Решение № 1567 от 28.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1567 гр. Пловдив, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20225330201894 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030012401/04.01.2022г. на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция” - Пловдив, с което на А. С. Д., ЕГН ********** от с. ****, ул. „***“ № 2, е наложено административно наказание - глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. С. Д., по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител адв. Б. в съдебно заседание, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция” – Пловдив, не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е депозирана молба-становище от директора на сектора, в която излага доводи за потвърждаване на процесното НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като моли за неговото намаляване до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за 1 минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от лице, което има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 06.07.2021г. в 11:15ч. в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски” до № 236, посока юг-север, било заснето управлението на лек автомобил „Мерцедес Е 270“ с рег. № *****, със скорост от 107 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч. Посоченото превишение на скоростта било установено с автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 581, обективирано в клип № 31896.

Отчетен бил толеранс минус 3% от измерената скорост в полза на водача, в резултат на което била приета наказуема скорост за движение от 104 км/ч, която превишавала с 54 км/ч ограничението на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

След направена служебна справка в системата на КАТ, било установено, че процесният автомобил е притежание на А. С. Ю. ЕГН **********. С оглед ангажиране на отговорността му, собственикът Ю предоставил декларация по смисъла на чл.188 от ЗДвП на 17.11.2021г.,че в процесното време и място лекият автомобил „Мерцедес Е 270“ с рег. № ***** е бил управляван от жалбоподателя А. С. Д., ЕГН **********. Ведно с декларацията, депозирал и копие от СУМПС на Д..

Във връзка с така установеното нарушение, била изпратена нарочна покана до Д. да се яви в сектор „Пътна полиция“ - Пловдив за съставяне на АУАН, получена на 16.12.2021г. В същия ден, свид. С. С. Б., на длъжност „****“ при Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив, съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 18667/16.12.2021г. срещу Д. и в негово присъствие, с квалификация на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Д. се запознал със съдържанието на акта и го подписал. Получил и препис от него.

В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени писмени възражения, а въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, както и от гласните 2 доказателства - показанията на актосъставителя Б., която поддържа акта и в допълнение сочи, че нарушението, ситуирано в компютърна конфигурация в сектор „Пътна полиция“, било установено именно на база снимковия материал от клипа.

Съдът кредитира показанията на този свидетел като обективни, логични, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото АУАН бл. № 18667/16.12.2021г., нарочна покана за съставяне на АУАН и разписка за получаване към нея, декларация по чл.188 от ЗДвП от 17.11.2021г. копие на СУМПС на Д., справка за нарушител/водач, справка за собственици/ регистрация на превозното средство, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 1030р19635/07.07.2021г., снимка на разположението на техническото средство, снимков материал от клип, Протокол № 8-33-20/28.09.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“, Удостоверение за одобрен тип, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

На базата на всички представени и събрани по делото доказателства, Съдът намира за безспорно установено, че на 06.07.2021г. в 11:15ч. в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски” до № 236, посока юг-север, жалбоподателят А. Д. е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 270“ с рег. № *****, със 104 км/ч, като е превишил с 54 км/ч разрешената скорост в населено място от 50 км/ч.

Нарушението е правилно квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като разрешената в случая скорост е общоприетата за населено място. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво негово деяние е наказан.

Безспорно установено е авторството на нарушението, извършено от жалбоподателя А. С. Д., като е приложен законосъобразен ред за това. В този смисъл, когато отговорността за нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП се ангажира с АУАН и НП, както е в настоящия случай, а не с електронен фиш, то за снемане отговорността от собственика и установяване авторството на действителното лице, което е ползвало МПС, е достатъчно и само декларация по чл. 188 от ЗДП, а редът по чл. 189, ал.5 ЗДП изискващ и представяне на СУМПС се явява неприложим, тъй като той е специален и се предвижда само когато има издаден електронен фиш, но не и АУАН. Това е така, тъй като 3 актът не би могъл да бъде анулиран, както фиша при евентуално прехвърляне на отговорността с декларацията по чл.189, ал.5 ЗДвП на трето лице, тъй като такава процедура не е предвидена за АУАН, а само за електронните фишове, като жалбоподателят има възможност да защити правата си и да докаже, че друг е управлявал процесното МПС на конкретната дата в хода на съдебното производство.

Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи за неяснота кой бил извършителят на нарушението, доколкото собственикът на въпросния автомобил бил посочен на двете места /АУАН и НП/ като различно лице. Тук отговорността за извършеното нарушение е ангажирана на основание чл. 188, ал.1 от ЗДвП - този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение /водача/, а собственикът на автомобила е безспорно установен посредством справка за регистрацията на автомобила и няма спор по този въпрос. Отделно от това, както в акта, така и в постановлението административното обвинение е срещу едно и също лице – жалбоподателят А. С. Д., така че по никакъв начин не му е било ограничено правото на защита с неясно обвинение.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство „TFR 1М“ № 581, представляващо мобилна система за видеоконтрол, която се монтира в служебния автопатрул. Техническото средство е от одобрен тип, видно от приложения Протокол № 8-33-20 за последваща проверка след ремонт на АТСС от дата 28.09.2020г., с валидност една година, т.е. до 28.09.2021г. Отделно от това, процесното АТСС е преминало още поактуална проверка, с оглед приложения по делото протокол за използването му, където е отразен протокол за метрологична проверка № 2-33-21 от 11.03.2021г., валиден до 11.03.2022г. Нещо повече, предвид изтеклият срок на приложеното удостоверение № 10.02.4835 към датата на нарушението, следва да се отбележи предвиденото в разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, а именно, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 581, тъй като тя е била в употреба към 06.07.2021 г. и е отговаряла на одобрения тип.

По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано 4 техническо средство или система рег. № 1030р-19635/07.07.2021г., съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., която задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно приложение на наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство, относно датата и мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния автомобил, извършената метрологична проверка и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издаденото постановление.

Представен е снимков материал на заснетото в нарушение МПС, както и на разположението на заснелото го АТСС.

Безспорността на установеното нарушение следва и по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не бе оборена от жалбоподателя в случая, за доказани се приемат посочените в акта обстоятелства.

Наложеното на жалбоподателя наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца, съответстват на предвиденото в чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, съгласно който за превишаване в населено място над 50 км/ч на водача се налага глоба 700 лв. и 3 месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В случая превишаването е с 54 км/ч в повече от разрешените 50 км/ч, поради което правилно е определено наказанието на жалбоподателя.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Правилно в случая е съставен АУАН, а въз основа на него и НП, вместо електронен фиш по аргумент на противното на чл.189 ал.4 от ЗДвП, доколкото за така извършеното нарушение от жалбоподателя е предвидено и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

5

Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН при съставяне на АУАН. В случая нарушението е извършено на 06.07.2021 г. В този момент, чрез заснетия видеоклип, на административнонаказващия орган са били известни елементите от обективната страна на деянието, но все още е нямало информация за нарушителя. В тази връзка следва да се отбележи, че тримесечният срок за съставяне на АУАН важи за нарушенията, при които нарушителят е бил известен. Настоящото нарушение не е от тази категория, тъй като по същността си при установяване на нарушения от видео-радарни системи за наблюдение, авторството на нарушението се предполага от закона и се придава на собственика на МПС до изпълнение на предвидената в закона процедура за посочване на действителния нарушител. В случая не може автоматично да се ангажира отговорността на собственика на автомобила, поради което следва да бъде установено авторството на нарушението. Същото е осъществено чрез попълване на нарочна декларация от страна на собственика на процесния автомобил на дата 17.11.2021 г., от който момент следва да се приеме, че нарушителят Д. е бил известен и се стартира срокът по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 16.12.2021 г. и според изложените съображения тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН, броен от откриване на нарушителя, което е станало след попълване на декларацията по чл. 188 от ЗДП, е спазен.