Присъда № 4 от 16.01.2024, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1577/2022
- Вид
- Присъда № 4
- Подписан
- 16.01.2024
- В сила
- 01.08.2024
- Състав
- КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.144, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 152, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т.1, б."б" · Наказателен кодекс
МОТИВИ към присъда № 4 от 16.01.2024 г., по НОХД № 1577/2022 г. по описа на ВТРС.
Обвинението е срещу **, ЕГН **********, родена на 16.12.1984 г. в гр. Павликени, обл. В. Търново, с постоянен и настоящ адрес **, български гражданин, омъжена, с начално образование, безработна, неосъждана, за това, че:
На 26.03.2019 г. в гр. Павликени се заканила на длъжностно лице **,на която било възложено устно да изпълнява длъжността касиер в магазин „Абсолют+“ в гр. Павликени,при изпълнение на службата й с престъпление по чл. 152, ал.1 от НК - изнасилване и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му у ** - престъпление по чл. 144, ал.2, предложение първо, алтернатива първа, във връзка с ал.1 от НК и На 26.03.2019г. в магазин „Абсолют+“ в гр. Павликени , обл. Велико Търново, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се: в отправяне на закани с изнасилване,в казване/изричане/ на думите,че била крадла и била застанала на касата за да краде – обиди унизителни за честта и достойнството й и в удар с шапка и заплюване в лицето към и на ** от гр.
Павликени - престъпление по чл. 325, ал.1 от НК.
Държавното обвинение поддържа внесеното обвинение. Излага становище за доказаност на обвинението и моли за осъдителна присъда с наказание определено под-минимума, като предлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода да се отложи за срок от три години.
Частният обвинител пледира за осъдителна присъда по първото обвинение. Счита, че деянието е доказано. Моли за наказание под средния размер, а именно 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи за срок от 3 години.
Подсъдимата се явява лично и се представлява от защитник в лицето 1 на адв. ** - ВТАК.
Защитата заема становище за недоказаност на обвиненията. Пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимата поддържа становището на защитника си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
На 26.03.2019 год. пострадалата ** била на работа на една от косите в магазин „Абсолют +“ гр.Павликени ул. „Стефан Караджа“, на смяна от 06:00 часа до 14:00 часа. На съседната каса се намирала и работела св. **. В магазина присъствал и св. ** – охранител на обекта. Около 13:15 часа на касата, където работела св. ** дошли две жени – подс. ** от с.Върбовка и майка и св. ** от с.Върбовка, заедно с четири деца. Двете жени носели в кошница стоки които поставили на касата. Св.** видяла, че в джобовете на две от децата – дъщерята на подсъдимата и нейна племенничка имало незаплатени стоки, поради което настояла децата да извадят стоките от джобовете си. Възникнал скандал, при който ** настоявала да се върнат стоките, като твърдяла, че са откраднати, децата започнали да викат, подсъдимата ** започнала да обижда и заплашва ** и я заплюла. Употребила думите „Мъжа ми ще те ебе“. Употребила и други думи, които св. **, св. ** и св. ** възприели като заплашителни и обидни към **. Св. ** уведомил управителя и полицията. Управителя на магазина св. Георги Валентинов Георгиев се явил на касата на св. ** и разпоредил всички стоки да бъдат оставени на касата, а двете жени и децата да напуснат търговския обект, тъй като скандала пречел на останалите клиенти и репутацията на магазина.
Фактическата обстановка съдът прие за установена, след като обсъди всички събрани доказателства.
Подсъдимата ** дава показания, като отрича да е извършвала твърдените престъпления. Дава показания, че между нея и св. ** – касиер в магазин „Абсолют+“ в гр. Павликени е възникнал словесен конфликт по повод незаплатени стоки от магазина, взети от дъщеря и и племенницата и, докато пазарували с майка и св. **. Твърди, че не е изричала фразите, посочени в обвиненията, че не е заплашвала ** и че не я е удряла с шапка, а само е замахнала към нея и я заплюла. Изпаднала в шок от скандала, тъй като детето крещяло.
2
Разпитани са в качеството на свидетели ** – майка на подсъдимата отказва да дава показания.
Св. ** – съпруг на подсъдимата **. Дава показания за семейното състояние на съпругата си, за децата им. Не е присъствал на инцидента.
Разбрал за него от съпругата си, като тя му казала, че станала кавга защото дъщеря му имала нещо в джоба си и касиерката е повикала охраната и уплашила детето, че ще го слага в някакъв склад, поради което то започнало да пищи. Не знае подробности от датата на деянието. Твърди, че и след инцидента е посещавал магазина, като съпругата му го предупредила да не ходи на касата с пострадалата, защото се били скарали и ставали проблеми.
Отрича да се е интересувал лично от пострадалата **.
** – пострадало лице, ** и двете, работещи като касиерки в магазин „Абсолют+“ по времето на твърдяните престъпления, ** – охранител в магазин „Абсолют+“, дават показания за фактите които са възприели , като непротиворечиво и взаимно допълващо се описват фактологията. Те описват причината за възникналия скандал, а именно намерени неплатени стоки от магазина по джобовете на децата, водени от подс. ** и майка и. И тримата свидетели твърдят, че подс. ** е заплашвала пострадалата **, като и тримата твърдят, че част от думите, с които е нанесена заплахата са, че мъжът на подсъдимата „ще ебе“ пострадалата, както и че е имало и други заплахи и обиди които не могат да цитират конкретно, заплюла пострадалата, не дават категорични показания относно това, дали пострадалата е била ударена с шапка и къде е била заплюта. В тази насока са показанията на св. ** и св. **, а св. ** описва действието като хвърляне на нещо, шал или шапка през лицето.
** – клиент на магазин „Абсолют+“, не е свидетел очевидец на инцидента.
Дава показания за личността на пострадалата ** и нейната месторабота – касиер в магазин „Абсолют+“, ** – собственик и управител на магазин „Абсолют+“ потвърждава приетата фактология относно възприетите от него факти, а именно, че е настъпил скандал по повод неплатени стоки от магазина намерени в децата водени от подсъдимата и нейната майка, както и че е бил уведомен за това, възприел е част от ставащото, като е приканил подсъдимата и майка и да оставят всички стоки и да напуснат магазина. Не е присъствал на инцидента в самото му начало. Дава показания, че лично е назначил пострадалата ** на работа в магазина, както и че тя работи като касиерка, 3 завеждащ рафтове и отговаря за имуществото в обекта, като тези и задължения и е възложил лично той като собственик и управител на магазин „Абсолют+“. Предал за нуждите на разследването диск със записи от охранителни камери в обекта.
Установената фактология се потвърждава и от събраните писмени доказателства и приобщените веществени такива, а именно диск със записи от охранителни камери в обекта, предявени и възпроизведени в съдебно заседание.
От изслушаните съдебно психиатрични и психологически експертиза се установява, че подс. ** преди и по време на деянието тя е могла да разбира свойството и значението на извършеното на фона на обикновено раздразнение. Категорично се изключва наличието на физиологичен афект и силно раздразнение. Личността на подсъдимата се определя, като такава с ниско интелектуално развитие, нисък респект към социалните стандарти и ценности. Налице житейски проблеми около здравословното състояние на децата, които са предизвикали емоционални колебания с депресивни епизоди, изключително свързани с тези психотравменни моменти.
Пострадалата ** непосредствено след деянието е изпаднала в състояние на остра стресова реакция и посттравматичен стрес, причинени от отправените заплахи и страх от евентуалното им осъществаване.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът счита, че подс. ** е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 144, ал.2, пр. 1, алт.1, вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна ** на 26.03.2019 г. в гр. Павликени се заканила на длъжностно лице - **, на която било възложено устно да изпълнява длъжността касиер в магазин „Абсолют+“ в гр. Павликени, при изпълнение на службата и с престъпление по чл. 152, ал.1 от НК - изнасилване и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му у **.
Съдът приема, че постр. ** има качеството на „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т.1, б.“б“ от НК, тъй като от собственика и управител на магазин „Абсолют+“ в гр. Павликени, по силата на Трудов договор № 1016/30.01.2017 год. между „Георги Венциславов-2005“ ЕООД, гр. Левски, представляван от св. ** - управител, като работодател и работника ** и устна заповед от работодателя на нея й е била възложена и тя е приела да изпълнява 4 в посочения по-горе магазин длъжността работник по зареждане на рафтове, касиерка, завеждащ рафтове и отговаря за имуществото в обекта. В този смисъл е налице възлагане със заплата на работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в ЮЛ „Георги Венциславов-2005“ ЕООД.
Съдът не споделя становището на защитата за липса на длъжностно качество у пострадалата. Направените възражения относно точната длъжност и начина на възлагане на дейностите по пазене и управление на чуждо имущество са неоснователни. Законодателят е предвидил в чл.93, т.1, б.“б“ от НК обективни критерии и те са свързани с фактическото наличие на възлагане на съответната работа. В настоящия случай на постр. ** безспорно е възложена работа като касиер в магазин „Абсолют+“ в гр. Павликени и като такава тя пази и управлява чуждо имущество – оборотните средства в поверената и каса. Именно при изпълнение на задълженията по възложената и работа е извършено от обективна страна деянието. От страна на подс. ** са отправени словесни изрази, изразяващи заканване с неблагоприятни последици за пострадалата включително и фразата „Мъжа ми ще те ебе“. От обстановката, тона и обстоятелствата при които са изречени тези думи, може да се направи извода, че се касае до заплашване с принудително извършване на сексуален акт от съпруга на подс. ** по отношение на пострадалата **, което от изпълва състава на престъпление по чл.152, ал.1 от НК – изнасилване.
За съставомерността на престъплението по чл.144, ал.1 от НК е необходимо да е налице отправяне на заплаха, обективираща намерение за извършване на противозаконни действия срещу личността и/или имота на пострадалия и/или на негови ближни, която е от естество да предизвика основателен страх у него. За съставомерността на деянието не е от значение дали пострадалата действително се е изплашила от заканата, а дали тя обективно може да възбуди основателен страх от осъществяването и към момента на отправянето и. Не е от значение и дали подсъдимата е имала намерение или не да извърши действия по осъществяване на действията в които се състои заплахата.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вина пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици, и е целял настъпването на престъпния резултат. Деецът е бил наясно с всеки един елемент от обективната страна на деянието. Подсъдимата е осъзнавала, че с 5 действията и думите си буди у постр. ** страх за осъществяване на престъплението изнасилване, и въпреки това е отправила заплахата като е действала съзнавайки, целейки и в крайна сметка постигайки целените общественоопасни последици.
По обвинението за това, че на 26.03.2019г. в магазин „Абсолют+“ в гр. Павликени, обл. Велико Търново, подсъдимата ** е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се: в отправяне на закани с изнасилване, в казване/изричане/ на думите, че била крадла и била застанала на касата за да краде – обиди унизителни за честта и достойнството й и в удар с шапка и заплюване в лицето към и на ** от гр. Павликени - престъпление по чл. 325, ал.1 от НК съдът приема същото за недоказано по безспорен и категоричен начин. От фактическа страна останаха недоказани фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на обвинението, относно изричането на думите, че пострадалата била крадла и била застанала на касата за да краде, нанасянето на удар с шапка и заплюване в лицето. Досежно частта от обвинението в която се твърди, че престъплението по чл.325, ал.1 от НК е извършено чрез отправяне на закани с изнасилване съдът счита, че престъплението по чл.144, ал.1 от НК не може да бъде извършено в идеална съвкупност с хулиганството. Не е възможно деянието, осъществяващо състава на престъпление против личността, в случая обсъденото по-горе престъпление по чл. 144, ал.2, пр. 1, алт.1, вр. с ал.1 от НК, едновременно с това да осъществява състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК. Двете престъпления освен коренно различни състави от фактическа страна засягат и съвсем различни обществени отношения – първото е престъпление против личността, а второто против реда и общественото спокойствие. Макар да е възможно наличието идеална съвкупност между престъпления срещу личността и срещу реда и общественото спокойствие – например телесна повреда и хулиганство, в настоящия казус, както от обективна страна, така и от субективна страна деянието е изцяло насочено към изпълване на престъпния състав по чл. 144, ал.2, пр. 1, алт.1, вр. с ал.1 от НК, като водещ е настъпилия личен словесен конфликт между пострадалата ** и подсъдимата **.
Разпечатката съдържа 31 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1496e053-0b3a-4b72-8b2c-01a9e5294550