на ищеца трудово възнаграждение за периода от м.март 2020 г. до месец юли 2020 г., е изплатено от работодателя, с изключение на дните, през които ищецът не се е явявал на работа, поради ползван разрешен от работодателя неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ. Оспорва се обстоятелството ищецът да е полагал извънреден труд през време на действие на сключения между страните трудов договор. Оспорва се, че работодателят е възлагал на ищеца полагането на извънреден труд, било в работни дни, в почивни дни или на официални празници. Оспорват се и претенциите с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ, като се оспорва, че на ищеца се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в твърдения в исковата молба размер, респективно, че е спазил уговорения между страните по трудовото правоотношение срок на предизвестие. Моли се ,за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски в настоящото производство.

С определение № 4136/04.09.2021 г., постановено по гр.д. № 31634/2021 3 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, с писмена молба, с препис за насрещната страна: 1/ да уточни претенцията си за положен и незaплатен от работодателя извънреден труд, като посочи твърдения в исковата молба извънреден труд, положен през периода 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г., дали е положен през работни дни, през официални празници или през дните на официалните празници; 2/ да уточни претенцията си с правно основание чл. 162 ал. 3 КТ вр. чл. 40, ал. 5 КСО, като посочи изрично периода, за който счита, че работодателят му дължи обезщетение за временна неработоспособност за месец юли 2020 г. Указанията на съда, дадени с определение № 4136/04.09.2021 г., постановено по гр.д. № 31634/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав са частично изпълнени, в частта относно претенцията за незaплатен от работодателя извънреден труд, положен през периода 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г. В частта по предявения иск с правно основание чл. 162 ал. 3 КТ вр. чл. 40, ал. 5 КСО указанията на съда не са изпълнени, поради което с определение постановено на 22.11.2021 г., в проведено на същата дата открито съдебно заседание по делото, съдът, на основание чл.

129, ал. 3 ГПК, е върнал искова молба вх. № 10163/04.06.2021 г. /с дата на пощенско клеймо 31.05.2021 г./, подадена от името на С. К. С. срещу /../ ЕООД, в частта по предявения иск с правно основание чл. 162 ал. 3 КТ вр. чл.

40, ал. 5 КСО. Определението, с което съдът е върнал исковата молба в частта по предявения иск с правно основание чл. 162 ал. 3 КТ вр. чл. 40, ал. 5 КСО е влязло в законна сила на 30.11.2021 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическаи и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 150 вр. с чл. 262 КТ, чл. 162 ал. 3 КТ вр. чл. 40, ал. 5 КСО, чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 6464,53 лева, представляваща дължими и неизплатени суми за трудово възнаграждение за месеците март 2020 г., април 2020 г., май 2020 г., юни 2020 г. и август 2020 г.; 2/ сумата от 8449,00 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2019 г. до 4

30.06.2020 г.; 3/ сумата от 288,00 лева, представляваща дължимо от работодателя обезщетение за временна неработоспособност за месец юли 2020 г.; 4/ сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение при за неспазен срок на предизвестие по трудов договор № 22/10.09.2018 г., сключен между /.../ ЕООД и С. К. С. и 5/ сумата от 2260,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 35 дни, от които 17 дни през 2018 г., 10 дни през 2019 г. и 8 дни през 2020 г.

С определение постановено на 22.11.2021 г., в проведено на същата дата открито съдебно заседание по делото, съдът, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, е върнал искова молба вх. № 10163/04.06.2021 г. /с дата на пощенско клеймо 31.05.2021 г./, подадена от името на С. К. С. срещу /../ ЕООД, в частта по предявения иск с правно основание чл. 162 ал. 3 КТ вр. чл. 40, ал. 5 КСО.

Определението, с което съдът е върнал исковата молба в частта по предявения иск с правно основание чл. 162 ал. 3 КТ вр. чл. 40, ал. 5 КСО е влязло в законна сила на 30.11.2021 г.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед наведените в исковата молба твърдения, относими към претенцията за сумата от 2500 лева, съдът неправилно е определил правна квалификация на предявения иск, като такъв с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ. В исковата молба са наведени твърдения, че в полза на ищеца се дължи обезщетение за прекратяване на правоотношението без да бъде спазен срока на предизвестие при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, предвиден в процесния трудов договор, а именно 30 дни, които твърдения обосноват извод за предявена претенция с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сума, представляваща обезщетение при за неспазен срок на предизвестие по трудов договор № 22/10.09.2018 г., сключен между /.../ ЕООД и С. К. С.. Съгласно залегналия в чл. 6, ал. 2 ГПК принцип на диспозитивно начало в гражданския процес предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, т.е. съдът следва да се произнесе единствено по исканията, с който редовно е сезиран от страните в производството, като задължение на съда е да „постави“ изложените от страните твърдения за факти и обстоятелства в приложимата спрямо тях правна рамка.

Действително с доклада по делото, обективиран в определение № 5

4136/04.09.2021 г., постановено в настоящото производство, съдът е дал грешна правна квалификация на предявения иск за сумата от 2500 лева, което обстоятелство само себе си представлява процесуално нарушение, но доколкото на страните е дадена възможност за представяне на доказателства по предявената претенция за сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие по трудов договор № 22/10.09.2018 г., сключен между /.../ ЕООД и С. К. С., то правата и интересите на страните в производството са обезпечени и гарантирани от съдебния състав, поради което допуснатото нарушение не следва да се квалифицира като съществено.