Определение № 2029 от 25.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2029 гр. Пловдив, 25.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Радослав П. Радев

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно гражданско дело № 20235300502233 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез процесуален представител юрк. Г.С.-К., срещу Определение № 7432 от 29.06.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 9444/2023 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за вземания по договор за кредит срещу Т. П. Б..

В жалбата се иска отмяна на разпореждането, с което е отхвърлено подаденото заявление, тъй като неправилно е прието, че заявлението е недопустимо, поради това, че е налице произнасяне със съдебен акт на съда, който се ползва със сила, равносилна на силата на пресъдено нещо. Навежда доводи, че липсва норма в процесуалния закон, която да приравнява влязлата в сила заповед за изпълнение на влязло в сила съдебно решение, да препраща към уредбата в чл. 296 – чл. 299 ГПК, а с оглед императивния характер на тези норми същите не могат да бъдат прилагани по аналогия или разширително тълкувани.

Цитира незадължителна съдебна практика. Моли да бъде отменено определението, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Т. П. Б. , като вместо него се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно всички претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК. Претендира присъждане на разноски – държавна такса, платена за образуване на настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и 1 срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Районен съд Пловдив е отхвърлил заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 с искане да се издаде заповед за изпълнение срещу Т. П. Б., с което се претендира присъждане на договорно възнаграждение в размер на 240,19 лева за периода 15.08.2020 г. – 03.09.2021 г. на основание договор за потребителски кредит № 30041925147/15.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането. Отказано е издаване на заповед за изпълнение с мотив, че служебно е известно на съда, че за същото вземане срещу същия длъжник, е било отхвърлено заявление по чл.410 от ГПК от РС Пловдив с разпореждане от 29.10.2021 г. по ч. гр.дело 17049/2021 г., потвърдено от ПОС, който съдебен акт съдът е приел, че се ползва със сила, равносилна на сила на пресъдено нещо, поради което и е отхвърлил подаденото заявление като недопустимо.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Правата на заявителя се претендират на основание Договор за потребителски кредит № 30041925147 от 15.01.2020 г, сключен с длъжника Т. П. Б.. На основание същият договор е било поискано издаване на заповед за изпълнение срещу кредитополучателя, като с Разпореждане от 29.10.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 17049/2021 г. на РС - Пловдив, XIХ гр. състав, е отхвърлено заявление с вх. № 63901/28.10.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжника Т. П. Б. с ЕГН: **********, в частта, с която се претендира заплащане на сумата от 240,19 лв. - договорна лихва, сумата от 195,63лв. за услуга Фаст; сумата от 607,50 за услуга Флекси; сумата от 30 лв. за такса за събиране; сумата от 173,06 лв. за лихва за забава; сумата от 26,62 за мораторна лихва, които суми са дължими по сключен между страните договор за кредит № 30041925147/15.01.2020 г. Заповедният съд е приел, че клаузите в договора, които предвиждат заплащане на тези суми са неравноправни, като разпореждането е потвърдено при въззивното му обжалване от ПОС, който е направил преценка, че с оглед размера на шрифта на договора, по-малък от 12, е налице обоснована вероятност относно неравноправност на клаузите по договора и само на това основание заявлението следва да се отхвърли, без да се обсъждат останалите аргументи в тази посока на първоинстанционния съд. При приложение на чл. 23 ЗПК съдът е преценил, че се дължи само чистата стойност на кредита.

Действително, както се сочи в частната жалба, отказът да бъде издадена заповед за изпълнение не се ползва нито със сила на пресъдено нещо, нито за него са приложими разпоредбите на чл. 296 – чл. 299 ГПК. Отказът да бъде издадена заповед за изпълнение не препятства заявителят да подаде ново заявление на същото основание. При издадена заповед за изпълнение, която се ползва с изпълнителна сила (при влизане в сила на заповедта за изпълнение), за заявителя не би бил налице правен интерес да иска второ изпълнително 2 основание за същото вземане, но отказът да бъде издадена заповед няма аналогични последици. Доколкото обаче длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен, преди да издаде заповедта, служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП. В конкретния случай следва да бъде проверено от заповедния съд съответствието на договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП и приложимия, с оглед предмета на договора, ЗПК, поради което неоснователно е възражението в частната жалба за липса на правомощия на заповедния съд за това.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В процесния договор ГПР е определен в размер на 49,09%, като не посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая липсва яснота относно начина, по който е формиран посочения ГПР, като не са посочени допусканията, използвани при изчислението му, което от своя страна препятства потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 ЗПК/. При преценка на изложените обстоятелства и съдържанието на постигнатите договорености, се установява и наличието на уговорки за заплащане на допълнителни услуги – даващи право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, настоящият състав намира, че същите касаят действия по усвояване и управление на кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК съдържа забрана за събиране на такси и комисионни от кредитора за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и такива, които не са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. При това положение следва да се приеме, че целта на посочените договорни клаузи е да бъде заплатено възнаграждение, което има характер на сигурна печалба за кредитора и то в размер по-висок от уговорената възнаградителна лихва, уговорени в противоречие с добрите нрави, разпоредбата на чл. 19 от ЗПК, указваща законовия максимум на ГПР, които разпоредби са неравноправни, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Така не е посочен действителен размер на ГПР, което е в 3 противоречие и на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Освен изложеното, както е посочено и в цитираното по-горе определение на ПОС, то е налице неизпълнение и на формалното изискване на закона за размер на шрифта, на който да бъде изписан договора, което е самостоятелно основание за обявяването му за недействителен.

Всичко изложено води до извода, че не са спазени изискванията на закона при сключването му, както по отношение на формата му, така и по отношение на съдържанието на договора за потребителски кредит, като не са посочени по ясен и разбираем начин всички разходи, които потребителят следва да понесе при сключването му, не е посочен действителен размер на ГПР, което противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита, или по договора не се дължи заплащане на уговореното възнаграждение, което се претендира в производството.

По изложените съображения частната жалба се намира за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, макар по различни съображения, поради което следва да бъде потвърдено.

Ето защо

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7432 от 29.06.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 9444/2023 г. по описа на РС Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4