Решение № 24 от 31.01.2020, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ №24 гр.ВРАЦА,31.01.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение, в публичното заседание на 16.10.2019 год. в състав:

Председател: МИРОСЛАВ

ДОСОВ

Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА мл.с. МАГДАЛЕНА

МЛАДЕНОВА при секретаря Галина Емилова, като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр.дело №347/2019 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №10/11.01.2019 год. по гр.дело №526/2018 год. на РС-Оряхово съдът е уважил предявения пред него иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.240,ал.1 и ал.2 ЗЗД вр.чл.79 ЗЗД,чл.99 и чл.86 ЗЗД, като е признал за установено,че ответникът О. М.Р. ***, с ЕГН********** дължи на ищеца "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД - гр.София, ЕИК202527341 следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение №228/04.06.2018 год. по частно гр.дело №332/2018 год. по описа на РС-Оряхово:

Сумата от общо 1617.06 лв. /хиляда шестстотин и седемнадесет лева и шест ст./, от която сумата от 800.00 лв - главница по Договор за гаранция, сключен между „Фератум Банк“ ЕООД и длъжника на 27.04.2015 г., във връзка с Договор за кредит № 249645 от 27.04.2015 г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и длъжника, като впоследствие е прехвърлено вземането в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, договорна лихва за периода от 27.05.2015 г. до 24.10.2015г., в размер на 95.92лв , такси в размер на 220.00 лв., гаранция по кредитната сделка в размер на 464.08лв., мораторна лихва за периода от 25.10.2015 г. до 17.05.2018 г., в размер на 37.06 лв , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2018 г. – датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането, както и сумата от 32.34 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв.

Със същото решение и на основание чл.78,ал. 1 ГПК съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца и сумата от общо 382.34 лева деловодни разноски за исковото производство - 32.34 лв държавна такса и 350.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решение

№10/11.01.2019 год. по гр.дело №526/2018 год. на РС-Оряхово е обжалвано от ответника О. М.Р.. Жалбоподателят излага в хронологичен ред развитието на заповедното и на исковото производство и посочва,че в срок е възразил против заповедта за изпълнение с доводи за противоречие на част от клаузите на договора за кредит с разпоредбите на ЗПК /Закон за потребителския кредит/, които си възражения е поддържал и в хода на исковото производство. Поискал е да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза и да бъде назначено вещо лице, като признава,че не е внесъл определения от РС-Оряхово депозит поради липса на средства. От справка по делото е установил, че определения за възнаграждение на това вещо лице депозит е внесен от ищеца, който обаче по-късно е поискал внесената сума да му бъде възстановена. Поддържа искането си за назначаване на вещо лице, което да извърши изчисления на възнаградителната лихва, процента на начислената административна такса от 220.00 лева и на всички други лихви, като настоява делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, тъй като същото е останало неизяснено от фактическа страна.

Прави искане за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване и за заплащане на разноски за вещо лице. С разпореждане от 20.03.2019 год. на РС-Оряхово и на основание чл.83,ал.2 ГПК жалбоподателят е освободен от задължението за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване.

В срока по чл.263 ГПК ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД - гр.София не е депозирал отговор.

В подготвителното заседание по чл.267 от ГПК въззивният съд е приел въззивната жалба за редовна и допустима и е насрочил делото за разглеждане в открито с.з.

В същото заседание съдът е приел за неоснователно искането за събиране на доказателства пред въззивната инстанция и го е отхвърлил при изложените в определение №738/25.09.2019 год. мотиви.

След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд-Оряхово е сезиран със заявление от "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД - гр.София, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против О.М.Р. *** за следните парични вземания: главница в размер на 800 лева, дължима поради неизпълнение на задължение по договор за кредит №249645/27.04.20156г.; договорна лихва, начислена за периода от 27.05.2015г. до 24.10.2015г.; административна такса в размер на 220.00 лева, гаранция по кредитната сделка в размер на 464.08 лв., мораторна лихва за забава в размер на 37.06 лв., дължима за периода от 25.10.2015г. до 17.05.2018г.,както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса и възнаграждение по чл.13,т.2 и чл.25 от НЗПП за защита в заповедното производство в размер на общо 200.00 лв.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.дело №322/2018 г. по описа на Районен съд-Оряхово и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №228/04.06.2018 год., с което заявлението е уважено изцяло.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника Р. и в предвидения срок той е депозирал възражение по чл.414 ГПК. Районният съд на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението с тези указания е връчено на заявителя на 18.07.2018 год. и в срока по чл.415,ал.1 от ГПК - на 16.08.2018 г.,същият е предявил иск пред РС - Оряхово, за което е уведомил и заповедния съд.

С исковата молба се твърди, че между ответника О.Р. и "Фератум България" ЕООД чрез средства за комуникация от разстояние във формата на електронен документ е сключен Договор за кредит №249645/27.04.2015 год. за сумата от 800 лв. главница и този кредит е трябвало да бъде върнат в срок от 180 дни с договорна лихва в размер на 95.92 лева.

Поддържа се, че "Фератум България" ЕООД е предложило на ответника Р. обезпечение, предоставено от гарант - "Фератум Банк" ЕООД, поради което между ответника и гаранта е сключен Договор за гаранция №249645/27.04.2014 год. съгласно който ответникът се е задължил да заплати на гаранта такса за гаранция от 464.08 лева. Сочи се, че ответникът не е изпълнил своите задължения по двата договора, поради което "Фератум България" ЕООД е получил изпълнение от гаранта "Фератум Банк" ЕООД и последното е встъпило в правата на удовлетворения кредитор. Наведени са доводи, че поради изпадането на ответника в забава, на същия е начислена уговорената в Общите условия административна такса за събиране на вземането в размер на 220.00 лв. Сочи се, че в последствие цялото задължение на ответника О.Р. е цедирано от "Фератум Банк" ЕООД на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД по силата на сключен между тях договор за цесия от 01.12.2017г., за което се твърди, че длъжникът е уведомен на 14.12.2017г. с писмо с обратна разписка.

Прави се искане за признаване за установено по отношение на ответника Равков, че дължи на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД претендираните суми, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №228/04.06.2018 г. по ч.гр.дело №322/2018 г. по описа на Районен съд-Оряхово.

С исковата молба са представени писмени доказателства във вид на заверени копия - неподписан документ, който според ищеца е копие от Договор за гаранция №249645/01.03.2016г., Общи условия към договор за гаранция /поръчителство/, договор за придобиване /цесия/ от 01.12.2017 г., сключен между "Фератум Банк" ЕООД и ищцовото дружество, потвърждение за сключена цесия /неразделна част от договора за придобиване/, изготвено на основание чл.99,ал.3 ЗЗД. Представено е и писмо с адресат ответника в производството,със съдържание, от което се установява, че цели да го уведоми за извършената цесия, като няма данни то е достигнало до него преди образуване на делото.

С отговора по чл.131 от ГПК ответникът е признал получаването на главницата от 800.00 лева, но е оспорил всички останали претенции с доводи за противоречие на клаузите с добрите нрави и с разпоредбите на ЗПК.

При наличните доказателства районният съд, приемайки че уведомяването на ответника за извършената цесия, изискуемо се съгласно чл.99,ал.2 ЗЗД, е извършено с връчване на исковата молба, приемайки,че с представения договора за придобиване /цесия/ настоящият ищец е доказал своята материална и процесуално легитимация, установил е наличието на изискуемо в негова полза вземане, е заключил, че предявените искове са доказани и ги е уважил изцяло.

Окръжният съд, преценявайки от своя страна установената по делото фактическа обстановка, не споделя правните изводи на районния съд при следните съображения:

Съдът е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Исковете за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 ГПК са подадени в законоустановения месечен срок и са допустими. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът- длъжник е възразил срещу заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) валидно възникнали облигационни правоотношения по Договор за кредит и Договор за гаранция с твърдяното съдържание; 2) реално предаване на сумата по Договора за кредит на ответника, респ. извършване на твърдените услуги за събиране вземането; 3) погасяване от страна на гаранта на задълженията на ответника по договора за кредит; 4) валидно сключен договор за цесия; 5) надлежно уведомяване на длъжника за цесията; 6) установяване на период и размер на мораторната лихва.

Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В случай, че се установят тези правнорелевантни факти, ответникът трябва да докаже, че е заплатил изцяло дължимите суми, респ. възраженията си срещу изискуемостта им.

От направеното от ответника с отговора по чл.131 от ГПК признание е установено, че между ответника и „Фератум България“ ЕООД са възникнали облигационни правоотношения по Договор за кредит, сумата по който е реално предадена. Ответникът в тази връзка е признал, че е изтеглил кредит, дължи и не е заплатил сумата от 800.00 лв. за главница.

Съгласно Решение Nо 475/ 08.06.2010 година по гр.д. Nо 1311/2009 година на ВКС и Решение №249/27.12.2011 по дело №1037/2010 на ВКС, ГК, II г.о. изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадение на фактическите твърдения на двете спорещи страни, това е указание за тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото.

Следователно е установено, че ответникът е сключил Договор за кредит с „Фератум България“ ЕООД, получил е паричната сума от 800.00 лева по него и не я е заплатил.

По делото обаче не е установено да са възникнали облигациони правоотношения по Договор за гаранция с твърдяното съдържание между ответника и гаранта - "Фератум Банк" ЕООД. В тази връзка са представени единствено Общи условия към договор за гаранция, в началото на които е посочено, че същите се прилагат към Договор за гаранция, какъвто обаче не е представен по делото/ приложеният на л.18 от делото на РС-Оряхово неподписан документ няма характера на такъв, а по-скоро на справка за състояние на кредит с неизвестен кредитор/. В цитираните Общи условия не е индивидуализирано кой е клиента по Договора за гаранция, респ. не се съдържа името на ответника, като тези Общи условия не са и подписани от страните. Също така в чл. 5 на Общите условия е предвидено, че размерът на таксата за гаранция се съдържа в Индивидуалния договор за предоставяне на гаранция, какъвто обаче, както бе посочено по-горе, не е представен по делото. От признатите от ответника факти също не може да се направи извод за сключване на Договор за гаранция с гаранта, тъй като ответникът признава получаването на сумата от 800.00 лева по Договор за кредит, но не и сключване на различен договор - Договор за гаранция. Поради това съдът намира, че по делото не е установено да са възникнали облигационни правоотношения по Договор за гаранция с твърдяното съдържание.