Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 412 от 31.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 694/2022
Вид
Решение № 412
Подписан
31.03.2022
В сила
31.03.2022
Състав
Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Мирела Георгиева Чипова

Цитирани разпоредби

  • чл.435,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Пловдив, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20225300500694 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435,ал.2 от ГПК, образувано по жалба с вх.№09598/08.02.2022г., подадена от А.К. М-Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. ***, адв.Л.К., длъжник по изп.д. №3555/2017г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, с рег. № 824 и район на действие ПдОС, против наложения от съдебния изпълнител запор върху получавано от работодателя

„Ендомед 2020 “ЕООД, гр. Пловдив , трудовото възнаграждение.

В жалбата се навеждат твърдения , че изпълнението е насочено върху несеквестируемо имущество на длъжника , което е в размер под минималната работна заплата за страната и съдебният изпълнител незаконосъобразно е изтеглил сумата от 504,39 лева. Моли за отмяна на атакуваното действие и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемите страни Р.Г.С., ЕГН:********** и НАП,ТД-Пловдив, не вземат становище по жалбата в срока по чл.436,ал.3 от ГПК.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид материалите по

1 изпълнителното дело и наведените в жалбата оплаквания за несеквестируемост намира, че същата е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие по см. на чл.

435, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по изп.дело № 3555/2017г. на ЧСИ Константин Павлов, с рег. № 824 и район на действие ПдОС, е образувано по молба на взискателя Р.Г.С., ЕГН:********** срещу длъжника А.К. М-Т., ЕГН

**********, за принудително събиране на непогасено парично задължение, съгласно приложен изпълнителен лист, издаден от ОС-Пловдив на 18.02.2009г. по в.гр.д. № 3375/2008г.

Видно от приложения към жалбата трудов договор №004/22.07.2021г., длъжникът от 22.07.2011г. работи в „Ендомед 2020 “ЕООД, град Пловдив на длъжността „главен счетоводител“, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер от 650 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,06% за всяка година трудов стаж.

Със Запорно съобщение изх.№98204/25.11.2021г. (л. 341) до „Ендомед 2020 “ЕООД, гр. Пловдив, е наложен запор върху трудовото и всяко друго възнаграждение на длъжника А.К. М-Т.. Посочено е от съдебния изпълнител, че удръжките от работодателя следва да се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК.

В отговор е постъпило писмо, вх. № 91077/17.12.2021 г. на ЧСИ Константин Павлов, от „Ендомед 2020 “ЕООД,гр. Пловдив, с което съдебният изпълнител бива информиран, че получаваното трудово възнаграждение от работника А.К. М-Т. е несеквестируемо и наложеният запор не може да бъде изпълняван.

Предвид така установеното от фактическа страна ПОС прави следните правни изводи:

С разпоредбата на чл. 446 ГПК са въведени изключения от възможността принудителното изпълнение да бъде насочено срещу определени имуществени права на длъжника, които са обявени за несеквестируеми.

Съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК и при съобразяване на задължителните 2 указания, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че в закона е регламентиран несеквестируем минимум от трудовото възнаграждение на едно лице, към което вземане не може да се насочи принудителното изпълнение. Той е определен в абсолютна стойност и е равен на размера на минималната работна заплата за страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, поради което и наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част от тези вземания. Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода /след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски/ и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа.

В разглеждания случай с процесната жалба се атакува запор с твърдението, че същият е наложен върху несеквестируем доход /чл. 446 ГПК/.

От намиращите се в кориците на изпълнителното дело доказателства не се установява принудителното изпълнение да е насочено върху несеквестируемо имущество. Видно от намиращото се в изпълнителното дело запорно съобщение, изпратено до третото задължено лице – работодателя „Ендомед 2020 “ЕООД, гр. Пловдив, ЧСИ Павлов е разпоредил удръжките от трудовото възнаграждение да бъдат правени ежемесечно от третото задължено лице при спазване правилата на чл. 446 ГПК, т. е. при съобразяване конкретния размер на несеквестируемия минимум и секвестирумета част /ако има такава/. Съдебният изпълнител към момента на налагането на запора върху трудовото възнаграждение няма възможност да определи каква част от него подлежи на принудително изпълнение, тъй като не разполага с необходимата за това информация. Едва след осъществяването на контакт с работодателя, който да подаде необходимата информация за определяне на несеквестируемата част, съдебният изпълнител може да зачита несеквестируемостта на конкретна сума и при необходимост да я връща на длъжника (арг. ТР 2-2015-ОСГТК, т. 13). Обстоятелството, че трудовото възнаграждение на длъжника е в минималния за страната размер и е несеквестируемо , не ограничава съдебният изпълнител да налага запор върху това вземане.Още повече, че размерът на минималната работна заплата е динамична и променлива величина и в последващ момент получаваното от 3 длъжника трудово възнаграждение може да надхвърли този размер.

По делото няма данни да са нарушени правата на длъжника и да са преведени по сметка на ЧСИ суми от третото задължено лице „Ендомед 2020 “ЕООД гр. Пловдив, които да не са съобразени с правилата, установени в чл.

446, ал. 1 от ГПК.

Относно твърдението на жалбоподателя, че съдебният изпълнител е „изтеглил“ сумата от 504,39 лева, такива данни по изпълнителното дело не се съдържат и доказателства от длъжника в тази насока не са ангажирани.

Същевременно от представения с жалбата платежен документ се установява също, че сумата от 504,39 лева е била преведена на 21.01.2022г. от наредителя-работодател „Ендомед 2020 “ЕООД, гр. Пловдив в полза на д л ъ ж н и к а А.К. М-Т.

, с основание-трудово възнаграждение за м.12.2021г.Следователно процесната сума е постъпила в патримониума на длъжника и не е била „изтеглена“ от съдебния изпълнител, както незаконосъобразно твърди жалбоподателя.

Ето защо съдът приема, че жалбата против действията на ЧСИ по налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от което , съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№09598/08.02.2022г., подадена от А.К. М-Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.

***,адв.Л.К.,длъжник по изп.д. №3555/2017г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, с рег. № 824 и район на действие ПдОС, против наложения от съдебния изпълнител на запор върху получавано от работодателя „Ендомед 2020 “ЕООД, гр. Пловдив , трудовото възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 437, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5