Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 890 от 18.06.2020, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 878/2020
Вид
Определение № 890
Подписан
18.06.2020
Състав
ФАНЯ ТЕОФИЛОВА РАБЧЕВА, ВИОЛЕТА КОНСТАНТИНОВА ШИПОКЛИЕВА, СВЕТОСЛАВ НИКОЛАЕВ УЗУНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3, т.1 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.3 · Закон за потребителския кредит

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

890

18.06.2020г, гр.Пловдив

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:

Виолета Шипоклиева

Членове:

Фаня Рабчева

Св.Узунов като разгледа докладваното от съдията Рабчева в.ч.гр.д.№ 878/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.274 – чл.278, ал.1 и сл. ГПК във вр., с чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх.№ 26956/ 27.05.2020г. по описа на ПРС и вх.№ 13760/ 02.06.20202г по описа на ПОС от „Профи Кредит България“ ЕООД- гр.София, чрез пълномощника си юриск. Р.И.И. против Разпореждане от 28.04.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 3522/ 2020г по описа на Пловдивски районен съд в частта, в която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл.410 ГПК в частта му, в която се претендира присъждане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1 798,98 лева и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на постановеното разпореждане в обжалваната му част и постановяване издаване на заповед за изпълнение в посочените части.

Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция – 15 лв – държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните , намери следното:

Частната жалба изхожда от легитимирана страна имаща правен интерес от обжалване разпореждането на заповедния съд, с което се отхвърля отчасти заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и е подадена в срока по чл.275, ал.1 във връзка с пар.13, ал.1 ЗР, вр. с чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.

Със заявление от 02.03.2020г. е поискано от жалбоподателя издаване на ЗИ по чл.410 ГПК за претендирани вземания въз основа на ДПК с длъжницата Г.Р. Е. № ********** и сключено Споразумение към него за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 1 708,98 лева и за разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определено с Тарифа за таксите на Профи кредит България ЕООД в размер на 30 лева.

Заповедният съд е отхвърлил заявлението на кредитора в тази му част по съображения относно първата претенция за това съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита е изрично забранено, а съгласно чл.19, ал.1 ЗПК всички лихви, други преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се включат в ГПР; доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправни клаузи, с които реално се заобикаля ограничението на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца / доставчика и потребителя – чл.143 ЗЗП, в ред.преди изменението с ДВ бр.100/ 2019г./ По втората претенция е прието, че с тези уговорки в тарифата към договора в тежест на потребителя реално се възлагат задължения при забавено изпълнение, а начинът на уговаряне на тези вземания като фиксирани суми, без връзка с и независимо от реалните разходи, които разумно би могло да се очаква да бъдат направени за дейностите по извънсъдебно събиране на задълженията, говори, че тези суми не представляват разходи, а отнапред уговорени задължения на потребителя към заемодателя при забавено изпълнение; по начина, по който са уговорени, клаузите от тарифата предвиждат всъщност неустойки за забавено изпълнение на договорните задължения, които не са предвидени като разходи за проведен разговор или изпратени съобщения, а като суми , които безусловно се дължат при настъпването на предвидените в клаузите обстоятелства. Въз основа на това е прието, че тези клаузи от тарифата са неравноправни на основание чл.143, т.5 ЗЗП / в ред. преди изм. с ДВ бр.100 от 2019г./ , защото задължават потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение, въз основа на окето е мотивирана и обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, с кяото реабно се заобикаля забраната на чл.33, ал.3 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/ доставчика и потребителя – чл.143 ЗЗП, в ред. преди изм. С ДВ бр.100 от 2019г.

С частната жалба се излагат съображения, въз основа на които се изразява несъгласие с мотивираното от районния съд с доводите, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Доводът е неоснователен. С изричната разпоредба на чл.411, ал.1 т.3