Решение № 9228 от 13.07.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 9228

Варна, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - X тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР КИПРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА АНДОНОВА

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА като разгледа докладваното от съдия РАЛИЦА АНДОНОВА канд № 20267050701616 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63а от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от М. Н. М., [ЕГН], от [населено място] чифлик, обл.Варна, чрез пълномощника му адв.В. В. от АК-Варна, против решение №473/22.04.2026г по АНД №108/2026г по описа на ВРС, VІ с-в, с което е потвърдено издаденото от началник сектор при ОД МВР – Варна, РУ 04, НП № 25-0442-000545/22.05.2025г и наложените на касатора на осн.чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП административни наказания: Глоба в размер на 200лв. и Лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца. Касаторът релевира основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63а от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, конкретно – субективна несъставомерност на нарушението с аргумент, че не е знаел за прекратената регистрация и че автомобилът е бил с регистрационните си табели, като настоява за отмяна на решението на ВРС и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни. С писмена молба с.д. № 12373/10.06.2026г адв.В. поддържа жлбата на изложените в нея съображения, и настоява за уважаването й. В съдебно заседание касаторът и адв.В. не се явяват.

Ответниятадминистративен орган – началник сектор „Охранителна полиция“ към ОДМВР- Варна, РУ 04, чрез процесуалния си представител гл.ю.к. К. Л.-А. с писмена молба с.д. № 12875/16.06.2026г оспорва жалбата като неоснователна; сочи, че фактическата обстановка е установена правилно от ВРС, който е приложил правилно и материалния закон, потвърждавайки НП, поради което настоява за потвърждаването му като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В производството пред ВРС, образувано по въззивната жалба на М. М. против горецитираното НП, са събрани допустимите гласни и писмени доказателства, въз основа на чийто съвкупен анализз предходният съдебен състав приел за установено от фактическа страна, че на 03.02.2025г касаторът закупил л.а. „Мерцедес Ц270 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], като сделката била изповядана от нотариус М. Я., рег. № 773 н Нотариалната камара, и информацията за същата била подадена по електронен път в Сектор ПП – Варна. Новият собственик не изпълнил задължението си да заяви промяната в собствеността на МПС пред Сектор ПП - Варна по местоживеене в двумесечен срок, т.е. до 03.04.2025г, поради което на 07.04.2025г регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП.

На 15.04.2025г около 22:16ч касаторът управлявал собствения си л.а. „Мерцедес Ц270 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер] по [улица]в [населено място], обл.Варна, когато до дом №42 бил спрян за проверка от полицейски екип на РУ 04 – Варна. В хода й било установено прекратяването на регистрацията на МПС, за което нарушение, квалифицирано по чл.140 ал.1 от ЗДвП, против М. на място бил съставен АУАН, надлежно предявен и връчен без възражения; такива не последвали и в срока по чл.44 ал.3 от ЗАНН. Междувременно в РУ 04 била образувана преписка с оглед данни за престъпление по чл.345 ал.2 от ЗДвП, която била изпратена по компетентност на ВРП. С постановление от 15.05.2025г прокурорът отказал да образува наказателно производство като приел, че извършеното от касатора не покрива признаците на престъпление, тъй като случаят е маловажен по см.чл.9 ал.2 от НК. Препис от постановлението било изпратено на МВР с оглед ангажиране на административнонаказателната отговорност на Мъзлъмов. След получаването му и въз основа на АУАН на 22.05.2025г началник сектор към ОДМВР – Варна, РУ 04, издал НП, с което възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната [жк], за което на осн.чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил на касатора предвидените в нормата две кумулативни наказания.

При така установената фактология, принципно безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените за това срокове, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, те съдържат всички императивно изискуеми за валидността им реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, вкл. индивидуализацията на нарушението в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен и да реализира защитата си, при правилно приложение на материалния закон за обективно и субективно съставомерното, безспорно доказано и правилно квалифицирано нарушение. Съдът се позовал на императивната норма на чл.143 ал.15 от ЗДвП, според който служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистриран превозното средство. Такъв е и настоящият казус – МПС е придобито от М. на 03.02.2025г, до 03.04.2025г той не е регистрирал промяната в собствеността, която е основание за промяна в регистрацията на МПС съгл.чл.14 ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г за регистриране, отчет, спиране от движение, пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС; не е представил автомобила и необходимите документи по см.чл.15 от Наредбата с цел подменяне на СРМПС по чл.17 от Наредбата; поради това на 07.04.2025г регистрацията е прекратена служебно на осн.чл.143 ал.15 от ЗДвП; и на 15.04.2025г той е управлявал МПС, което не е било регистрирано по см.чл.140 ал.1 от ЗДвП. Предходният съдебен състав обсъдил и с мотивирани съображения отхвърлил всички възражения на настоящия касатор – че не е знаел за прекратяване на регистрацията поради това, че автомобилът бил с регистрационните си табели, като се позовал на законовото положение, че в този случай регистрацията се прекратява служебно, само с отбелязване на това обстоятелство в автоматизираната информационна система, и при липса на задължение – било в специалния Закон или в Наредбата – за съобщаване на това обстоятелство на собственика; че нотариусът изпратил информация за придобивната сделка чрез електронния обмен на информация между МВР и Нотариалната камара като посочил, че този факт не освобождава новия собственик на МПС от изпълнение на задълженията му по чл.14, чл.15 и чл.17 от Наредбата1 като в това отношение се позовал на константната съдебна практика. По отношение на вида на наложените наказания – глоба и лишаване от правоуправление на МПС, и техните размери – 200лв. и 6 месеца, въззивният съд посочил, че те са законоустановени със санкционна норма на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП в приложимата й за казуса редакция, и се позовал на забраната по чл.27 ал.5 от ЗАНН за изменението им. Не на последно място съдът посочил, че случаят не следва да бъде квалифициран като маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, с оглед на което потвърдил изцяло НП, и присъдил в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.

Касационната инстанция преценява така достигнатите правни изводи като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Касационното възражение на М. М. е само едно – субективна несъставомерност на вмененото му нарушение поради това, че не е знаел за прекратяване на регистрацията, а регистрационните табели са били на автомобила, т.е. нямал е обективна възможност даже да предположи прекратяването на регистрацията. Въззивният съд подробно и мотивирано е обяснил защо това възражение е неоснователно. В допълнение следва да бъде посочено, че принципно незнанието на закона не е извинително основание за неспазването му – още повече, че като правоспособен водач на МПС касаторът е запознат със задълженията си по ЗДвП, вкл. и с това, че при придобиване на ППС е длъжен в 2-месечен срок да го представи ведно с необходимите документи за промяна на регистрацията му в сектор ПП по местоживеене, че когато това не се случи регистрацията на МПС се прекратява служебно, както и с неблагоприятните последици от неизпълнението на това му задължение и от управлението на нерегистрирано МПС под формата на ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Като правоспособен водач на МПС касаторът знае също, че регистрацията на автомобила му не се изчерпва с наличието на регистрационни табели, а е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер съгл.§1а т.18 от ДР на ЗДвП. Поради това никое от сочените от него основания не е извинително и не води до отпадане на административнонаказателната му отговорност в случая.

В идентичен смисъл обосновано, правилно и законосъобразно се е произнесъл и ВРС с проверяното си решение, поради което спрямо него не е налице поддържаното касационно основание по чл.348 т.1 от НПК; други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК. При тези констатации настоящият съдебен състав намира, че липсват основания за ревизия на проверяваното съдебно решение - то следва бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно, като се даде възможност да настъпят правните последици на потвърденото с него наказателно постановление.

При този изход на спора претенцията на ответника за разноски е основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане в тяхна полза на юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 евро (130 лв.) на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и съобразно с правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК касационният съдебен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №473/22.04.2026г по АНД № 108/2026г по описа на ВРС, VІ с-в.

ОСЪЖДА М. Н. М., [ЕГН], от [населено място] чифлик, обл.Варна, да заплати на ОДМВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 евро (шестдесет и шест евро 47 цента) (130 лв.).

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�