Решение № 3927 от 21.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3927 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Наталия П. Лаловска като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20221100510422 по описа за 2022 година Производство по реда на чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 8869/30.09.2022 г. на длъжника в изпълнителния процес „Д.Л."АД , чрез търговско представителство в България, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* срещу Постановление на ЧСИ А.П. от 23.09.2022г., с което последният е отказал да измени размера па приетите разноски по изпълнението по изпълнително дело № 20228490400904, в ЧАСТТА, касаеща адвокатското възнаграждение за водене на изпълнителното производство от 400.00 лв. на 200.00 лв. Сочи се, че претендирания от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум по Наредба 1 за Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Наредбата/. Излагат се доводи, че претендираното допълнително възнаграждение е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че единствените предприети от взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, с посочване в нея на способа за изпълнението. Предприетите изпълнителни действия от съдебния изпълнител по искане на взискателя се изразяват единствено в налагане на запор на банковата сметка на длъжника.Поддържа се, че срокът за доброволно изпълнение все още не е изтекъл и длъжникът не е дал индикации, че няма да изпълни доброволно задължението си. Иска се съда да намали общия претендиран размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, като му присъди единствено претендираното 1 възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно 200 лева.

Взискателят по изпълнителното дело Д.М.В. оспорва жалбата, като сочи, че претендираните размери на адвокатското възнаграждение са до минимумите, посочени в по чл. 10, т.1 и т. 2 от Наредбата и отразяват действителната правна и фактическа сложност на делото.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото доказателства, намира следното:

Производството изпълнително дело № 20228490400904 по описа на ЧСИ А.П., рег.№ 849 с район на действие СГС е образувано на 12.09.2022 г. по молба на Д.М.В., чрез пълномощника му адв.И.. Приложени са два изпълнителни листа и е поискано да се образува изпълнително дело за събиране на присъдените на основание решение № 4265/29.11.2021 г. по гр.д.

№ 37757/2021 г. на СРС, 41 състав и Решение № 1379/ 09.06.22 г. на СГС суми. Поискано е с молбата да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника.

Направено е и искане за присъждане на разноски по делото – адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лева.

По делото са извършени следните изпълнителни действия: длъжникът „Д.Л."АД е поканен да изпълни доброволно задължението и е наложен запор по банковите сметки на длъжника в „С.Е.“ АД – клон София със Запорно съобщение от 21.09.2022 г. След постъпване на сумата по изпълнителните листа от Банката съдебният изпълнител със Съобщение от 23.09.2022 г. до „С.Е.“ АД – клон София е вдигнал наложения запор.

При установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение 7 от ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело.

В случая с обжалваното Постановление ЧСИ А.П. от 23.09.2022г. е отказал да измени размера па приетите разноски по изпълнението по изпълнително дело № 20228490400904, в ЧАСТТА, касаеща адвокатското възнаграждение за водене на изпълнителното производство за водене на изпълнителното производство от 400.00 лв. на 200.00 лв.

Поради това депозираната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК (аргумент и от т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).

Относно жалбата за сумата над 200 до пълния присъден размер от 400 лева – за адвокатско възнаграждение за взискателя.

Съгласно предвиденото в чл.10, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за 2 образуване на изпълнителното дело в конкретния случай е 200 лева.

Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от НМРАВ ще намери приложение, доколкото в настоящото изпълнително производство, с л е д връчване на Съобщението за започване на изпълнителното производство на длъжника са предприети от съдебния изпълнител последващи изпълнителни действия, а именно - наложен запор от съдебният изпълнител по банковите сметки на длъжника в „С.Е.“ АД – клон София със Запорно съобщение от 21.09.2022 г. и едва тогава е събрана от длъжника сумата по изпълнителните листове и ЧСИ със Съобщение от 23.09.2022 г. до „С.Е.“ АД – клон София е вдигнал наложения запор, т.е. не е налице доброволно изпълнение от страна на длъжника.

По изложените мотиви обжалваното Постановление на ЧСИ А.П. от 23.09.2022г., с което последният е отказал да измени размера па приетите разноски по изпълнението по изпълнително дело № 20228490400904, в ЧАСТТА, касаеща адвокатското възнаграждение за водене на изпълнителното производство от 400.00 лв. на 200.00 лв., следва да бъде потвърдено, а частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Э

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 8869/30.09.2022 г. на длъжника в изпълнителния процес „Д.Л."АД , чрез търговско представителство в България, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* срещу Постановление на ЧСИ А.П. от 23.09.2022г. , с което последният е отказал да измени размера па приетите разноски по изпълнението по изпълнително дело № 20228490400904, в ЧАСТТА, касаеща адвокатското възнаграждение за водене на изпълнителното производство от 400.00 лв. на 200.00 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3