Определение № 188 от 21.02.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 188 гр. София, 21.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500078 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Н. З., чрез адв. Е. И. против Определение № 1061 от 06.12.2024 г., постановено по гр.д. № 2196/2024 г. по описа на Районен съд - Ботевград, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от дължимата държавна такса по делото, като неоснователна и недоказана. В жалбата се поддържа становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, с молба за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят сочи, че не разполага със средства за заплащане на дължимата такса за производството, противно на възприетото от първоинстанционния съд.

Твърди, че е погрешна преценката на съда, отхвърлил искането за освобождаване от държавна такса, досежно социалния статус на жалбоподателя, получавания от него доход, кредитната задълженост, липсата на имущество, както и множеството дела, по които е страна и дължи заплащането на държавна такса, както и образуваното изпълнително дело, по което е наложен запор на трудовото възнаграждение. Излага, че по този начин неправилната преценка на първоинстанционния съд би препятствала защитата на правата му, а и не би се постигнала целта на освобождаването от заплащане на такси и разноски, която е гарантиране възможността на материално затруднените лица на достъп до правосъдие.

Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид изложеното в жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:

В. Н. З. е предявила против „С.-К.“ АД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за кредит от 14.08.2023 год., сключен с ответника, като противоречащ на принципа на добрите нрави. С разпореждане № 1573 от 1

21.11.2024 г. съдията – докладчик по образуваното по така предявената искова молба дело е счел, че дължимата държавна такса е в размер на 157,76 лева, като е дал указания на ищеца в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена държавна такса в посочения размер. С молба с вх. № 10148/04.12.2024 г. ищецът - В. Н. З. е отправила искане за освобождаване по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от внасяне на дължимата по исковете държавна такса, поради липса на достатъчно средства за това. Към молбата е представена декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че е на 28 годишна възраст, с месечен доход в размер на 1 700.00 лева от трудово възнаграждение, както и че не упражнява други дейности като търговец и не получава допълнителни доходи от свободни професии или наеми и хонорари. Декларирала е още, че не притежава движимо и недвижимо имущество, както и че не притежава акции, облигации, нито движими вещи със значителна стойност, както и не разполага с влогове в банки, нито има вземания от трети лица. Посочила е още, че има задължения към кредитни институции в размер на 160 000 лева. При така декларираните данни, районният съд е счел молбата на ищеца за неоснователна, тъй като В. Н. З. е в активна трудоспособна възраст, няма доказателства за влошено здравословно състояние, а от декларираните данни за материалните й възможности може да се направи извод, че е в състояние да заплати дължимата държавна такса, която е в сравнително нисък размер. Счел е, че е без значение обстоятелството относно размера на задълженията й към кредитни институции. С депозираната частна жалба са представени доказателства за наложен запор на банкова сметка на ищцата в размер на 43 432.41 лева по изп. дело № 20247930400354 с взискател „Прокредит банк“ ЕАД.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Съобразно константната практика на ВКС по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да съпостави размерът на дължимата държавна такса с общото материално състояние на молителя и останалите относими обстоятелства, като съдът не следва да подхожда формално при преценката за освобождаване от държавна такса и разноски, извършвана на основание примерно изброени критерии: доходи, имуществено състояние, установено с декларация /преценката на което не може да се основава на предположения за възможността за реализиране на доход/, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст. Тази преценката е винаги конкретна и следва да е съобразена с комплексната оценка на данните по делото за материалните възможности на молителя, като от задължението за внасяне на такси и разноски се освобождават само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Тази преценка се извършва въз основа на представени доказателства за имущественото състояние на ищеца, семейното му положение, здравословното състояние, 2 възраст и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такси и разноски. Основанието по чл. 83, ал. 2 ГПК изисква страната-физическо лице да докаже, че материалното му положение изключва или затруднява прекомерно възможността да внесе държавната такси по гражданското дело, като тази разпоредба цели да осигури достъп до съд и за онези физически лица, които нямат възможност да понесат фискалните задължения по чл. 71 – чл. 73а ГПК. Налице е постоянна практика на ВКС, че преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК е винаги конкретна, съобразно данните за здравословно, семейно и имуществено състояние на страната, която иска освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса и при съпоставка с размера на държавната такса, както и при отчитане и на всички други обстоятелства, които са от значение за конкретния случай - така Определение № 60373 от 19.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4115/2021 г., IV г. о., Определение № 47 от 21.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 31/2021 г., II т. о., Определение № 153 от 29.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4734/2017 г., IV г. о. и др. В случая от съвкупната преценка на всички релевантни обстоятелства за случая съдът намира, че ищцата е лице в активна трудоспособна възраст – 28 г., получава доходи в размер на 1700 лв. В действителност последната е декларирала, че има задължения към кредитни институции в общ размер на 160 000 лв., за което обаче не е представила доказателства, извън тези в настоящото производство за наложен запор по банкова сметка в размер на 43 432.41 лева. Тези обстоятелства не могат да обусловят извод за липса на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, която в случая не е в особено висок размер 157.76 лева. Обстоятелството, че ищцата е длъжник по множество кредити на обща стойност, съобразно посоченото в декларацията в размер на 160 000 лв., "a priоri" не може да бъде аргумент нито за възможността, нито за липсата на възможност за заплащане на държавната такса, респ. за заплащане на разноските по делото. По делото не са представени доказателства от които да е видно, кои задължения по кредити са изискуеми, както и какви са дължимите вноски от страна на ищцата по тях, за да се направи преценка каква част от доходите, които ищцата получава от трудово възнаграждение се отнасят до погасяване на твърдените кредитни задължения. Поради това настоящият състав намира, че не е налице основанието на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на частния жалбоподател от заплащане на държавна такса за производството по гр.д. № 2196/2024 г. по описа на Районен съд – Ботевград, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд, чието определение следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1061 от 06.12.2024 г., постановено по гр.д. № 3

2196/2024 г. по описа на Районен съд – Ботевград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4