Решение № 3336 от 22.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3336 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100505894 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5894/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „М.П.М.“ АД ЕИК **** гр.София срещу решение №2408 от 17.02.2023 г постановено по гр.д.№34316/22 г на СРС , 43 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД на А. М. Ч. ЕГН ********** гр.София сумата от 0,46 лева – платени при начална липса на основание сума по договор за потребителски кредит №10153700 от 07.04.2022 г , ведно със законната лихва от 27.06.2022 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Неустойката по чл.12 ал.4 от договора за кредит е уговорена само при неизпълнение на задължението по чл.12 ал.3 от договора . Същата не може да се включи в ГПР съгласно чл.19 ал.3 ЗПК , защото е уговорена под отлагателно условие . Според ССЕ неустойка не е била начислена и платена , а са платени от ищеца само главница и договорна лихва . Дори да не е спазен чл.19 ал.4 ЗПК , то е приложим чл.19 ал.5 ЗПК , а не чл.22 ЗПК . Дори неустойката да се включи в ГПР , то същият ще е в размер на 47,86 % и ще е съобразен с чл.19 ал.4 ЗПК . Евентуална нищожност на неравноправна клауза не влече нищожност на целия договор .

Възззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба.

Неустойката за непредоставяне на поръчител е в размер на 30 %. Надвишена е пет пъти законната лихва , а неустойката е скрита лихва . Ответникът е осчетоводил плащанията като 1 договорна лихва .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на жалбоподателя на 22.02.2023 г и е обжалвано в срок на 08.03.2023 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС , настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост . Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че между страните е сключен договор за потребителски кредит №10153700 от 07.04.2022 г , по силата на който на ищеца са предоставени 1800 лева при ГЛП от 39,72 % и ГПР от 41,85 % . Съгласно чл.12 ал.1 от договора заемателят трябва в срок от 7 дни след сключване на договора да осигури трето физическо лице-солидарен длъжник . Според чл.12 ал.3 от договора третото лице-солидарен длъжник подлежи на предварителна проверка от заемателя и трябва да отговаря на 6 /шест/ изисквания . Съгласно чл.12 ал.4 от договора при неизпълнение на задължението по чл.12 ал.1 заемателят дължи неустойка в размер на 507,74 лева и за такъв случай е предвиден друг погасителен план .

Според СРС заемната сума от 1800 лева е предоставена от ответника-заемател . Според ССЕ

-на 19.05.2022 г ищецът е заплатил по договора общо 1826,21 лева , от които 1800 лева главница и 26,21 лева възнаградителна лихва;

-ГПР по договора е в размер на 50,06 % ;

-неустойка по договора не е начислявана и плащана;

Според СРС клаузата на чл.12 ал.1 за осигуряване на солидарен длъжник съдържа изисквания , които са на практика неосъществими . Заемодателят цели да се обогати за сметка на потребителя-длъжник , както и да заобиколи изискванията на чл.19 ал.4 ЗПК .

Неустойката по същество представлява допълнителна възнаградителна лихва . Неустойката е нищожна поради заобикаляне на закона , както и противоречи на добрите нрави .

Процесният договор за потребителски кредит е недействителен по чл.23 ЗПК . Ищецът потребител дължи само чистата стойност на кредита т.е. платил е недължимо 26,21 лева възнаградителна лихва . Искът за сумата от 0,46 лева е доказан по основание и размер .

Решението на СРС е правилно при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба .

Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че клаузата на чл.12 ал.1 за 2 осигуряване на солидарен длъжник съдържа изисквания , които са нелогични и на практика неосъществими /кратък срок за осигуряване на солидарен длъжник , сериозни изисквания към въпросното лице , опция за заемодателя да не одобри солидарния длъжник / . При това следва да се има предвид , че става въпрос за „бърз кредит“ , към който прибягват най-вече лица с трайни финансови проблеми , без практическа възможност да ползват обикновени банкови продукти , включително и защото нямат съответната социална среда , в която да има платежоспособни лица , които да им предоставят безвъзмезден заем или поръчителство . Т.нар. неустойка по чл.12 ал.4 от договора по същество е допълнителна възнаградителна лихва .

Налице е противоречие на договора за кредит /заем/ с буквата и духа на чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК . Договорът за кредит /заем/ не е изготвен на ясен и разбираем език . Посочването на лихвения процент и на ГПР е формално и напълно невярно , защото след съобразяване на т.нар.неустойка лихвата и ГПР по заема са много по-големи от обявените от ответника .

Съгласно чл.22 ЗПК процесният договор е изцяло недействителен , като в него има и множество нищожни неравноправни клаузи . Според чл.23 ЗПК и решение №50174 от 26.10.2022 г по гр.д.№3855/21 г на ВКС , IV ГО и решение №50259 от 12.01.2023 г по гр.д.

№3620/21 г на ВКС , III ГО когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Според ВКС ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД .

В чл.23 ЗПК е предвидено задължение на потребителя за връщане на чистата сума по кредита и то на договорно основание .

В случая сумата от 26,21 лева възнаградителна лихва е платена при начална липса на основание и подлежи на връщане от ответника . Искът да се осъди ответника да заплати сумата от 0,46 лева е доказан по основание и размер и законосъобразно е уважен от първоинстанционния съд .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото следва да се осъди въззивника да заплати на адвокатското дружество на въззиваемата страна адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ .

Поради материален интерес под 5000 лева на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2408 от 17.02.2023 г постановено по гр.д.№34316/22 г на СРС , 43 състав .

ОСЪЖДА „М.П.М.“ АД ЕИК **** гр.София да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ БУЛСТАТ **** 3 гр.София сумата от 480 лева адвокатско възнаграждение пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4