Решение № 190 от 25.10.2023, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Габрово, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело № 20234200100226 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск от И. Н. П. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД .

В исковата молба се излагат твърдения ,че срещу ищеца се води изпълнително производство №20137340400841 от ЧСИ З. В. рег.№734 с район на действие Габровски Окръжен съд. Същото е образувано по молба от 07.06.201Зг. на „Първа инвестиционна банка"АД - София и приложен изпълнителен лис от 23.04.201Зг., издаден по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по гр.д.

№7953/201Зг. по описа на Районен съд София. И. П. е осъден да заплати на „Първа инвестиционна банка"АД сумата от 73 948.61 евро - главница по Договор за предоставяне нa банков кредит от 28.08.2008г. ведно със законна лихва,сумата от 15 410.29 евро - договорна лихва за периода 10.10.2011г. до 21.02.2013г. , сумата от 200.10 евро - наказателна лихва за периода от 10.09.2011г. до 21.02.2013г.,сума от 40.92 евро - лихва за периода 28.08.2012г. до 21.02.2013г., сумата от 221.85 евро - комисионнна и сумата от 5720.22 лева - разноски по делото. След издаване на изпълнителния лист първоначалния взискател е образувал горепосоченото ИД №20137340400841 по описа на ЧСИ З. В., като с образуването му е поискал да бъдат извършени действия по принудително събиране на вземането му включително и с налагане на запори и възбрани на недвижимо и движимо имущество. По делото са предприети и извършени няколко изпълнителни действия - като връчването на ПДИ на длъжника , вписване на възбрана и опис върху недвижим имот собственост на длъжника -ипотекиран поземлен имот с кадастрален идентификатор ***., подробно описан по изпълнителното дело. В последствие в резултат на успешна публична продан на цитирания недвижим имот , кредитора "Първа инвестиционна банка"АД е обявен за купувач с протокол от 14.03.2014г. С протокол от 28.04.2014г. ЧСИ приспада от дълга сумата 173 1

582 лева , която е определена за разпределение. С договор за цесия от 14.11.2016г. между кредитора „Първа инвестиционна банка"АД и „ЕОС Матрикс"ЕООД остатъка от дълга по изпълнителното дело е цедиран на настоящия ответник. С Молба изх.№18-ЧСИ01926/30.01.2018г. до ЧСИ „ЕОС Матрикс"ЕООД изразява желание да бъде конституирано като взискател в качеството на цесионер по изпълнителното дело.Въпросната молба е входирана при ЧСИ В. с №2000/15.02.2018г. и ответника е конституиран като взискател по ИД №841/2013г. С молбата се възлага на ЧСИ извършването на справка за банкови сметки на длъжника И. П. и е уточнен актуалният размер на дълга по издадения изпълнителен лист, определен на 37 451.25 лева. От посочената дата 15.02.2018г.. до настоящия момент, нито първоначалния взискател „Първа инвестиционна банка"АД София, с ЕИК 831094393, нито неговия правоприемник „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, не е правил искане за извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането си и такива не са предприемани от ЧСИ. Очевидно от 15.02.2018г. до датата на подаване на исковата молба е изтекъл период, подълъг от 5 години, какъвто е срокът на общата погасителна давност. В тази връзка се твърди , че са налице предпоставките на чл. 439, ал.2 вр. ал.1 от ГПК вр. чл.

110 и чл. 111 от ЗЗД, поради което се прави искане съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника - взискател по изпълнителното производство, че ищецът не дължи сумите по Изп.дело№20137340400841 , по описа на ЧСИ З. В., в претендирания размер от 37 451.25 лева., както лихви , такси и разноски по ИД.

Вземането по издадения на 23.04.201Зг.. изпълнителен лист по гр.д. № 7953/201Зг. по описа на СРС , произтича от договор за банков кредит. По отношение на вземанията по договори за кредит е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Съгласно Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., Ill г. о„ ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Поради тази причина се сочи, че е приложим общият петгодишен давностен срок. По отношение на претенцията за договорна лихва е приложим краткият тригодишен давностен срок. Давността съгласно чл. 116 б. „в" от ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от TP № 2/2013 г. на ОСГТК, се прекъсва от предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното TP примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността - налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н.; както и действия, с които давността не се прекъсва - образуване на изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имуществено състояние на длъжника и др.

От материалите по изпълнителното дело е видно , че след получаване на молбата на ответника и прилежащите й документи ,ЧСИ е извършвал единствено справки относно имуществото на длъжника - в това число изпращане на съобщение до ТД НАП-София с изх.

№7667/29.05.2018г. -получени справка и удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от НАП,изготвяне на електронна справка от ЧСИ ,за банкови сметки 2 и сейфове на физическо лице в регистъра на банковите сметки и сейфове. В случая последното същинско изпълнително действие, което е можело да прекъсне давността за вземането по Изпълнителното дело е с дата 15.02.2018г. - входиране на молбата от ответника „ЕОС Матрикс" ЕООД от ЧСИ и конституирането му като взискател ,от когато е започнал да тече нов 5 - годишен давностен срок, който е изтекъл на 15.04.2023г., като предприетите след тази дата действия на взискателя по погасено по право изпълнително производство също нямат значение на прекъсващи давността. В тази връзка задължителни за съобразяване са мотивите по т.10 от ТР№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с които са дадени разяснения, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи изпълнителните способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/.

Претендира се да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, кв. Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията", № 4-6, представлявано от Р.И.М.-Т., че И. Н. П.., ЕГН **********, с адрес гр.Габрово, обл.Габрово , ул. *****, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 37 451.25 лева (тридесет и седем хиляди четиристотин петдесет и един лева и двадесет и пет стотинки) лв., по изп. дело №20137340400841 , по описа на ЧСИ З. В., въз основа на изпълнително основание ИЛ от 23.04.2013г. по гр.дело №7953/2013г. по описа на Софийски районен съд, издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, включително с такси и разноски по изпълнителното дело, ведно със законните последици.

Не е постъпил писмен отговор от ответника. От същия е депозирано писмено становище вх.№3230/28.09.2023г., в което се заявява, че по процесното изп.дело след 15.02.2018г. не са предприемани изпълнителни действия и делото е прекратено по силата на закона. Предвид на това не се оспорва твърдението за изтекла погасителна давност. Твърди се ,че по никакъв начин ответникът не е дал повод за предявяване на настоящия иск. По отношение на ищеца не са предприемани никакви действия с цел удовлетворяване на вземането, които да обосновават исковата претенция след 2018г., делото при ЧСИ е прекратено.

В хода на производството по настоящото дело ,поради частичното оттегляне на исковата претенция, с протоколно определение от 28.09.2023г. производството е прекратено в частта, относно искането да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи такси и разноски по изп.дело №841/2013г. по описа на ЧСИ З. В..

Съгласно заявеното уточнение в с.з. на 28.09.2023г., исковата сума от 37451.25лева , включва главница от 27681,61лв., разноски 36 лв. и лихви 9733,64лв., както е посочено в молбата на ответника от 15.02.2018г. по изп.д.№841/2013год.

Съдът ,като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по делото 3 доказателства, прие за установено следното:

С предявения отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК се претендира установяване несъществуването на изпълняемото право по издаден изпълнителния лист от 23.04.2013г. по ч.гр.дело №7953/2013г. по описа на Софийски районен съд въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжника И. Н. П. ,по който е било образувано изп.д.№841/2013г. по описа на ЧСИ З.В., за исковата сума от 37451.25лева , включваща главница от 27681,61лв., разноски 36 лв. и лихви 9733,64лв, като погасено по давност , започнала да тече от 15.02.2018г.

Изложениет в исковата молба твърдения обосновават наличието на правен интерес от предявяване на иска – съществуването на изпълнителен титул : изадения изпълниелен лист от 23.04.2013г.по ч.гр.д.№7953/2013г. на Софийски районен съд , въз основа на който може да се образува по всяко време изпълнително производство срещу длъжника И. П. .

В представеното от ответника, черз пълномощника адв. Д. К., писмено становище вх.№3230/ 28.09.2023г. , се прави позоваване на настъпила перемпция след 15.02.2018г. по изп.д.№841/2023г. и има обективирано изрично изявление, че не се оспорва твърдението за изтекла погасителна давност, което изявление по същество съставлява признание на правопогасяващия факт за процесното вземане , твърдян от ищеца – изтекла погасителна давност . Същото , на основание чл.175 ГПК, следва да се прецени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Съгласно установената съдебна практика : решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.о., решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., решение №257/30.04.2020 г. по гр.д. №694/2019 г., III г. о., решение № 60282/ 19.01.2022 г. по гр. д.

№ 903/2021 г., III г. о., определение № 248/01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г., IV г.о. и др.

, перемпцията и давността са отделни правни институти, като перемпцията е без правно значение за давността. Общото между тях е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Те са обаче два различни правни института, уреждат различни по характер срокове (давностен и преклузивен), като срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е производен от давностния по чл.110 ЗЗД, и са с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той 4 дължи подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други лица. Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува.