Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 126 от 29.06.2026, Районен съд - Попово

Съд
Районен съд - Попово
Дело
Гражданско дело 996/2025
Вид
Решение № 126
Подписан
29.06.2026
Състав
Маринела Георгиева Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19-21 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19-21 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19-21 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. П., 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Мая Й. Ангелова като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20253520100996 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.22 ЗПК.

Ищцата - Ф. Х. А. от гр.П., чрез пълномощника си адв.З.Б. АК-С., твърди в исковата молба, че на 16.10.2023г. с ответната страна подписали договор за потребителски кредит, с обявени параметри: общ размер 6351.40 лв.; срок 60 месеца; месечна вноска 250.99 лв.; фиксиран годишен лихвен процент 41.15%; годишен процент на разходите (ГПР) 49.78%.

Твърди се, че реално предоставената на ищеца сума била в размер на 4000 лв. усвоена на 19.10.2023г. чрез „***" АД.

В т.7 от договора била включена цена на услуга „Защита на кредита и сметките" в размер на 2351.40 лв., посочена като допълнителна. Тази цена била финансирана като част от „общия размер на кредита", включена била в месечните вноски и се олихвявала заедно с заемната сума. А в преддоговорната информация - Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит тази услугата била посочена като допълнителна.

Ищецът счита, че договорът не отговарял на изискванията за прозрачност и яснота по чл. 11, ал. 1, т. 10-12 от ЗПК във връзка с чл. 19-21 от ЗПК. Допълнителната услуга по т. 7 била представена преддоговорно като незадължителна, но фактически била финансирана, включена към „главницата" и олихвявана. Това пораждало несъответствие между преддоговорната информация и реалната конструкция на сделката, нарушавала възможността за информиран избор, и водела до невярно оповестяване на ГПР по смисъла на Приложение № 1 към ЗПК. Сочи, че бланката за застраховката и самият договор били подписани в една и съща минута - 14.10.2024г., 12:46ч. , което изключвало отделно информирано съгласие, възможност за сравнение на оферта „без пакет" и разумен срок за обмисляне на допълнителната услуга. Счита, че едновременното подписване на застраховката била част от условието за усвояване на кредита, и било разход по кредита, а не част от „чистата стойност", а включването й в „главницата" и олихвяването й правели информацията за цената и ГПР невярна/непрозрачна .

Предвид изложените подробни съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че договор за потребителски кредит № 1

220031271885 от 16.10.2023г. сключен между страните, е нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК.

В условията на евентуалност ищецът иска от съда да установи, че същия дължи чистата стойност на кредита от 4000.00лв., както и че не дължи възнаградителна лихва.Претендират се разноски.

Редовно призован за с.з. се явява процесуалния представител на ищеца, който по същество излага доводи за уважаване на предявения от него иск.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът „***“ ЕАД, гр.С. е депозирал писмен отговор, с който оспорва като неоснователни и недоказани претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит.

Твърди, че договорът за кредит бил сключен от разстояние, чрез използването на мобилното приложение на банката и електронната поща на ищеца, като средства за комуникация от разстояние. Действията по кандидатстването и сключването на договора за кредит били изцяло автоматизирани от страна на банката. Твърди се, че ищецът сам бил инициирал сключването на договора за кредит, респ. сам изминал процеса (стъпките) по кандидатстване и сключване на договора. Т.е. нямало външна намеса, относно това какви услуги да бъдат избрани от клиента. Съдържанието и структурата на самия договор за кредит била съобразена с последователността на изискванията за съдържание на договор за потребителски кредит, заложени в чл. 11, ал. 1 от ЗПК. В този смисъл договорът съдържал всички задължителни реквизити на закона.

Не оспорва, че застрахователната премия, финансирана от банката, не била включена в общите разходи по кредита, които формирали стойността на ГПР, посочена в процесния договор. Твърди се, че застрахователната премия не е общ разход по кредита, съответно не следвало да се включва при изчисляването на ГПР, като ответника излага аргументи за това.

Застрахователните премии можели да бъдат включени като разход по кредита единствено в случаите, когато сключването на застрахователния договор било задължително условие за отпускане на кредита, но конкретният случай не бил такъв. Сключеният от ищеца застрахователен договор бил обективиран в Сертификат № ***, но същият не бил условие за получаването на кредита, за което банката информирала абсолютно прозрачно потребителя ищец, тъй като още при кандидатстването за кредит през приложението на банката, при избора на сумата и срока на кредита, потребителят бил уведомен, че застраховката не била условие за получаване на кредита. В процеса на кандидатстване на потребителя се предоставял Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит (СЕФ), в който в част III, т. 3 била предоставена информация за условията при които се сключвала застраховката, както и че същата не е условие за получаване на кредита Самият ищец попълнил Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, във връзка със сключването на процесния договор, като последният заявил изрично сключването на договор за застраховка. Счита, че на потребителят - ищец през цялото време на кандидатстването за кредит, както и след представянето на договора за кредит за подпис, по напълно ясен, незаблуждаващ и прозрачен начин, му било казано, че сключването на застраховка не е условие за получаването на договора за кредит.

Излагат се и подробни доводи, за това, че неоснователни били твърденията на ищеца, че предварителното знание за размера на застрахователната премия било доказателство за задължителния характер на застраховката. Застраховката била сключена с посредничеството на Банката, като същата е и застраховащо лице. Договорът за кредит, както и застраховката били заявени и сключени от ищеца посредством автоматизиран процес за кандидатстване и сключване на договора, където потребителят бил абсолютно свободен да избира сумата и срокът на договора за кредит, както и дали да има сключена застраховка. Цената на застраховката била определена като процент от размера на кредита умножен по продължителността на кредита в месеци. По договора за застраховка на ищеца била предоставена реална услуга, от която той е могъл да се възползва при настъпване на 2 застрахователно събитие.

Във връзка с изложените подробни доводи, ответникът моли съда да отхвърли така предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Редовно призован за с.з. не се явява.

Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,че на 14.10.2023г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 720031271885, по силата на който ответникът се задължава да предостави на ищеца кредит в размер на 4000лв.

Посочено е в чл. 7.1, че се дължи и застрахователна премия от 2351.40лв., като общият размер на кредита става 6351.45лв., със срок за погасяване до 25.10.2028г.

Съгласно чл. 7.2 от договора, средствата по договора се предоставят от кредитора на разположение на потребителя не рано от 11.00ч. на първия работен ден, след датата на сключване на договора, и се усвоява на каса във всеки офис на „Изипей“ АД, а частта от средствата, представляващи дължима конкретна застраховка, се привеждат директно по сметка на съответния застраховател, респ. по сметка на съответния застрахователен посредник..

Не се спори, а и от приложената разписка, се установява, че сумата от 4000.00лв. е усвоена от ищеца, на 19.10.2023г.

В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, изчислен на годишна база, възлиза на 41.15 %. В чл. 10 е уговорено, че годишният процент на разходите по кредита възлиза на 49.78 %, а общата дължима сума от потребителя е в размер на 15058.58лв. В чл. 11.2 е посочен погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък.

По делото е представена декларация от страна на ищеца за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредит, предоставени от „***“ ЕАД, и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International.

Представен е сертификат № *** за застраховане на ищец по застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“. В него е посочено, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за потребителски кредит. Предвидено е, че общата еднократна дължима сума възлиза на 2351.45лв, от които застрахователна премия е в размер на 2337.00лв. и данък в размер на 14.40лв. Отбелязано е, че застраховката е сключена със застрахователното посредничество на „***“ ЕАД. Както договорът за кредит, така и застраховката са подписани на 14.10.2023г., тоест едновременно, което показва тяхната свързаност и взаимна зависимост.

За изясняване на всички обстоятелства, по делото е допуснато, изслушано и прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадено.

От него се установява, че предоставената сума на ищеца е в размер на 4000.00лв.

Кредитът е предоставен за усвояване на 16.10.2023г., като сумата е получена от Ф. Х. А. съгласно разписка № 0700020104178653 от 19.10.2023г. за парични преводи и платежни услуги.

Застрахователната премия в договора от 2351.40лв, е включена в общия размер на 3 кредита от 6351.40лв., и в общата дължима сума. Вещото лице посочва, че в погасителния план към Договора, размерът на кредита и общият размер на застрахователната премия представляват главницата по предоставения кредит. В аналитичната сметка на ищеца, размерът на кредита 4000лв. и размерът на застрахователната премия 2351.40лв. били записани по дебита на сметката на различни редове за една референция № 3716468, и било съставено едно банково бордеро № 5431151, а по кредита на сметката сумата е обща в размер на 6351.40лв.

Вещото лице достигнало до извода, че цената на допълнителната услуга – застрахователна премия по сключената застраховка, не е включена като разход по кредита, а е определена като част от главницата.

Годишният лихвен процент се изчислявал по единна методология, препоръчана от Европейския съюз и прилагана от българските банки. При размер на кредита 4000.00лв., за срок на кредита 60 месеца и лихва 41.15%, средната месечна вноска би била 158.08лв., общо разходите биха били в размер на 5 484.81лв., или общо за изплащане 9 484.81лв., при годишен процент на разходите 49.8707%.

От заключението на вещото лице се установява още, че по посочения Договор за кредит са направени три броя погасителни вноски за общо 755.64лв., или 386.36 евро, като с тях са погасени три броя вноски от погасителния план, от които главница за 103.06лв. и лихви за 649.91лв.

На изрично зададени въпрос вещото лице в с.з. заяви, че включената застрахователна премия, която е включена в главницата по погасителния план е олихвявана. Посочва още, че от страна на банката не са предоставени суми на застрахователя.

По делото са представени още и Стандартен европейски формуляр и декларации, съпътстващи сключения договор за кредит. Във връзка с предоставените застрахователни продукти, са представени и подписани от ищеца информационен документ, декларации и относими общи условия.

Въз основа на изложеното, съдът намира от правна страна следното:

По делото е предявен иск за установяване на нищожността на потребителски договор за кредит, поради противоречие с правилата на ЗПК. Безспорно възникналото между страните отношение на 14.10.2023г. има характеристиките на договор за потребителски кредит, съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция.