Определение № 1695 от 28.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1695 гр. София, 28.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20231000501679 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248, вр.78 от ГПК.

Производството е образувано по повод частна жалба от П. В. П., с която обжалва определение № 231 от 11.05.2023 г., постановено по т. д. № 39/23 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, 4 състав, с което съдът е отхвърлил като неоснователна молбата от адвокат М. М. от САК. като процесуален представител на П. В. П., за допълване на прекратителното определение № 151/28.03.23 г. по разглежданото дело относно главницата, чрез присъждане на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.

В частната жалба се твърди от жалбодателя, че по делото са представени достатъчно доказателства относно упълномощаването на процесуалния представител по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, както и че представянето на договор за правна помощ не е условие за дължимостта, респ. за присъждането на дължимото възнаграждение. В тази връзка твърди, че постановеното определение е в отклонение на задължителната практика по приложението на чл. 38 ЗА, съгласно която липсата на изрично уговорен размер не е основание за отхвърляне на искането за присъждане на възнаграждение. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да присъди адвокатско възнаграждение.

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД редовно уведомен за частната жалба не взима становище по същата.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 231 от 11.05.2023 г., постановено по т. д. № 39/23 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, 4 състав, съдът е отхвърлил като неоснователна молбата от адвокат М. М. от САК. като процесуален представител на П. В. П., за допълване на прекратителното определение № 151/28.03.23 г. по разглежданото дело относно 1 главницата, чрез присъждане на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение № 151/28.03.23 г. съдът е прекратил производството по главния иск, поради оттеглянето му от ищеца, а по отношение на предявеният иск за лихва е прекратил производството и делото е изпратено по подсъдност на родово компетентния Благоевградски районен съд. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с така постановеното определение съдът не е присъдил разноски. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството по иска за заплащане на обезщетение е прекратено поради оттегляне на иска, с оглед на извършено доброволно плащане на претендираната от ищеца сума от ответника.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че към исковата молба е представено пълномощно, с което ищецът е упълномощил процесуален представител – адвокат М. М.. Видно от пълномощното ищецът е упълномощил представителя да осъществява процесуално представителство, вкл. да получава изпълнителни листа, да образува изпълнителни производства и посочва способи за изпълнение, да посочва сметки, по които да бъдат платени обезщетенията, в т.ч. и такива по чл.39 от ЗА.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима и неоснователна.

С атакуваното определение № 231 от 11.05.2023 г., постановено по т. д. № 39/23 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, 4 състав, съдът е отхвърлил като неоснователна молбата от адвокат М. М. от САК. като процесуален представител на П. В.

П., за допълване на прекратителното определение № 151/28.03.23 г. по разглежданото дело относно главницата, чрез присъждане на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.

В частната жалба се оспорват изводи на съда по отношение на необходимостта от представяне на договор за правна помощ, като се твърди, че осъщественото представителство е по реда на чл.38 от ЗА. Така наведените доводи настоящият състав намира за неоснователни по следните съображения:

Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. В чл. 38, ал. 2 от същия закон е предвидено, че в случаите по, ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Върховния касационен съд в своята практика последователно приема, че възнаграждение за адвокатска защита се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, когато по делото е представен договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено възнаграждението да се определи по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. В подобна хипотеза страната, която твърди, че липсват предпоставките за договарянето на безплатна правна помощ, следва да докаже твърдението си за липсата на материална затрудненост. В този смисъл определение № 60 126 от 23.06.2021 г., постановено по т. д. № 1 548/20 г. на I т.о. на ВКС, посочените в него определение № 482/03.12.2020 г., постановено по ч. т. д. № 90/20 г. на 2

ВКС, II т.о. определение № 97/12.02.2021 г., постановено по ч. т. д. № 2 895/19 г. на ВКС, II т.о., както и определение № 95 от 19.02.2015 г., постановено по ч. т. д. № 1 451/14 г. на II т.о. на ВКС и определение № 207 от 26.06.2019 г., постановено по т. д. № 2 277/18 г. на II т.о. на ВКС. Видно от възприетото в определение № 207 от 26.06.2019 г., постановено по т. д. № 2 277/18 г. на II т.о. на ВКС, за да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр.2-ро от ЗАдв, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че доверителят е близък на адвоката.

Настоящият състав споделя това становище, като приема, че същите мотиви могат да бъдат приложени по аналогия и в случаите, когато осъществявана помощ е по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В тези случай представянето на договор за правна защита и съдействие, в който е изразено съгласието както на адвоката, така и на представлявания от него, че адвокатската защита се осъществява при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, е необходимо и достатъчно условие за присъждане на възнаграждението. В настоящия случай обаче с исковата молба е представено само пълномощно за осъществяване на процесуално представителство, като не е представен договор за адвокатска защита и съдействие, който да удостоверява постигане на такова съгласие между представлявания и представляващата го адвокат М. М., поради което следва да се приеме, че предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката по реда на чл.38 от ЗА не са налице. В този см. определение № 60 173 от 08.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1 590/21 г., по описа на Г.К., І Г.О. на ВКС.

Като неоснователни и ирелевантни за настоящия случай следва да се възприемат твърденията за противоречие на постановеното определение с цитираните на стр.1, абзац последен от жалбата определения на Върховния касационен съд. Видно от същите касационната инстанция е разгледала случай, при които има налице договор, но в него не е изрично уговорен размера на възнаграждението. В конкретния случай нито се твърди, нито е представен такъв договор, от които да се направи безпротиворечив извод за сключването на договор за правна защита и съдействие по реда на чл.38 от ЗА.

Неприложимо е и следващото цитирано определение, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за съвпадащи волеизявления на страните по договора. Такива не се твърдят нито в исковата молба, нито в допълнително представите по делото молби.

По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 231 от 11.05.2023 г., постановено по т. д. № 39/23 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, 4 състав, като правилно и законосъобразно.

3

Определението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 от ГПК в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4