Решение № 4254 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4254 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110140866 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 248780/17.07.2025 г., подадена от името на М. Г. К., ЕГН: **********, с която срещу УУМБАЛСМ Н.И. П ЕАД, ЕИК **** са предявени: 1/ иск с правно основание чл. 357 ал. 1, във вр. чл. 188, т. 2 от КТ за отмяна на Заповед № РД36-11/19.06.2025 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И. П ЕАД“, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна и 2/ иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ да бъде призната за незаконосъобразна и да бъде отменена Заповед № РД26-1097/14.05.2025 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И. П ЕАД“, с която на ищеца е наложено наказание „да отпадне допълнително месечно трудово възнаграждение за постигнати резултати, считано от месец май 2025 г.

В исковата молба се поддържа, че със Заповед № РД-36-11/19.06.2025 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. П“ ЕАД, на ищеца е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на 25.03.2025 г. в качеството си на лекар в Спешно отделение на УМБАЛСМ „Н. И. П“ д-р М. К. е приел пациентка Д.И.Т., за която след последващо постъпване в УМБАЛ „А“ е установено остро хирургично състояние, наложило оперативна интервенция.

В заповедта се сочело, че от извършената проверка, включително предоставените писмени обяснения и сигнали от пациента, било видно, че при приема не е осъществена адекватна клинична оценка и не са извършени необходимите допълнителни изследвания и консултации, включително с оглед спецификата на божовата симптоматика и риска от остро състояние. Посочено било още, че от подадените сигнали било видно поведение, несъвместимо с 1 лекарската етика, изразяващо се в грубо и арогантно отношение към пациента, което е накърнило доброто име на лечебното заведение.

Горните действия наказващият орган бил оценил като виновно неизпълнение на трудовите задължения по смисъла на чл. 186 и чл. 187, т. 8 и т. 10 от КТ, които накърняват доверието в качеството на оказваната медицинска помощ и противоречат на утвърдените медицински стандарти.

Поддържа се още, че втората обжалвана заповед - Заповед № РД261097/14.05.2025 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ СМ „Н. И. П“ ЕАД – била издадена за същото твърдяно нарушение, като с нея на основание чл.69, ал.2, т.1 от Закона за лечебните заведения, чл.16, ал.З, т.13 от Правилника за устройството дейността и вътрешния ред на УМБАЛСМ „Н. И.

П“ ЕАД, във вр. с чл.27, т.6 от Вътрешните правила за работна заплата на УМБАЛСМ „Н. И. П“ ЕАД, е наложено наказание „да отпадне допълнителното месечно трудово възнаграждение за постигнати резултати за три поредни месеца, считано от месец март 2025 г. на д-р М. К., на длъжност „лекар, урология“ в Мултипрофилно спешно отделение. В тази връзка се сочи, че Заповед № РД- 261097/14.05.2025 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. П“ ЕАД не е мотивирана, като в диспозитива са посочени единствено правните основания на които е наложено наказанието, както и Доклад № РД -41858/09.05.2025 г. от д-р Д.Д. - началник на Мултипрофилно спешно отделение, с който д-р К. не е запознат.

Твърди се, че във връзка с процесния случай, на 30.05.2025 г., д-р К. е дал писмени обяснения, като в тях е посочил факти и обстоятелства, които не са взети предвид от наказващия орган при налагане на дисциплинарното наказание, а именно:

Пациентката била прегледана от д-р К., както като уролог, така и като хирург /лекарят има две специалности/. Назначено било изследване на урина, поставена била диагноза „Цистит“, като случая бил преценен като неспешен, не се налагало допълнителни изследвания, обсъдени били причините за цистит /недостатъчното приемане на течности, простудни моменти, спад на имунитет, интензивен полов контакт/, обсъдени били възможните диференциални диагнози/бъбреци, цистит, апендицит/. След отхвърлянето на ОХК, пациентът е бил обезболен. Сочи се, че никога и по никакъв начин пациенти на УМБАЛСМ „П“ не са изпращани в аптека да си купуват обезболяващи.

Посочва се, че след прегледа си в УМБАЛСМ „Н. И. П“ ЕАД пациентката е потърсила помощ в спешно отделение в А болница, където били извършени консултации с хирург, уролог, невролог и гинеколог, вкл. кръвни изследвани, ехограф, рентген, от които се установявало, че действително не се касаело за спешен случай.

Твърди се, че ответникът не е взел предвид факта, че в Стандарта за Спешна медицина състоянията на пациентите се квалифицират с кодове по спешност червен, зелен, жълт код. В зависимост от спешността на състоянието 2 на пациента се следва и нормативно определен алгоритъм за работа. В настоящия случай, от приложените от самата пациентка изследвания и епикриза се установявало, че състоянието й не може да бъде оценено дори с код жълто. В тази връзка се сочи, че в случаите, в които пациентите търсят спешна лекарска помощ и се установи, че тези пациенти нямат спешен болестен проблем, следва да бъдат насочени от самия лекар да заплатят прегледа и назначените изследвания. Независимо от това д-р К. не бил насочил пациента да отиде на каса и да плати. Поддържа се, че не е допустимо, най-голямата спешна болница в страната да бъде превръщана в Поликлиника за безплатни прегледи и изследвания. И независимо от това д-р К. бил подходил с необходимата грижа към здравето на пациента и е извършил прегледа без да изпраща пациента да заплаща за медицинските услуги и изследвания.

В контекста на мотивите в Заповед № РД-36-11/19.06.2025 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. П“ ЕАД, както и дадените обяснения от лекаря следвало да се вземе предвид от правна страна, че наказващият орган е издал незаконосъобразно заповедта, тъй като същата била немотивирана, а посочените в нея нарушения - бланкетни. Това е така тъй като в случая не било налице виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца. Случаят бил преценен като неспешен, състоянието е обяснено, дадени са препоръки. Пациентката била уведомена за възможността при влошаване или промяна да потърси повторна консултация, като се сочи, че това поведение е изцяло в съответствие с лечебнодиагностичния алгоритъм и стандарта по „Спешна медицина“.

Поддържа се още, че след напускане на УМБАЛСМ „Н. И. П“ ЕАД, същата пациентка прекарва цял ден в А болница без установен спешен коремен хирургичен проблем, като едва по-късно се стига до диагноза, възможно развита след повече от 12 часа.

Твърди се още, че процедурата по чл. 193 КТ била нарушена. В тази връзка се поддържа, че не било проведено обективно и всестранно дисциплинарно разследване. Не била направена независима оценка на медицинската документация, нито била дадена възможност за реално изслушване. Наказанието било наложено въз основа на жалба на недоволен пациент и формално изискани писмени обяснения. Наказващият орган не бил съобразил и поведението на лекаря, с което реално поведение той е изпълнил лечебния алгоритъм.

С оглед изискванията на Стандарта д-р К. бил направил триажна оценка - не е установена спешност. Извършен е преглед, взета е анамнеза, поставена е диагноза „цистит“. Пациентът е обезболен, дадени са указания, не е бил в остро хирургично състояние към момента. Всички действия отговаряли на клиничния алгоритъм при неспешен урологичен случай.

При извършения преглед на пациентката д-р К. спазил алгоритъма и е категоризирал случая според международно признатата система ESI като 3 неспешен.

Поставена е диагноза, проведено е симптоматично лечение и са дадени ясни указания. Липсвали клинични, нормативни или етични основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност.

Независимо от гореизложеното, в исковата молба се поддържа, че наказанието „предупреждение за уволнение“ е несъразмерно.

Д-р К. бил дългогодишен специалист с две специалности - урология и хирургия. Работил на първа линия в спешна помощ. В конкретния случай нямало умишлено бездействие или системен пропуск. Д-р К. нямал наказания и провинения за целия си 15 годишен стаж. Наложеното наказание било изключително тежко с оглед на отсъствието на вина и характера на случая.

Наказващият орган не бил взел предвид обясненията на д-р К., в които той подробно обяснява хронологията на случая, оценката, действията си, причините за поставената диагноза, включително, че не е имало данни за остро хирургично състояние по време на прегледа.

На последно място се твърди, че наложените наказания освен, че са несъразмерни са и незаконосъобразни, тъй като с две отделни заповеди Заповед № РД-36- 11/19.06.2025 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. П“ ЕАД се налага дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на д-р К., а със Заповед № РД-26-1097/14.05.2025 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. П“ ЕАД, се налага наказание „да отпадне допълнителното месечно трудово възнаграждение за постигнати резултати за три поредни месеца, считано от месец март 2025 г. на д-р М. К., за едно и също твърдяно нарушение, се налагат две различни наказания.

Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на иска при твърдения, че атакуваната заповед е законосъобразна и мотивирана и твърдените нарушения са осъществени от ищеца по описания в заповедта начин.

Поддържа се, че Заповед №РД-36-11/19.0б.2025г. издадена от Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. П“ ЕАД, за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е законосъобразна, мотивирана, основателна и издадена в съответствие с материалния закон.

Същата е издадена на основание чл.195, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.188, т.2, чл. 126, ал. 1, т. 13 и чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, във връзка с постъпила в „УМБАЛСМ Н.И.П“ ЕАД Жалба с вх. № АО-2133/30.04.2025г. от Д.И.Т., получени писмени обяснения от д-р М. Г. К. - лекар специалност „Урология“ в Мултипрофилно спешно отделение към „УМБАЛСМ Н. И. П” ЕАД, след изпълнение на задълженията на работодателя по чл.193 от Кодекса на труда и получено Становище с вх. № АО-2133/30.05.2025г. от доц. д-р Е.Р.Д - началник на Клиника по урология, допълнено с Писмо с вх. № АО-21- 33/03.06.2025г. Преди издаването на 4 процесната заповед, са взети предвид и са съобразени тежестта на допуснатите нарушения, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на д-р М. Г. К.. В този смисъл твърдението, в исковата молба, че процедурата по чл.193 КТ е нарушена, като е цитиран алгоритъмът за спазване на триажна оценка при спешни пациенти е ирелевантно, спрямо извършената вътрешна проверка от работодателя и съобразяването с всички обстоятелства преди налагане на наказанието. Посочва се, че в собствените си писмени обяснения, д-р К. сам многократно е посочил, че пациентката Д.Т. не е спешен пациент и конкретния случай е преценен от него, като неспешен, следователно е действал в условия на отсъствие на спешност. В исковата молба се твърди, че д-р К. е преценил и определил пациентката Д.Т., като неспешна и действията му спрямо нея са извършени след тази преценка, но в приложената към настоящия отговор на исковата молба, извадка от Болнична информационна система на УМБАЛСМ Н. И. П“ ЕАД на Д.Т. - пациентката е отбелязана от самия него със статус – „спешен“.

Посочва се още, че с Жалба с вх. № АО-21-33/30.04.2025г. от Д.И.Т. е предоставена информация, че на 25.03.2025г. около 21:00 часа след преглед в триажна зала жалбоподателката е била регистрирана за преглед в Спешен кабинет по урология на „УМБАЛСМ Н.И. П“ ЕАД. Жалбоподателката била приета от д-р М. К.. Обяснила му е, че изпитвала силни болки в корема и крака. Посочила е, че са й били назначени изследвания на урината, но не е била прегледана, не й е била извършена ехография и не са й били назначени кръвни изследвания. Твърдяла е, че изследванията на урината й били с много лоши показатели, като д-р К. й обяснил, че причината за това била, че не пиела достатъчно вода. Изписал й е медикаменти за простата и нимезил. Г-жа Т. твърди, че е помолила д-р К. да й постави болкоуспокояваща инжекция, но същия й е казал да отиде и да си купи такава. След това д-р К. е разпоредил на дежурната медицинска сестра да постави болкоуспокояващо на пациентката.