Решение № 82 от 05.04.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Враца, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221400500043 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 2793/20.12.2021 г. на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК ***, представлявано от изп.директор Н. А. М., против Решение № 160/30.11.2021 г. по гр.д.№ 998/2021 г. на Районен съд-Козлодуй в частта, в която са уважени предявените искове от С. А. А. против дружеството-въззивник за заплащане на средства за социално-битово и културно обслужване /СБКО/ и за заплащане на обезщетение за неползван отпуск. В жалбата се поддържа, че в тази част първоинстанционният съдебен акт е неправилен, необоснован и постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

На първо място, в жалбата се излагат оплаквания за неправилна правна квалификация на предявените искове като такива по чл.357 вр. чл.354, ал.1, т.1 КТ и чл.155 и чл.156 КТ. Навеждат се доводи, че от съдържанието на исковата молба е видно, че се претендира заплащане на суми от СБКО и изплащане на обезщетение за неизползван отпуск за времето, през което С.А. е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.354, ал.1, т.1 КТ за трудов стаж се признава времето, през което не е съществувало трудово правоотношение в случай, че работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно. Според жалбоподателя, конкретните искове не касаят признаване на трудов стаж, нито претендираните суми са свързани с трудов стаж, поради което КРС неправилно е приел, че същите са с правно 1 основание чл.357 КТ и е разгледал спора като трудов, без да обсъди дали исковите претенции не са за вреди, които следва да се претендират на друго гражданско основание. В жалбата се поддържа, че допуснатото нарушение, свързано с неправилната правна квалификация в резултат на неправилно приложение на материалния закон, е основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск.

На второ място, въззивникът намира за неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение в частта, в която е уважен иска за изплащане на СБКО за периода от незаконното уволнение на ищеца – 08.04.2020 г. до фактическото му връщане на предишната работа – 10.05.2021 г. Счита, че районният съд не е обсъдил направените с отговора на исковата молба възражения, че разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ определя размера на всички дължими обезщетения за периода на незаконното уволнение и не може да бъде разширяван обема на отговорността на работодателя чрез присъждане на други обезщетения, различни от нормативно определените.

Намира за неправилно решението в частта, в която съдът не е приел възражението му за недопустимост на предявените искове за заплащане на суми от фонд СБКО, обосновано с тълкуване разпоредбите на чл.292-чл.294 КТ, определящи че преценката за работодателя за определяне средства за фонд СБКО и размерът на същите, съответно компетенциите на общото събрание на работниците за начина на разпределяне и използване на тези средства, са свързани с преценка за целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Въззивникът счита, че дори и искът да бъде приет за допустим, същият се явява неоснователен, тъй като средствата за СБКО са част от издръжката на предприятието и не са елемент от трудовото възнаграждение, поради което не попадат в предметния обхват на обезщетението за оставане без работа поради незаконното уволнение.

Посочва, че КРС се е позовал на приложените по делото заповеди за изплащане на средства от СБКО само в частта относно размера на средствата, но е игнорирал направените от ответника възражения, че в тези заповеди е определен и обхвата на работниците и служителите, на които следва да бъдат изплатени тези средства. Развива съображения, че волята на работодателя винаги е била сумите от фонд СБКО да се разпределят между работниците и служителите, които реално изпълняват трудовите си функции, като в подкрепа на това се позовава и на практика на въззивната и касационната инстанция. Обобщава, че тъй като ищецът не е бил в трудово правоотношение в периода, за който претендира изплащането на средствата и реално не е престирал труд, то няма и субективно право да получи средства от формирания от работодателя фонд СБКО. Въззивникът счита, че районният съд необосновано е разширил обхвата на „социалните разходи”, приемайки за такива средствата, предоставяни от Наредба № 11/21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.

Също така счита, че в мотивите на обжалваното решение не е направено разграничение между естеството на социалните придобивки, изплащани от фонд СБКО, какви потребности задоволяват, както и че част от тях се изплащат в натура, а други – в пари, което е довело до нарушение на разпоредбите на чл.294 КТ вр. § 1, т.34 от ДР на КТ.

В жалбата се навеждат доводи, че според приетите планове за 2 разпределение на приходите и разходите за СБКО за 2020 г. и 2021 г. не се допуска преразпределение по пера, а всички икономии, които се реализират в края на годината, се изплащат към сумата за Коледа по равно. Работодателят няма право и/или задължение, да заделя част от фонд СБКО за уволнените през календарната година работници и служители, нито след приключване на календарната година да завишава фонд СБКО със сумите, които биха получили тези работници и служители, ако евентуално не бяха уволнени.

Посочва се, че съдът също няма право да преразпределя средствата от този фонд. Сочи се още, че средствата за СБКО са разпределяни съгласно издаваните заповеди между работниците и служителите, които са били в трудови правоотношения и реално са полагали труд, както и че не се образуват провизии за тези средства съгласно Закона за счетоводството и Международните счетоводни стандарти, а съгласно ЗКПО и ЗДДФЛ върху сумите са начислени своевременно дължими данъци.

На трето място, въззивникът счита за неправилно и незаконосъобразно решението на КРС и в частта, в която е присъдено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 16 дни в размер на 2 856,13 лв. Навежда доводи, че не са обсъдени направените с отговора на исковата молба възражения, че липсва разграничение относно отпуска по чл.155 КТ и по чл.156 КТ и е допуснато нарушение на чл.4, ал.1 от Наредбата за определяне на видовете работа, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. В жалбата се посочва, че районният съд се е позовал на Решение от 25.06.2012 г. по съединени дела С-762/18 и С-37/19, без да се запознае с мотивите на съдебния акт, със съдържанието на директивите, на основание на които е направено преюдициалното запитване, както и с практиката на СЕС по въпросите за различните видове отпуск Изтъква се, че посоченото решение касае разпоредбата на чл.155 КТ, а КРС неправилно разширява практиката на СЕС и по отношение на допълнителния отпуск по чл.156 КТ въпреки наличието на друга практика на СЕС – Решение на Съда по дело С-337/10, т.36-т.37, и Решение на Съда по дело С-341/15, т.39 и в противоречие с Тълкувателно съобщение на Европейската комисия относно Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г . относно някои аспекти на организацията на работното време.

Прави се искане за отмяна на решението на РС-Козлодуй в обжалваните части, отхвърляне изцяло на исковите претенции и присъждане на направените деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С. А. А., чрез пълномощника му адв.Р. М., в който се оспорва основателността на въззивната жалба. Навеждат се доводи, че районният съд е обсъдил направените възражения от процесуалния представител на ответника и е дал мотивиран и обоснован отговор на същите. Въззиваемият изтъква, че за 2020 г. ОС на работниците и служителите е взело решение за използване средствата за СБКО, които са осигурени от работодателя, като същите са индивидуализирани за всички работници и служители без изключение, в т.ч. и служители по договори за управление и контрол и техни семейства, както и пенсионирани от дружеството работници, които формално също нямат трудови договори за този период. Сходно е положението и по отношение на гласуваните решения за осигурените средства за СБКО за 2021 г.

3

В отговора се изразява становище, че сумите за неизползван платен годишен отпуск са присъдени при съобразяване на договореното с трудовия договор на ищеца, поради което законосъобразно са включени всички дни от допълнителния отпуск, отчитайки изплатените след депозиране на исковата молба суми и при размера, посочен от експертизата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Козлодуй е сезиран с искова молба на С. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.***, с която против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД , гр.

Козлодуй, представляван о от изп.директор Н. А. М., са предявени обективно съединени искове за заплащане на следните суми:

- 2200,0 0 лв. - разходи за почивка, изплатени със заплатите за месец април 2020 г. съгласно протокол от 28.02.2020 г. от събрание на пълномощниците, избрани от работниците и служителите на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД;

- 1000,00 лв. - разходи за Ден на енергетика, изплатени със заплатите за месец май 2020 г. съгласно протокол от 28.02.2020 г. от събрание на пълномощниците, избрани от работниците и служителите на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД;

- 1000,00 лв. - разходи за 6 - ти септември, изплатени със заплатите за месец август 2020 г. съгласно протокол от 28.02.2020 г. от събрание на пълномощниците, избрани от работниците и служителите на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД;

- 600,0 0 лв. - разходи за Коледа, изплатени със заплатите за месец ноември 2020 г. съгласно протокол от 28.02.2020 г. от събрание на пълномощниците, избрани от работниците и служителите на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД;

- 850,0 0 лв. – разходи за Коледа изплатени със заплатите за месец ноември 2020 г. съгласно протокол от 28.02.2020 г. от събрание на пълномощниците, избрани от работниците и служителите на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД;

- 3167,0 0 лв., представляващи 98,40 % основната месечна заплата на ищеца по трудов договор, изплатени със заплатите за месец декември 2020 г. , изплатени със заплатите за месец декември 2020 г. съгласно споразумителен протокол № 3/18.12.2020 г. между "АЕЦ Козлодуй" ЕАД и синдикатите и Заповед № АД-70/11.01.2021 г.;

- 1000,00 лв. - разходи за 3 - ти март, изплатени със заплатите за месец февруари 2021 г. съгласно протокол от 25.02.2021 г. от събрание на пълномощниците, избрани от работниците и служителите на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД;

- 1100,00 лв. - разходи за Великден, изплатени със заплатите за месец март 2021 г. съгласно протокол от 25.02.2021 г. от събрание на пълномощниците, избрани от работниците и служителите на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД;

- 2 200,00 лева - разходи за почивка, изплатени със заплатите за месец април 2021 г. съгласно протокол от 25.02.2021 г. от събрание на

4 пълномощниците, избрани от работниците и служителите на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД;

- 11 000 лв. - обезщетение за неползван годишен отпуск за 57 дни.

След допуснато в първоинстанционното производство на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на цената на този иск в съдебно заседание на 01.11.2021 г., цената на същия е намалена до размер от 2856. 13 лв., представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск от 16 работни дни за периода от 08.04.2020 г. до 10.05.2021 г.

Претендира се присъждане на законната лихва върху всички посочени суми, както и на направените съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че страните са били в трудово правоотношение, но в периода 08.04.2020 г. до 10.05.2021 г. ищецът не е бил служител на дружеството, поради незаконно уволнение, което е било отменено в влязъл в сила съдебен акт и е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Посочва се, че в периода на незаконното уволнение на работниците и служителите на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, работещи по трудов договор, са изплатени допълнителни средства извън работните им заплати в посочените размери. Ищецът счита, че след като е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност тези допълнителни средства следва да бъдат изплатени и на него, както и че следва да му бъде заплатен неползвания годишен отпуск. Посочва, че е отправил молба до работодателя в този смисъл, но е получил отговор, че такива суми не му се дължат, което поражда за него правен интерес да търси защита на правата си по съдебен ред.