Решение № 347 от 25.04.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Сливен, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20232230103404 по описа за 2023 година

Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 12.11.2021 г., „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № 7053223845 с ответника И. А. М., на основание на който „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставило сума в общ размер 15806,53 лева. От тази сума 11 350 били отпуснати за общо ползване на потребителя и 4456,53 лева били отпуснати на застрахователя Кардиф за заплащане на застрахователни премии по избраните от потребителя допълнителни услуги - застраховки BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА и BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА. Съгласно представеното Заявление за рефинансиране на задължение от 12.11.2021 г., 3930 лева от отпуснатата за общо ползване сума са послужили за рефинансиране на стари задължения на ответника към ищеца.

Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, бил в размер на 41,12 % и бил фиксиран.

Договорът не бил сключен при Общи условия. Общата дължима сума на Потребителя била разсрочена на 48 погасителни месечни вноски, 47 от които в размер на 675,78 лева и последната в размер на 675,85 лева. Падежът на първата погасителна вноска бил на 15.12.2021 г., а падежът на последната - на 15.11.2025 г. Така предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента - главница и договорна лихва. Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от Договора бил 49,55%, а общата дължима сума по Договора - в размер на 32437,51 лева. В същия член било упоменато и че при просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл.

1

15 от Договора.

Длъжникът е преустановил плащанията по договора и е допуснал просрочие при изплащането на три поредни дължими вноски с падежи на 15.08.2022 г., 15.09.2022 г. и 15.10.2022 г., поради което ищецът е изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост до длъжника, с което е обявил процесния договор № 7053223845 за предсрочно изискуем.

Видно от представената обратна разписка, уведомлението било получено лично от длъжника на 27.01.2023 г., считано от която дата договорът бил обявен за предсрочно изискуем.

Ищцовото дружество е подало Заявление по реда на чл. 417 ГПК срещу И. А. М., по което било образувано гр. дело № 1245/2023 г. на PC - Сливен. С издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение било образувано изпълнително дело № 20238370400484 по описа на ЧСИ Павел Георгиев. Към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (29.03.2023 г.), задължението на И. А. М., към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД по Договора, е било в размер на 14596,03 лева - главница.

Отделно от това, ответницата дължала 2733,02 лева договорна лихва и 394,27 лева обезщетение за забава.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че лицето И. А. М. в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 7053223845 от 12.11.2021 г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 17 723,32 лева, от които:

14596,03 лева - главница;

2733,02 лева - договорна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 27.01.2023 г.;

394,27 лева - обезщетение за забава за периода от 15.08.2022 г. до 16.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК (29.03.2023 г.), до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноските по настоящото и заповедното производство.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуален представител, който твърди, че процесният договор за потребителски кредит попада в полето на ЗКП, от което следва, че трябва да отговаря на императивните му разпоредби. Сочи, че съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Твърди, че в настоящия случай не може да се приеме, че договорът е сключен по ясен и разбираем начин, тъй като договорът за потребителски кредит, заявлението - декларацията за установяване на договорни отношения и застрахователната полица са с различен шрифт, като застрахователната полица е с шрифт по - малък от 12, което по силата на чл. 22 от ЗПК е предпоставка договорът да се счита за недействителен.

Счита, че не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1 т.11 от ЗПК, съгласно която 2 договорът за потребителски кредит трябва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а с предоставения в процесния договор погасителен план се установява единствено броят (48), размерът на погасителните вноски - 675.78 лева, без да са посочени поотделно каква част от главницата, застраховката, таксата оценка на риска, лихвата се погасява с тази вноска. Сочи, че процесният договор е недействителен по аргумент на чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.11 т.11 и т.12, вр. чл.22 от ЗПК.

Отделно от това, в договора за потребителски кредит не било конкретизирано кои компоненти точно са включени в годишния процент на разходите (ГПР), каква е неговата структура и как се формира същият, което е в разрез с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не ставало ясно кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият ГПР в размер на 49.55%. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19. ал.1 ЗПК.

На следващо място намира, че клаузата на чл.7, в частта предвиждаща формирането на главницата по кредитния договор с включване на дължими по пакет BANK ПАКЕТ 3 Сметка и застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ застрахователни премии за неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема, се заобикаляла разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. За нарушена счита и императивната норма на чл. 33 ал. 1 от ЗПК, регламентираща че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо било под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Сключените застраховки противоречат на чл. 115 т. 1 от КЗ и чл. 116 ал. 1 от КЗ и вземането за застрахователна премия им противоречи, а уговорката за възникването й е нищожна на основание чл. 26. ал. 1. предл. 1 от ЗЗД като счита, че исковата претенция за тази сума подлежи на отхвърляне.

Счита, че след като се съобрази размера на отпуснатия кредит, дължимата застрахователна премия в общ размер на 4456.53 лева и договорната лихва от 41.12%, общата стойност на разходите по процесния договор за потребителски кредит надвишават значително договорения годишен процент на разходите от 49.55%. В процесния договор за потребителски кредит липсвала яснота и относно лихвения процент на ден и годишния 3 лихвен процент, които отново се фиксират с определени стойности. Не било ясно как посоченият лихвен процент по кредита и годишно оскъпяване по кредита се отнасят към годишния процент на разходите по договора. Уговорката относно лихвения процент по кредита била недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК. Лихвеният процент в размер на 41.12% бил несъразмерно висок спрямо средния лихвен процент от 14.61% при отпускане на потребителски кредити в страната.

Оспорва обстоятелството, че ответницата дължи обезщетение за забава (лихва за просрочие) в размер на 394.27 лева, като следва да се съобрази и факта, че по отношение на договорната и мораторната лихва е видно, че същите са формирани върху размер на главница, който включва не само непогасената част от главницата на отпуснатия кредит, но и двете застраховки, поради което счита, че и на това основание претенцията на ищеца и в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изложеното се моли съда да приеме за установено в отношенията между страните, че сключеният Договор за потребителски кредит № 7053223845, сключен на 12.11.2021 г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.11 т.10, чл.10а ал.1 и чл.10. ал.1 от ЗПК.

Претендират се разноските по делото.

В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител.

В с.з. ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище от процесуалния й представител, с което уведомява съда, че е в невъзможност да се яви в с.з. Моли да се даде ход на делото. Поддържа отговора на исковата молба. Няма въпроси към вещото лице. Моли съда да приеме допълнителния отговор на вещото лице по поставения му въпрос. По същество моли съда да приеме за установено в отношенията между страните, че предявеният иск е неоснователен, както и че сключеният Договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.11 т.10, чл.10а ал.1 и чл.10 ал.1 от ЗПК. Претендира за направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 12.11.2021 г. между „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и И. А. М. е сключен Договор за потребителски кредит № 7053223845 по силата на който „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставило сума в общ размер 11350 лева.

Ответницата е сключила застраховки BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА и BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА. Съгласно представеното Заявление за рефинансиране на задължение от 12.11.2021 г., 3930 лева от отпуснатата за общо ползване сума са послужили за рефинансиране на стари задължения на ответника към ищеца.

Уговореният между страните лихвен процент е в размер на 41,12 % Общата дължима сума е разсрочена на 48 погасителни месечни вноски, 47 от които в размер на 675,78 лева и последната в размер на 675,85 лева. Годишният процент на разходите по Договора, съгласно 4 чл. 10 от Договора е 49,55%, а общата дължима сума по Договора - в размер на 32437,51 лева.

До ответницата е изпратено Уведомление за предсрочна изискуемост, с което процесния договор № 7053223845 е обявен за предсрочно изискуем. Уведомлението е получено лично от длъжника на 27.01.2023 г., считано от която дата договорът бил обявен за предсрочно изискуем.

Предвид възникналото задължение, ищцовото дружество е предприело действия за събиране на дължимите суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което било образувано гр. дело № 1245/2023 г. на PC - Сливен. С издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение било образувано изпълнително дело № 20238370400484 по описа на ЧСИ Павел Георгиев.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е видно, че от справка за извършените плащания по процесния договор, същите са в общ размер на 5 814,15 лв., разпределени по пера, както следва: главница - 1 210,50 лв., лихва - 4 533,89 лв., обезщетение за забавено плащане - 49,76 лв.