Решение № 107 от 04.03.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Враца, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20251420101220 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва: с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова и уточнителна молби, депозирани от „Адессо Кредит България“ ЕООД, ЕИК 202250289, чрез адв. Г. Д., против З. А. Л., ЕГН **********.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 25.08.2022 г. с ответника е сключен Договор за паричен заем № 02016174 г. при следните параметри: заемна сума в размер на 2 000 лева, която следва да върне на 17 двуседмични анюитетни вноски, краен срок 20.04.2023 г., фиксиран годишен лихвен процент 40%. Ответникът е преустановил плащанията, а срокът на договора е изтекъл.

Ищецът сочи, че по ч. гр. д. № 3734/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Враца в негова полза била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника.

Тъй като същият възразил срещу вземането, това обусловило интереса му от предявяване на иск за установяване на същото.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато, че З. А. Л., ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество сумата от 1 792,81 лева – главница по договор за паричен заем № 02016174/25.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 25.11.2024 г. до окончателното 1 погасяване на вземането, сумата от 248,24 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 08.09.2022 г. до 20.04.2023 г., сумата от 363,54 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 20.04.2023 до 22.10.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 10/01.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3734/2024 г. по описа на РС – гр.

Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор ответника Л., чрез адв.

Д. М., с който оспорва предявените искове. Прави възражение за нищожност на целия договор за кредит. Сочи, че договорът не е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по – малък от 12, в два екземпляра.

На следващо място сочи, че в договора в посочен само процент ГПР, без неговите компоненти и как се формира. Счита, че посоченият процент не отговаря на действителния процент ГПР, а действителният е в пъти по-висок от посочения и е над максимално установения праг. Договорената неустойка не е включена в ГПР. Същата представлява „скрита лихва“. В договора не е посочена каква е договорената лихва.

Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3734/2024 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против З.

А. Л. е издадена Заповед № 10/02.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 1 792,81 лева – главница по договор за паричен заем № 02016174/25.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 25.11.2024 г. до окончателното погасяване на вземането, сумата от 248,24 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 08.09.2022 г. до 20.04.2023 г., сумата от 363,54 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 20.04.2023 до 22.10.2024 г., сумата от 48,09 лева, представляваща разноски в производството за държавна такса съразмерно с уважената част на заявлението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 07.02.2025 г. и в срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение вх. № 2298/13.02.2025 г., с което се оспорва дължимостта на сумите.

С Разпореждане № 840/24.02.2025 г. съдът е указал на заявителя, че може да 2 предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. По депозираната в срок искова молба е образувано настоящото гр. д. № 1220/2025 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.

С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са признати за безспорни между страните обстоятелствата, че между ищеца и ответника е било налице облигационно правоотношения по сключен договор за паричен заем № 02016174/25.08.2022 г., за сумата от 2 000 лева, която ответникът е усвоил по уговорения в договора начин. Тези обстоятелства се установяват и от представеното копие на договор за паричен заем № 02016174/25.08.2022 г.

С посочения договор на ответника е предоставена заемна сума в размер на 2 000 лева. Уговорена е договорна лихва с годишен лихвен процент по заема от 40%, а годишният процент на разходите (ГПР) е 48,69%. Заемателят се е задължил да върне сумата на 17 двуседмични погасителни вноски, като общият размер на всички плащания е 2 313,19 лева. Падежната дата на последната погасителна вноска е 20.04.2023 г. Съгласно чл. 3 от договора, с подписването му заемателят удостоверява, че е получил изцяло заемната сума, за което договорът служи като разписка, Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят е пожелал да ползва допълнителни услуги срещу предоставяне в деня на подписване на договора едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители или банкова гаранция, като в ал. 2 е уговорено, че при неизпълнение на това задължение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 188,81 лева, платима разсрочено с погасителните вноски.

По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, по което вещото лице е установило, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК ответникът е извършил плащания по договора в размер на 466 лева, с които са погасени главница в размер на 207,19 лева, договорна лихва в размер на 64,95 лева и неустойка в размер на 193,86 лева. Изчислява, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда дължимите суми по договора възлизат на: 1 792,81 лева – главница, 248,24 лева – възнаградителна лихва за периода от 08.09.2022 г. до 20.04.2023 г., 994,95 лева –неустойка и 363,54 лева – начислена лихва за забава за периода от 20.04.2023 г. до 22.10.2024 г.

Уговорената в договора неустойка в размер на 1 188,81 лева не е включена в размера на ГПР, а ако бъде включена, ГПР е 106,02%.

С оглед оспорването от страна на ответника, че договорът не отговаря на изискването всички елементи да са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по – малък от 12, с определението по чл. 140 ГПК съдът допусна съдебно-техническа експертиза, като за изготвянето й задължи ищцовото дружество в едноседмичен срок от съобщението да внесе депозит за вещо лице и в същия срок да представи оригинала 3 на Договор за паричен заем № 02016174/25.08.2022 г., подписан от ответника, като му бе указано, че непредставянето им ще се преценява от съда по реда на чл. 161 ГПК.

Ищецът нито внесе определяния от съда депозит, нито представи оригинала на документа, поради което определението за допускане на СТЕ бе отменено по реда на чл. 253 ГПК. Съдът намира, че са налице предпоставките да приложи чл. 161 ГПК, като приеме за доказани фактите, за които ищецът е създал пречки за събиране на допуснати доказателства, а именно, че договорът не отговаря на изискването всички елементи да са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по – малък от 12.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва: с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит. В чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова.

Доколкото страните по договора за кредит имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, последният по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит и за неговата валидност и последици важат правилата на ЗПК и на ЗЗП.

Възраженията на ответника, свързани с действителността на договора за паричен заем, следва да бъдат обсъдени на първо място.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и нарушението на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото съществува при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В отговора на исковата молба от ответника са релевирани възражения за недействителност на договора за потребителски кредит, свързани с изискването на чл.

4

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която норма предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочване на размера на ГПР и на общата дължима сума, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин и посочената формула.

Годишен процент на разходите (ГПР) означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Легалната дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Неспазването на това изискване е основание за обявяване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПК.

ГПР се изчислява по специална формула, посочена в приложение № 1 към ЗПК. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как са образувани размерът на ГПР и общо дължимата по договора сума. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По този начин на потребителя се предоставя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, или не. В тази връзка и относно необходимостта от въвеждане на изискванията за съдържанието и размера на ГПР следва да се имат предвид Съображения 19 и 43 от Директива 2008/48/ЕО: За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва поспециално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.