Определение № 890 от 18.06.2020, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 878/2020
- Вид
- Определение № 890
- Подписан
- 18.06.2020
- Състав
- ФАНЯ ТЕОФИЛОВА РАБЧЕВА, ВИОЛЕТА КОНСТАНТИНОВА ШИПОКЛИЕВА, СВЕТОСЛАВ НИКОЛАЕВ УЗУНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.3, т.1 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.3 · Закон за потребителския кредит
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
890
18.06.2020г, гр.Пловдив
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Св.Узунов като разгледа докладваното от съдията Рабчева в.ч.гр.д.№ 878/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274 – чл.278, ал.1 и сл. ГПК във вр., с чл.413, ал.2 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх.№ 26956/ 27.05.2020г. по описа на ПРС и вх.№ 13760/ 02.06.20202г по описа на ПОС от „Профи Кредит България“ ЕООД- гр.София, чрез пълномощника си юриск. Р.И.И. против Разпореждане от 28.04.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 3522/ 2020г по описа на Пловдивски районен съд в частта, в която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл.410 ГПК в частта му, в която се претендира присъждане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1 798,98 лева и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на постановеното разпореждане в обжалваната му част и постановяване издаване на заповед за изпълнение в посочените части.
Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция – 15 лв – държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните , намери следното:
Частната жалба изхожда от легитимирана страна имаща правен интерес от обжалване разпореждането на заповедния съд, с което се отхвърля отчасти заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и е подадена в срока по чл.275, ал.1 във връзка с пар.13, ал.1 ЗР, вр. с чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.
Със заявление от 02.03.2020г. е поискано от жалбоподателя издаване на ЗИ по чл.410 ГПК за претендирани вземания въз основа на ДПК с длъжницата Г.Р. Е. № ********** и сключено Споразумение към него за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 1 708,98 лева и за разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определено с Тарифа за таксите на Профи кредит България ЕООД в размер на 30 лева.
Заповедният съд е отхвърлил заявлението на кредитора в тази му част по съображения относно първата претенция за това съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита е изрично забранено, а съгласно чл.19, ал.1 ЗПК всички лихви, други преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се включат в ГПР; доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправни клаузи, с които реално се заобикаля ограничението на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца / доставчика и потребителя – чл.143 ЗЗП, в ред.преди изменението с ДВ бр.100/ 2019г./ По втората претенция е прието, че с тези уговорки в тарифата към договора в тежест на потребителя реално се възлагат задължения при забавено изпълнение, а начинът на уговаряне на тези вземания като фиксирани суми, без връзка с и независимо от реалните разходи, които разумно би могло да се очаква да бъдат направени за дейностите по извънсъдебно събиране на задълженията, говори, че тези суми не представляват разходи, а отнапред уговорени задължения на потребителя към заемодателя при забавено изпълнение; по начина, по който са уговорени, клаузите от тарифата предвиждат всъщност неустойки за забавено изпълнение на договорните задължения, които не са предвидени като разходи за проведен разговор или изпратени съобщения, а като суми , които безусловно се дължат при настъпването на предвидените в клаузите обстоятелства. Въз основа на това е прието, че тези клаузи от тарифата са неравноправни на основание чл.143, т.5 ЗЗП / в ред. преди изм. с ДВ бр.100 от 2019г./ , защото задължават потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение, въз основа на окето е мотивирана и обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, с кяото реабно се заобикаля забраната на чл.33, ал.3 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/ доставчика и потребителя – чл.143 ЗЗП, в ред. преди изм. С ДВ бр.100 от 2019г.
С частната жалба се излагат съображения, въз основа на които се изразява несъгласие с мотивираното от районния съд с доводите, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Доводът е неоснователен. С изричната разпоредба на чл.411, ал.1 т.3