Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1276 от 11.04.2024, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Административно дело 54/2024
Вид
Разпореждане № 1276
Подписан
11.04.2024
В сила
21.06.2024
Състав
Галина Динкова

Цитирани разпоредби

  • чл.128 и сл. · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.128, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.130 ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.138 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.143 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.143 ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.149 ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.276 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 276, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.276 ал.1 т.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.278 и сл. · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.278 ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 280, ал.2, т.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 12, ал.1 · Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1276

Стара Загора, 11.04.2024 г.

Административният съд - Стара Загора - II състав, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ГАЛИНА ДИНКОВА като разгледа докладваното от съдията Галина Динкова административно дело № 54 по описа за 2024 година на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искане с правно основание чл.276 от ЗИНЗС, предявено от И. Г. П. против Началника на Затвора в град Стара Загора, за прекратяване на въведения с график режим за преглед от лекар само веднъж седмично – за групата, в която е разпределен жалбоподателя този ден е четвъртък. Жалбоподателя се позовава на разпоредбата на чл.143 от ЗИНС – лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок от 24 часа, а за доказване на твърдението си, че ответника е въвел организация на медицинските прегледи в нарушение на чл.143 ал.1 от ЗИНЗС посочва неизвършване на медицински преглед на 11.01.2024г, а вместо това е приет едва на 18.01.2024г, което обстоятелство се потвърждава от изрично изявление на процесуалния представител на ответника. Жалбоподателя се позовава още и на липсата на назначен втори лекар в Затвора в град Стара Загора, което обективно е причинило невъзможност на единствения назначен да извършва прегледи на лишените от свобода, които са пожелали в срок от 24 часа. Заявява, че първите пет лица, които са се записали за преглед биват приемани в четвъртък, а следващите пет получават достъп до лекаря следващия четвъртък. При тази организация на медицинското обслужване в Затвора в град Стара Загора жалбоподателя страда, защото в конкретния случай е поискал да бъде прегледан от лекар на 11.01.2024г поради болки в гърба и липса на обезболяващи медикаменти, но тъй като не е бил сред първите петима, е получил достъп до лекаря едва на 18.11.2024г, а дотогава болката му е оставена без контрол. Освен това счита, че обезболяващите лекарства следва да му бъдат предоставяни безплатно. В заключение иска от съда да бъде разпоредено на Началника на Затвора в град Стара Загора да преустанови практиката за преглед на лишените от свобода веднъж седмично, в нарушение на чл.143 ал.1 от ЗИНЗС, да назначи втори лекар в Затвора в град Стара Загора и да предоставя на жалбоподателя безплатно медикаменти.

В открито съдебно заседание, проведено на 14.02.2024г, жалбоподателят уточнява, че исканията са предявени и със следната цел: Медицинския център в Затвора в град Стара Загора да издаде становище, че не може да се осигури операция на лява лакътна става в град Стара Загора, където се изтърпява наказанието, с което да се докаже основание по смисъла на НПК за прекъсване на неговото изпълнение. Жалбоподателят счита, че този правен резултат може да бъде постигнат и с предявеното искане с правно основание чл.276 от ЗИНЗС.

Ответникът - Началник на Затвора в град Стара Загора, чрез процесуалния си представител, иска от съда да бъдат отхвърлени предявените искания. Позовава се на отсъствие на фактическия състав на чл.276 от ЗИНЗС, тъй като бездействието да бъде осигурен преглед от лекар в отговор на заявеното желание е преустановено с извършване на прегледа на 18.01.2024г. Не се е доказало и бездействие да бъдат осигурени обезболяващи медикаменти, защото такива не са предписани. На 18.01.2024г е предписан един медикамент от лекаря, извършил прегледа в Медицинския център към Затвора в град Стара Загора. Терапия не е назначавана от специалистите при СБАЛЛС София при последния престой на жалбоподателя в това лечебно заведение. Искането да бъде преустановено прилагането на утвърдения график за прегледи няма за предмет фактическо действие, а правно разпореждане на ответника. Относно снабдяването с лекарства сочи, че не е задължение на Началника на Затвора, защото по силата на чл.149 ал.1 от ЗИНЗС цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от директорите на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода. Медицинското обслужване също не е в задълженията на Началника на Затвора Стара Загора, тъй като то се осъществява от медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода и не представлява административна дейност. Към Затвора в град Стара Загора има Медицински център със стационар, в който медицински специалисти оказват помощ по установен ред на лишените от свобода, с което ответникът е изпълнил своето задължение от публично правен ред. От представената медицинска документация било видно, че на жалбоподателя е оказана медицинска помощ по повод установения здравословен проблем, с което се оборва твърдението за бездействие, представляващо нарушение на чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, което да продължава към момента на предявяване на искането. Не оспорва, че лишените от свобода имат право да бъдат прегледани от лекар в срок до 24 часа от заявяване на желанието по силата на чл.143 ал.1 от ЗИНЗС, както и че жалбоподателят е прегледан на 18.01.2024г вместо на 11.01.2024г. Сочи обаче за обективно невъзможно всяко желание за преглед от лекар да бъде удовлетворено в рамките на срок от 24 часа, защото медицинския специалист е длъжен да приеме с предимство онези, които се нуждаят от незабавна медицинска помощ, но не и тези, които желаят просто да бъдат изведени от групата. Дори да се приеме, че неизвършването на преглед на 11.01.2024г е в противоречие с чл.143 ал.1 от ЗИНЗС, то това бездействие не е на Началника на Затвора в град Стара Загора, а на лекаря, който е запознат със здравословното състояние на лишените от свобода и преценява кои от тях да бъдат прегледани с приоритет. Тази преценка принадлежи на лекаря и не е израз на дейност по изпълнение на наказанието. Освен това няма нормативно основание за предписване на лекарства по искане на пациент.

Административен съд - Стара Загора като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно между страните, че жалбоподателят И. Г. П. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара Загора, като на 11.01.2024г. е заявил желание да бъде прегледан от лекар, надлежно отразено във водената в Затвора гр.Стара Загора Книга за медицински преглед на лишените от свобода от II-ри Б коридор, V група /л.114-118 по делото/, какъвто преглед обаче не му е бил извършен. Такъв е осъществен едва на 18.01.2024г. след ново заявяване и вписване в книгата за медицински прегледи.

От представения График за извършване на медицински прегледи на лишените от свобода, изготвен от Директора на МЦ – д-р Л.П. и утвърден от Началника на Затвора Стара Загора, се установява, че за лишените от свобода в пета група, в която е настанен и И.П., е предвидено прегледите да се извършват веднъж в седмицата, а именно в четвъртък.

По делото е представена медицинска документация и изготвени медицински справки от Директора на МЦ към Затвора Стара Загора, установяващи наличието на хронично заболяване у жалбоподателя – ****, датиращ от няколко години, както и ******** следствие от претърпяна травма.

Въз основа на тези фактически установявания съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Стара Загора, срещу орган по изпълнение на наказанието – Началника на Затвора Стара Загора, с посочване в обстоятелствената част на действия и бездействия във връзка с изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, за които се твърди да причиняват страдание на жалбоподателя и въз основа на които е отправено искане за тяхното преустановяване. Квалификацията на начина на осигуряване на медицинско обслужване като фактически или правни действия или бездействия, както и преценката за нарушаване на чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, поради съществуване или не на описаните в жалбата факти, са определящи за нейната основателност, поради което са предмет на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

На първо място следва да се разгледа искането за преустановяване на действията по изпълнение на График за извършване на медицински прегледи на лишените от свобода, утвърден от Началника на Затвора в град Стара Загора и изготвен от Директора на Медицинския център /МЦ/ при същото пенитенциарно заведение.

Съгласно чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Според ал. 2 липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е разписано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочената разпоредба е в корелация с установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ.

Въз основа на цитираната нормативна регламентация се налага извода, че лишените от свобода разполагат с правната възможност да искат преустановяване на съществуващо положение, представляващо нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, което е създадено включително и от действия/бездействия по изпълнение на властническо волеизявление. Фактическите действия или бездействия могат да се основават както на закона, така и на властнически волеизявление на административни органи или да бъдат извършвани без каквото и да било правно основание. Тезата на ответника, че Графикът за извършване на медицински прегледи на лишените от свобода в Затвора гр.Стара Загора е административен акт, поради което защитата срещу него не може да се реализира по реда на чл.276 от ЗИНЗС, засяга ефикасността на превантивното средство за защита срещу нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Защитата срещу действия, предприети в изпълнение на властническо разпореждане на орган по изпълнение на наказанията, които създават ситуация, несъвместима със забраната по чл.3 от ЗИНЗС, се реализира именно по реда и на основание чл.276 от ЗИНЗС.

Ето защо допустимо, но и основателно е искането да бъде преустановена създадената в Затвора в град Стара Загора практика, в изпълнение на утвърдения от Началника на Затвора график, по извършване на медицински прегледи при заявено желание на лишените от свобода, само веднъж седмично.

Според разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат правото да заявят желание да бъдат прегледани от лекар, което се удовлетворява в срок от 24 часа. С въвеждането на утвърдения график обаче този законоустановен достъп на лишените от свобода до медицинско обслужване, чието удовлетворяване гарантира спазване на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, е отречено. Преценката на медицинския специалист кой да бъде прегледан с предимство в рамките на обективните и субективни способности на лекаря, не е извършвана в настоящия случай, защото видно от регистъра на желаещите да бъдат прегледани, не се записват никакви симптоми, поводи или оплаквания, поради които лишените от свобода заявяват искане за преглед от лекар. Освен това тази преценка всъщност отсъства, тъй като вместо нея е утвърден график, според който лишените от свобода от всяка една група имат право на преглед от лекар веднъж седмично, вместо в рамките на 24 часа. При това лекарят извършва прегледите по реда на записването, което също се доказва от представения регистър – жалбоподателят е 12-ти по ред за 11.01.2024г, но за 18.01.2024г е първи и тогава е бил прегледан. Следователно лекарят при МЦ в Затвора гр. Стара Загора не извършва никаква преценка за приоритизиране на желаещите, а следва поредността на заявените за преглед. Тази практика за преглед веднъж седмично, вместо в рамките на 24 часа, не е фактическо действие на лекаря в изпълнение на негово решение, а е действие във връзка с въведената от Началника на Затвора гр.Стара Загора организация по обезпечаване на задължението за осигуряване на достъпна медицинска помощ на лишените от свобода в този затвор. Осигуряването на медицинско обслужване е изрично, ясно и точно регламентирано в чл.128 и сл. от ЗИНЗС като елемент от дейността по изпълнение на наказанието, включително и чрез създаване на медицински центрове към местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 12, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2010г за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредбата/, издадена от Министъра на здравеопазването на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС, приемът в медицинския център се извършва по график, утвърден от Началника на затвора или поправителния дом. Следователно графикът, представен по настоящото дело, е издаден въз основа на подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗИНЗС, с който се установява ред за предоставяне на медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, но този график не може да засяга потвърденото и в чл.12, ал.2 от Наредбата право по чл.143, ал.1 от ЗИНЗС. Прегледът на лишените от свобода и по силата на Наредбата се осъществява в рамките на 24 часа от вписването в специален дневник, съхраняван при постовия надзирател /какъвто в случая е наличен в Затвора Стара Загора, видно от представения такъв по делото/, а не в рамките на въведен график. Правният извод, който следва е, че бездействието да се осигури на л.св. правото по чл.143, ал.1 от ЗИНЗС не може да се основава на утвърден график, установяващ различен от законоустановения срок за осъществяване на медицински прегледи.