Решение № 1256 от 25.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1256 гр. С., 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20201000502952 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 60/23.03.2020 г., постановено по т. д. № 15/2019 г. по описа на СОС, ТО, IV с-в, частично е уважен предявеният от А. С. В. срещу ЗК „Лев Инс” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50000 лв. (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 200000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди при настъпило на 22.08.2018 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 11.01.2019 г. до окончателното му изплащане. Отхвърлена е и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва за периода от 22.08.2018 г. до 10.01.2019 г.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 100000 лв., като то следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 1/2, тъй като пострадалия чрез своето противоправно поведение (управлявал е процесния лек автомобил без правилно поставен предпазен колан, като ударът е бил предотвратим, в случай че се е движил с разрешената за конкретния пътен участък скорост от 90 км./ч.) е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат.

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 50000 лв. до пълния му предявен размер от 200000 лв., поддържайки, че то е необосновано, тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, 1 решаващият първоинстанционен съд не е съобразил в достатъчна степен високия интензитет на претърпените травматични увреждания. Счита, че при настъпване на процесното ПТП неговото поведение не е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, тъй като водачът на лекия автомобил е реагирал своевременно на възникналата опасност, но дори и да се е движел с разрешената за пътния участък скорост от 90 км./ч. отново би настъпил ударът с товарния автомобил, чийто водач е предприел неправилно извършване на маневрата „ляв завой” с навлизане в насрещната пътна лента. Не навежда правен довод за необоснованост на приетия от първоинстанционен съд релевантен факт, че е управлявал процесния лек автомобил без правилно поставен предпазен колан, като това противоправно поведение е в причинно-следствена връзка с настъпване на телесните увреждания (лицевата и гръдната травми са получени в резултата от контакт с волана и предното ветроупорно стъкло на автомобила). Следователно, въззивният съд не може да приеме за осъществени различни правнорелевантни факти от тези, които СОС е счел за проявени в обективната действителност – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.

Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба, в която поддържа становище за нейната неоснователност.

Счита, че от приетата от СОС като компетентно изготвена и неоспорена от страните САТЕ се установява, че ако пострадалият се е движел с разрешената за пътния участък скорост от 90 км./ч., не би настъпил този тежък пътен инцидент, поради което законосъобразен се явява правният извод на първоинстанционния съд, че приносът на ищеца за настъпване на процесното застрахователно събитие е висок.

Третото лице-помагач на страната на ответника не е подал в законоустановения срок писмен отговор на тази въззивна жалба, но в проведеното пред САС на 04.10.2022 г. о. с. з. неговият процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност.

Срещу първоинстанционното решение са подадени и въззивни жалби от ответника и третото лице-негов помагач в частта, в която предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е уважен – за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди до сумата от 50000 лв. Въззивниците считат, че в процеса на доказване не е установено по несъмнен начин, че водачът на микробус „Форд Транзит”, чиято деликтна отговорност е обезпечавана от ответното застрахователно дружество през релевантния период чрез договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, не е осъществил противоправно деяние, което да е в причинно-следствена връзка с настъпване на тежките травматични увреждания на пострадалия ищец. Считат, че присъденото заместващо обезщетение за настъпилите от процесната транспортна злополука неимуществени вреди не отговоря на изискванията за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, както и че приносът на увредения за настъпване на тежкия вредоносен резултат надвишава този на застрахования делинквент.

Въззиваемият-ищец е подал в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност.

Ищецът не е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която отхвърлена акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главното парично притезание от 22.08.2018 г. до 10.01.2019 г.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, 2 намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.

СОС, ТО, IV с-в, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните жалби доводи. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, се съсредоточава върху обстоятелството дали водачът на микробус „Форд Транзит”, чиято деликтна отговорност е обезпечавана от ответното застрахователно дружество през релевантния период чрез договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, е осъществил противоправно деяние, което да е в причинно-следствена връзка настъпване на телесните увреждания на пострадалия ищец; дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали пострадалият ищец е допринесъл чрез своето противоправно поведение (управлявал е процесния лек автомобил без правилно поставен предпазен колан, като ударът е бил предотвратим, в случай че се е движил с разрешената за конкретния пътен участък скорост от 90 км./ч.) в единния съвкупен съпричинителен процес за настъпване на вредоносните последици.

Първият довод за неправилност на обжалваното решение, релевиран от ответника и третото лице-негов помагач, а именно че в процеса на доказване в настоящото съдебно производство не е установено, че водачът на микробус „Форд Транзит” - И. А. И., не е осъществил противоправно деяние, вследствие на което е увреден ищецът, е неоснователен.

От представеното пред САС влязло в сила на 14.04.2022 г. Решение от 24.03.2021 г., постановено на основание чл. 78а НК нахд № 130/2020 г. по описа на РС-гр. Елин Пелин, 5 с-в (по правни последици то е приравнено на влязла в сила присъда и на основание чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от престъпното деяние относно всички съставомерни признаци на престъплението, вкл. и авторството на деянието и неговите общественоопасните последици), се установява по 3 несъмнен начин, че водачът на микробус„Форд Транзит”, с рег. № ***, е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, като на 22.08.2018 г. по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца – А. С. В. (водач на л. а.

„Фолксваген Голф”, с рег. № ***).

Не е спорно между страните (този факт е обявен за безспорен между страните в доклада по делото, изготвен в първото по делото о. с. з., проведено пред СОС на 12.09.2019 г.), че при настъпване на процесното ПТП деликтната отговорност на водача на микробус „Форд Транзит” - И. А. И., е била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Тъй като причинените вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания на пострадалия, са закономерна, естествена, необходима, присъща последица от противоправното поведение на делинквента, ищецът установи в процеса на доказване чрез пълно и главно доказване възникването на всички юридически факти (материални предпоставки), при чието проявление е породено предявеното спорно материално право.

Понеже неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП на ищеца са причинени множество травматични увреждания, които условно могат да бъдат разделени в две групи: 1) Мекотъканни увреждания: множество разкъсноконтузни рани в областта на лицето (десен горен клепач, основата на носа и горната устна), в областта на дясната предмишница, гривнената става на китката и пръстите на дясната ръка; увреждания на вътрегръдни органи - контузии на белия дроб двустранно, съчетани с тракционни контузионни бронхиектазии вдясно апикално (върхово) и 2) Счупвания на кости на скелета: на костите на лицевия масив многофрагментно счупване на носни кости; на двете ябълчни кости, горната и долна челюсти, на синусите на горната челюст и сфеноидалната кост, счупване на алвеоларния гребен на долната челюст; на костите на гръбначния стълб - бодилестите израстъци на седми шиен и първи гръден прешлени, както и на напречните израстъци на първи и втори поясни прешлени; на костите на гръдния кош -счупване на гръдната кост в областта на дръжката, на ребрата вдясно 1-3-то и вляво 1-2-ро; на опорнодвигателния апарат - счупване на дясната скапула (плешка) и многофрагментна фрактура на тялото на дясната бедрена кост, както и на бодилестия израстък на дясната лакътна кост. Вещото лице медик от комплексната СМЕ изяснява, че непосредствено след травмата пострадалият е бил подложен на интензивно лечение в КАИЛ, като след стабилизиране на състоянието е подложен на двукратно 4 оперативно лечение по повод фрактурата на бедрото и след това по повод фрактурата на носните кости. Извършена е рехабилитация. Въпреки проведеното правилно лечение към момента се наблюдават деформации, останали в резултат на лицевата травма, които се изразяват в изкривяване на носа наляво и лицева асиметрия надясно. Налице е функционално възстановяване от фрактурите на опорнодвигателия апарат, като походката е самостоятелна и без помощни средства. От страна на лицевата травма не е възстановена нормалната оклузия – като това състояние ще продължи до края на живота на пострадалия.