Решение № 271 от 24.07.2022, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 594/2022
- Вид
- Решение № 271
- Подписан
- 24.07.2022
- В сила
- 16.12.2022
- Състав
- Грета Денчева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.131, ал.2, т.3 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 384 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 271 гр. Кърджали, 24.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело № 20225140100594 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен от С. С. М., чрез адв. Н.М., против АЛ. С. Р..
В исковата молба се твърди, че ищецът работи от 2005 год. в системата на МВР, като към настоящия момент заема длъжността "мл.инспектор" в РУКърджали. Сочи, че през годините в дейността си като полицай е изпълнявал коректно, добросъвестно и точно вменените му задължения съгласно ЗМВР, ППЗМВР, Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, типовата му длъжностна характеристика и всички други нормативни актове, регламентиращи дейността му, спазвал е служебната дисциплина и не е уронвал престижа на професията. Твърди, че на 03.04.2021 год. в 19.00 часа постъпил на работа, съгласно утвърдения график с колегата му Д.Д.Х.. Сочи, че около 22.30 часа дежурният на РУ-Кърджали ги изпратил на ул .***, тъй като имало шумна компания. Сочи, че посетили адреса, където установили лицата АЛ. С. Р., В.Д.М. и А.П.С.. Заявява, че след като се легитимирали и поискали документи за самоличност за извършване на проверка та и по време на изпълнение на служебните му задължения като полицай, ответникът го ударил с юмрук в лицето и го повалил на земята, причинявайки му леки телесни повреди, изразяващи се в оток на горната устна, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна, довело до разстройство на здравето му, извън случаите на чл.128 и чл.129 от Н К, оток и кръвонасядане на дясната ръка. Твърди, че с влязло в сила протоколно определение №39/24.03.2022 год. по НОХ Д №196/2022 год., по описа на Районен съд-Кърджали, А.Р. е признат за виновен за това, че на 03.04.2021 год. в гр.Кърджали причинил лека телесна повреда, изразяваща се разкъсъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна, довело до 1 разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК на полицейски орган С. С. М. полицейски служител при РУ-Кърджали, при изпълнение на службата, поради което и на основание чл.131, ал.2, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 от НК, съдът му наложил наказание „лишаване от свобода за срок” от 10 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за срок от 3 години. Твърди, че вследствие на извършеното от ответника престъпление му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в оток на горната устна, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, оток и кръвонасядане на дясната ръка, съгласно приложена съдебномедицинска експертиза на живо лице №2/2021 год.
Заявява, че получил главоболие и замаяност. Твърди, че в резултат на извършеното против н е г о престъпление, което е осъществено при изпълнение на служебните му задължения, вкл. и с полицейска униформа, и в присъствието на други колеги и свидетели на обществено място, било накърнено достойнството и авторитета му, почувствал се унизен пред другите служители на РУ “Полиция” - Кърджали, които станали преки свидетели на нанасянето на удара. Заявява, че изпитвал неудобство от колегите, поради което избягвал контактите си с тях, с изключението на служебните му задължения за период от три месеца. Твърди, че се затворил в себе си, срамувал се от близки и приятели, още повече, че увреждането било видимо.
Твърди, че в резултат на случило се, изпаднал в депресия, което наложи ло да приема медикаменти- болкоуспокояващи и успокоителни , като изпитвал болка в главата повече от 14 дни, имал нарушения в съня.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 7000 лева, представляваща обезщетение за причинените му от ответника неимуществени вреди, в резултат на извършено от него престъпление на 03.04.2021 год. в гр.Кърджали, изразяващи се в оток на горната устна,кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна, довело до разстройство на здравето му, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, оток и кръвонасядане на дясната му ръка, главоболие и замаяност, довело до претърпени от ищеца болки и страдание, накърняване на достойнството и авторитета му, ведно със законната лихва върху главницата от 7 000.00 лева за времето от датата на увреждането 03.04.2021 год. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът АЛ. С. Р. е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва изцяло обстоятелствата, изложени в исковата молба.
Оспорва да е нанесъл удар на ищеца, като твърди, че ако е налице такъв, то ударът е случаен и не е имало за цел да навреди на ищеца. Оспорва предявения иск и по размер като твърди, че претендираната сума е завишена предвид претърпяното незначително увреждане, а именно наранена устна.
В съдебно заседание ищецът, не се явява лично, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител. Моли за уважаване на 2 предявения иск, като претендира за присъждане на направените разноски по делото, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът се явява лично.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се приложеното производство по НОХД №196/2022 год., по описа на Районен съд-Кърджали, че с влязло в сила протоколно определение №39 от дата 24.03.2022 год., съдът е одобрил постигнато споразумение по реда на чл. 381 вр. с чл. 384 от НПК, като е признал подсъдимия АЛ. С. Р., за виновен в това, че: на 03.04.2021 г. в гр. Кърджали извършил непристойни действия - отправил обиди, закани към С. С. М., Д.Д.Х., С.К.С. и Д.И.И. - и четиримата полицейски служители в РУ - Кърджали, нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на С. С. М., съборил го на земята - грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал.1 от НК, съдът му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години.
С посоченото определение, съдът е признал подсъдимия за виновен и за това, че на 03.04.2021 г. в гр. Кърджали причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно - контузна рана на лигавицата на горната устна, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК на полицейски орган - С. С. М. от гр. Кърджали - полицейски служител в РУ Кърджали при изпълнение на службата, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години.
Съдът е определил на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия АЛ. С. Р., едно общо наказание, а именно най- тежкото от тях - „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години.
От приета в настоящото производство съдебно-медицинска експертиза, която съда кредитира кото обективно и компетентно изготвена, се установява, че в резулатат на увреждането на ищеца на дата 03.04.2021 г., му е причинено оток на горната устна; кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна; оток и кръвонасядане на дясната ръка. Вещото лице дава заключение, че разкъсно-контузната рана на лигавицата на горната устна е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание. Вещото лице дава заключение, че оздравителния процес при такива увреждания е с продължителност около две седмици.
Гореизложената фактическа обстановка относно настъпилото увреждане на ищеца, в резулт на нанесен удар с юмрук в областта на лицето 3 от страна на ответника по делото, се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства, посредством разпита на св. Д.Х. и св. С.Б., които са еднопосочни и безпротиворечиви помежду си.
От показанията на св. Д.Х. се установява още, че след нанесения удар на ищеца му се е виеело свят, като устната му се подула веднага и била сцепена по средата. Свидетелят заявява, че в продължение на 10-15 дни колегите се подигравали на С.М., че дългогодишен служител като него позволил да бъде ударен в лицето, от което ищеца не се чувствал добре.
Свидетелят заявява, че от тогава С.М. се затворил в себе си, не говорил и не споделял нищо, като след този случай на 03.04.2022г. си сменили партньорите в службата. Свидетелят заявява, че ищеца бил с подута устна около 15-20 дни, като колегите му подигравали на работното място, че си е сложил нещо в нея. Свидетелят заявява, че от тогава не се чувал с колегата М., като същия не се чува и с другите колеги.
От показанията на св. С.Б. се установява, че познава С.М. от 14 години, откакто работи в МВР, като го познавам като добросъвестен, честен и трудолюбив полицай, който изпълнява винаги добросъвестно служебните си задължения. Свидетелят заявява, че ищеца му споделил за инцидента, който се е случил на 03.04.2021г., като същия се чувствал много унизен и засрамен от случилото се, поради което избягвал контакти с колеги, като преди това не е имал подобни случаи при изпълнение на служебните си задължения.
Свидетелят заявява, че забелязал, че горната устна на М. била подута.
Споделял сочи, че М. му споделил, че около 1-2 седмици го е боляла главата след този удар. Свидетелят заявява, че след този случай С.М. избягвал контакти и не искал да говори, а по принцип бил контактен и общителен човек.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като преки, последователни и взаимно допълващи се, както и подкрепени и от събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД необходима предпоставка е успешно пълно и главно доказване от страна на ищеца на всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно деяние, настъпване на вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилия вредоносен резултат, наличието на вина у причинителя, като вината се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Въз основа на приетата за установена фактическа страна и съобразявайки разпоредбата на чл.300 от ГПК, съгласно която, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който 4 разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съдът намира иска за доказан по основание.
По отношение на първия елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно, противоправното деяние, по делото бе безспорно установено, че с влязло в сила протоколно определение №39/24.03.2022 год. по НОХД №196/2022 год., по описа на Районен съдКърджали, ответникът А.Р., е признат за виновен в това, че: на 03.04.2021 г. в гр. Кърджали причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно контузна рана на лигавицата на горната устна, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК на полицейски орган - С.
С. М. от гр. Кърджали - полицейски служител в РУ - Кърджали при изпълнение на службата, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години.