Определение № 2377 от 07.08.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2377 гр. София, 07.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Е. Й. К. като разгледа докладваното от Е. Й. К. Частно наказателно дело № 20221110208548 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 1 НПК.

Настоящето НЧД № 8548/2022 г., по описа на СРС, е образувано в СРС на 08.07.2022 г., по жалба до СРС чрез СРП, от К. М. К., заведена деловодно в СРС на 30.06.2022 г., вр. пр.пр. №6682/2019 г., по описа на СРП, ДП №15062/2019 г., по описа на 06 РУ-СДВР /изпратени в СРС – два тома/, срещу постановление на СРП за прекратяване на цитираното наказателно производство „на основание чл.243,ал.1,т.1, вр.чл.24,ал.1,т.1 от НПК – деянието не съставлява престъпление“, което жалбоподателят счита за необосновано и незаконосъобразно.

Изложените в жалбата доводи са следните: по досъдебното производство са събрани доказателства, водещи до верния извод, че „С. Б. И. от субективна и обективна страна е извършила деяние по чл.290а от НК – изложила е неверни твърдения пред СРС в декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН, в която е потвърдила неистина, съдържанието на която е основание за даване на същата на незабавна защита срещу домашно насилие, вследствие на което е образувано гр.д. №61148/2020 г., по описа на СРС- III ГО-149 с-в; в декларацията е отразено, че отправените към нея заплахи са извършени на 28.09.2018 г. в сградата на Съдебната палата в гр.София“. Написано е и че СРП е направила необоснован и незаконосъобразен извод, постановен в 1 нарушение на материалния и процесуален наказателни закони – за липса на извършено от нея престъпно деяние, по смисъла на чл.9,ал.2 от НК, поради незначителната степен на обществената опасност на деянието, тъй като И. с детето са напуснали Р. България на 29.08.2019 г. и не са се връщали в страната до момента, което преви исканата защита безпредметна. Написано е още, че в обстоятелствената част на обжалваното постановление се съдържат доказателства за наличие на предумисъл в действията на И., но във връзка с това липсва изследване на поведението на И., свързано с осуетяване на изпълнението на постановените и влезли в сила съдебни актове за родителските права по отношение на детето М., които се предоставят на бащата /решение №438360/02.07.2018 г. по гр.д. №72547/2017 г. - СРС-117 състав; решение №260880/11.02.2021 г. по гр.д. №12294/2018 г. – СГС - 1 възз. брачен състав; определение №63/08.02.2022 г. по гр.д №2897/2021 г. ВКС - 4 ГО/, копия от които, заедно с копия от ЗНЗ от 15.01.2021 г. по гр.д.

№61148/2020 г. - СРС и на сертификат за присъдена от СУ - ЮФ образователна и научна степен, са приложени към жалбата. С оглед на това се иска обжалваното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и делото да бъде върнато със задължителни указания относно прилагане на закона.

Цитираното досъдебно производство №15062/2019 г., по описа на 06 РУСДВР, пр.пр. №6682/2019 г., по описа на СРП, е образувано с постановление на СРП от 15.02.2019 г. /изведено деловодно с печат на СРП на 18.02.2019 г./ за престъпление по чл.290а от НК – за това, че в периода от 22.10.2018 г. в гр.София, е потвърдена неистина в писмена декларация – декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН, представена пред съд – СРС, III ГО, по гр.д. №62518/18 г., по описа на съда.

С обжалваното постановление на СРП от 15.04.2022 г. /изведено деловодно с печат на СРП на 18.04.2022 г./ досъдебното наказателно производство, образувано и водено срещу неизвестен извършител, за извършено на 22.10.2018 г. престъпление по чл.290а от НК, е прекратено, на основание чл.243,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.1,т.1 от НПК - с оглед степента на обществена опасност на конкретното деяние, независимо, че съгласно събраните доказателства С. Б. И. е извършила от обективна и субективна 2 страна /виновно/ същото.

Според приложената по делото разписка К. М. К. е получил лично екземпляр от обжалваното постановление на 27.06.2022 г., а жалбата срещу същото, както беше отразено по-горе, е заведена деловодно в СРС на 30.06.2022 г., от което се установява, че тя е подадена в законовопосочения 7дневен срок.

От друга страна обаче, разпоредбата на чл.243,ал.4 от НПК изчерпателно изброява кои са надлежно легитимираните лица да обжалват постановления на прокурора, с които се прекратява наказателното производство, а именно – обвиняемият, пострадалият или неговите наследници или ощетеното юридическо лице, като жалбоподателят в настоящия случай няма нито едно от тези качества.

В чл.74,ал.1 от НПК /и чл.76 от НПК/ е посочено кое лице има качеството на пострадал – лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. С конкретното посочване законодателят е въвел фигурата на пострадал от престъплението в наказателното производство. Като изискване едно лице да придобие качеството на пострадал, законът е въвел условието за него реално да са настъпили вредни последици от престъплението. Законодателят използва терминът “пострадал” само за да посочи кое лице може да се конституира като граждански ищец и/или частен обвинител по дела от общ характер, респективно като частен тъжител по дела от частен характер, единствено с оглед предоставяне на възможност чрез достъп до съд това лице да обезпечи онези свои интереси, които би реализирало, ако впоследствие встъпи в производството в процесуалните качества на граждански ищец и/или частен обвинител.

Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпление от НК, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес. Конкретно пострадал от едно престъпление има само при такова деяние, за което в признаците на неговия състав са предвидени съставомерни вредни последици, т.е. вредите са елемент от обективната страна от състава на престъплението, посочено в особената част 3 на НК, които да са реално, пряко и непосредствено настъпили, тъй като възможността от бъдещо настъпване на вредите не е достатъчна за валидното конституиране в посоченото процесуално качество. Само тогава пострадалият може да се конституира като страна в процеса – като частен обвинител и/или граждански ищец.

Престъплението по чл.290а от НК е в Раздел ІІІ /Престъпления против правосъдието/ на Глава осма /Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции/ от Особената част на НК. Престъпленията против правосъдието засягат съдебната власт в Р. България. Подродов обект на тези престъпления са правосъдната дейност и авторитетът на правосъдните органи /органите на съдебната власт/. Престъплението по чл.290а от НК - лъжливото деклариране пред съд, е насочено против правилното управление на правосъдната дейност, то е на формално извършване, засяга обществени отношения, свързани с правосъдието, посегателство, което възпрепятства вземането на правилни решения от органите на съдебната власт, като не съдържа от обективна страна конкретни вредни последици, относими към определено лице. Негов субект може да е и всяко наказателно отговорно лице.

Предвид горепосоченото и формално законът не определя конкретно лице, в т.ч. и жалбоподателят по настоящето НЧД, като пострадал от престъплението по чл.290а НК.

С оглед специфичния обект на престъпленията против правосъдието, които не съдържат от обективна страна съставомерни конкретни вредни последици, относими към определено лице, предвид, че формално законът не определя конкретно лице като пострадал от престъпление по чл.290а НК, по смисъла на НПК /чл.76 и чл.84/, следва да се приеме, че пострадал от такова престъпление не може да бъде определено физическо лице или юридическо лице, в т.ч. и жалбоподателят по това дело /независимо, че могат да настъпят някакви съпътстващи вреди в правната сфера на такова лице, които обаче не биха били пряк и непосредствен резултат от престъплението по чл.290а от НК/. Липсата на съставомерни вреди при престъпленията на формално извършване, т.е. и при престъплението по чл.290а от НК, и изобщо всички престъпления против правосъдието, с които се засягат обществени 4 отношения, свързани с правилното осъществяване на правораздаването, не означава, че няма причинени вреди, но тези престъпленията предпоставят увреждане или застрашаване на по-широк кръг обществени отношения на поширок кръг правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделно лице - пострадал, което да се конституира като частен обвинител и/или граждански ищец, и както беше отразено вече - при престъплението по чл.290а от НК не съществува фигурата на пострадал.

В обобщение - следователно, доколкото съгласно разпоредбите на чл.84 и 76 от НПК като граждански ищец и като частен обвинител в наказателния процес може да се конституира единствено пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъплението, то при съобразяване на правната теория и трайно установената съдебна практика, съгласно които при престъпленията против правосъдието няма пострадало от деянието лице, жалбоподателят - лично или чрез свой пълномощник, не е лице, което да осъществява признаците, предвидени в чл.74 от НПК за пострадал, т.е. да осъществява това качество, защото производството по чл.290а от НК е за престъпление, което не съдържа от обективната страна в състава си съставомерни вредни последици, относими към конкретен субект, които да го легитимират като пострадал от деянието, а с оглед на това и в конкретния случай К. М. К. не е легитимиран като пострадал от посоченото престъпление, включително и да участва като граждански ищец и/или частен обвинител, ако такова производство за такова престъпление от общ характер би стигнало до съдебна фаза на наказателно преследване. Предвид посоченото настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице активна процесуална легитимация, жалбоподателят не е оправомощен, по смисъла на НПК, да иска да бъде ревизирано постановлението на СРП и респективно не разполага с правната възможност да обжалва постановлението на СРП пред съда и да поддържа висящността на производството, той не е легитимиран да оспорва прекратяването на наказателното производство, тъй като не е от лицата, посочените в разпоредбата на чл.243,ал.4 НПК, защото не притежава качеството ”пострадал” от престъплението. Този съдебен състав счита, че с оглед формалната липса на пострадал от престъпление по чл.290а от НК и съответно – формалната липса на качеството на пострадал на К. М. К. от такова престъпление, за каквото е било образувано и водено наказателното производство от СРП, поради което и непритежаващ самостоятелни права в 5 процеса като пострадал, чисто формално, за същия не може да се приеме, че е налице правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство и тази подадена жалба следва, че е процесуално недопустима съгласно чл.243,ал.4 от НПК, предвид, че жалбоподателят не е правно легитимиран съгласно разпоредбата на чл.243,ал.3 НПК да атакува горепосоченото постановление на прокурора.

Съдът винаги и по силата на служебното начало е длъжен да следи за допустимостта на жалбата, и само ако е допустима да се произнася по нейната основателност. Т.е. з а да разгледа по същество жалбата – дали тя е основателна или не, съдът трябва преди това да установи, освен, че тя е подадена в посочения в закона 7-дневен срок от получаване на преписа на атакуваното постановление, и че е подадена и от процесуално активно легитимирано лице, което, с оглед изложеното по-горе, в конкретния случай не е налице.

При тези обстоятелства и защото подадената жалба е недопустима, същата следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство следва д а бъде прекратено, без съдът да се произнася по съществото, по обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление на СРП.

В контекста на изложеното по-горе, прокурорът при СРП, прекратявайки наказателното производство за посоченото престъпление, е действал съответно на автономната за прокурорската институция функция, визирана и в разпоредбата на чл. 127,т.1 от КРБ.

Същевременно и независимо от изложеното до тук, за да се прецени основателността на жалбата срещу постановлението на СРП, с което досъдебното наказателно производство е прекратено, в т.ч. и дали то е „необосновано и незаконосъобрзано“, когато постановлението не подлежи на съдебен контрол, лицата, които считат, че са засегнати правата им и/или които считат, че имат съответен правен интерес, имат необходимата процесуално-правна възможност за защита по реда на чл.200,изр.2 от НПК, защото, принципно, такова постановление, като правен акт може да бъде проверено за законосъобразност, обоснованост и правилност от по6 горестоящата прокуратура, както предвижда и НПК, т.е. няма хипотези на необжалваемост на такива актове.