Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7499 от 04.07.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 67128/2021
Вид
Решение № 7499
Подписан
04.07.2022
Състав
СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за електронните съобщения
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 345 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 7499 гр. С., 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 202....67.. по описа за 202..одина

Производство е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. ..р. чл. 4.. ал. ..ПК вр. чл. 79, ал. .. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът В. Р. П. дължи на ищеца „Т. Б. ” ЕАД сума в размер на 46,03 лв., представляваща сбор от дължими месечни абонаментни такси за отчетен период от ...20..г. до 30.4.20..г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от ..5.20..г., сумата от ..,44 лв. неустойка за неизпълнение на договора, начислена в размер на три месечни абонаментни такси, сумата от 542,59 лв., представляваща сбор от дължими лизингови вноски за отчетен период от ...20..г. до 30.6.20..г. по Договор за лизинг от ..5.20..г. за устройство SAMSUNG GALAXY S8 Black и сумата от ..,62 лв. разлика между цената на лизинговата вещ без абонамент и преференциалната лизингова цена, ведно със законна лихва върху главниците от 30...020 г. до изплащане на вземанията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 4..ГПК по ч.гр.д. № 4629/2020 г. по описа на СРС, 44 състав.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3598.... на ..05.20..г. по програма „Нонстоп 30.99 промо 24.99“, със стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лева и промоционален такъв в размер на 24,99 лева със срок на действие 24 месеца, като на същата датата бил сключен и договор за лизинг, по силата на който ответникът е взел и мобилно устройство Samsung модел Galaxy S8 Black на изплащане с първа лизингова вноска в размер на 287,50 лева и 23 равни месечни лизингови вноски в размер на 39,39 лева.

Поддържа, че длъжникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 броя фактури, както следва: Фактура № ..../0..4.20..г. за отчетния период 0..3.20..г. до 3..3.202..г. месечна абонаментна такса 20,..лв. и лизингова вноска 39,39 лева;

Фактура № ....... г. за отчетния период 0..4.20..г. до 30.04.20..г. месечна абонаментна такса 25,88 лв. и лизингова вноска 39,39 лева; Фактура № .../.. г. за отчетния период ... г. до 3..5.20..г. остатък от лизингова вноска 30,52 лева; Фактура № ..../... г. за отчетния период .. г. до 30.06.202..г. лизингови вноски 433,29 лева, неустойка ..,44 лева и сума за мобилно устройство .., 62 лева.

1

Ответникът не е изпълнил задълженията си като не е платил дължимите абонаментни такси за периода 0..3.20..г. до 30.04.20..г. в размер на 46,03 лева в резултат на което ищецът начислил неустойка в размер на .., 44 лева, равна на три месечни такси. Сочи се, че за посочените задължения за лизингови вноски и предоставено устройство е налице обща изискуемост, тъй като е налице изтичане на срока на договора за лизинг.

В законоустановения срок по чл. .. ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с които предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер.

Сочи се, че няма данни в кои момент е преустановено представянето на мобилни услуги към ответника. Възразява се срещу определения размер на месечната абонаментна такса в представените фактури. Твърди се,че клаузата, съгласно която се се дължи неустойка при предсрочно прекратяване в размер на всички абонаментни вноски до края на договора е недействителна. Същатата е нищожна поради противоречие със закона и със добрите нрави. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. ..ЗД:

По иска с правно основание чл. 79, ал. ..ЗД вр. чл. 228 ЗЕС в доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването на договор за мобилни услуги и допълнително споразумение с посоченото в исковата молба съдържание, включително относно дължимостта и размера на месечни абонаменти такси, както и че е изпълнявал задълженията си по сключения договор – предоставяне на мобилна услуга, а в тежест на ответника е да докаже плащане на процесните задължения по този договор.

По иска с правна квалификация чл. 79, ал. ..ЗД вр. чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен договор за лизинг, че е предоставил лизинговото имущество на ответника, както и размера на договорените лизингови вноски, а ответникът следва да докаже плащане на задължението за лизингови вноски.

Съдът приема за установено по делото, че между Т. Б.”АД и В. Р. П. са възникнали валидни правоотношения по договор за предоставяне на мобилни услуги и по договори за лизинг, по които Т. Б.”АД се е задължило да представи на ответника достъп до далекосъобщителна си мрежа за срок до ..05.20..г. срещу заплащане на стойността на абонамента такса, отделно заплащане на цена на ползвани услуги, съответно да му предостави ползването на устройство срещу задължение за плащане на лизингови вноски, както следва: Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3598.... на ..05.20..г. по програма „Нонстоп 30.99 промо 24.99“, със стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лева и промоционален такъв в размер на 24,99 лева със срок на действие 24 месеца и Договор за лизинг от ..05.20..г., по силата на който ответникът е взел и мобилно устройство Samsung модел Galaxy S8 Black на изплащане с първа лизингова вноска в размер на 287,50 лева и 23 равни месечни лизингови вноски в размер на 39,39 лева.

Приетите по делото договори , допълнително споразумение, декларациясъгласие, Общи условия, носят подписите за страните по тях, съдържат изричното изявление на ответника, че е получил устройството, че е запознат и приема Общите условия. Следва да се посочи, че не е необходимо всяка страница от договора да е подписана от страните, за да се установи, че съглашенията включват клаузи от всички страници по договора. В случая част от договорите са от една страница, другата част от договорите са с повече страници, но клаузите в тях са логически свързани, няма основание да се приеме, че неподписани страници не са част от договора. Ответникът 2 не е представил договори в други варианти, които да се различават от приетите по делото, поради което и доводите, че съглашенията по неподписани от договорите страници не са постигнати, съдът приема за неоснователни.

При така възприето съдът приема за установено валидно възникнало правоотношение между страните по горепосочените договори, че ищецът е изпълнил задълженията си по тях като е предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването й от ответника, съответно му е предоставил за ползване мобилно устройство, посочено в договора за лизинг, поради което и установено по делото е, че за ответника е възникнало валидно задължение да заплаща абонаментните такси по договора за мобилни/фиксирани услуги, съответно лизинговите вноски по договора за лизинг. Срокът на договора за мобилни услуги е до ..05.20..г. Срокът на договора за лизинг е 15.05.20..г. Този срок към подаване на заявлението по чл. 4..от ГПК е настъпил, поради което и всички лизинговите вноски по договорите, както и процесните абонаментни такси са били падежирали към подаване на заявлението. С оглед гореизложеното съдът приема, че за настъпване на изискуемостта им не е било нужно същите да бъдат обявени за предсрочно изискуеми от оператора/лизингодателя. По делото не е установено договорите да са с прекратено действие, да са развалени, поради което и съдът приема, че страните са били обвързани от съглашенията по процесните договори за срока, за който същите са уговорени да действат. При така възприето и като съобрази съглашенията по договорите, то съдът приема за установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на сумата о т 46,03 лв., представляваща сбор от дължими месечни абонаментни такси за отчетен период от ...20..г. до 30.4.20..г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от ..5.20..г., както и за сумата от 542,59 лв., представляваща сбор от дължими лизингови вноски за отчетен период от ...20..г. до 30.6.20..г. по Договор за лизинг от ..5.20..г. за устройство SAMSUNG GALAXY S8 Blacк, които не са погасени с плащане. Установеното по делото постигнато съглашение по договора за лизинг, изявлението на ответника че е получил устройството по него установяват валидно възникнало задължение за плащане на лизинговите вноски по договора, падеж на всички вноски към подаване на заявлението е бил настъпил, поради което предявения иск за лизинговите вноски е изцяло основателн и следва да се уважи изцяло, като се присъди и лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. При така възприето, но и като съобрази съглашенията по договора за месечните абонаментни такси, то съдът приема за установено валидно възникнало задължение на ответника за плащане на абонаментни такси за отчетен период от ...20..г. до 30.4.20..г. в размер на 46,03 лева по договор за мобилни услуги от 27.02.20..г., изменен с допълнитлно споразуемние от ..05.20..г. Тези такси се дължат за предоставения достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца, тоест те не зависят от това дали изобщо са провеждани повиквания от ответника. В случая се установи по делото, че достъп е предоставен.

Предвид това, че по делото не са ангажирани доказателства ответникът да е заплатил посочените суми, предявените искове за главница следва да се уважат като основателни. С оглед акцесорния характер на претенцията следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва от подаване на заявлението по чл. 4..ГПК до окончателното плащане.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД:

По двата иска с правно основание чл. 92, ал. ..ЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидни неустоечни клаузи, настъпване на 3 предпоставките за претендиране на неустойките и размера на дължимите неустойки, а в тежест на ответника е да установи изпълнение на задълженията си, обезпечени с неустоечни клаузи, и плащане на задълженията за неустойка.

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора, поради което не са били налице основанията за неговото прекратяване, поради което не дължи и претендираната неустойка и релвираните възражения.

Претенцията за неустойки в размер на 229,..лв. е формирана, както следва: сумата от ..,44 лв. неустойка за неизпълнение на договора, начислена в размер на три месечни абонаментни такси и сумата от ..,62 лв. разлика между цената на лизинговата вещ без абонамент и преференциалната лизингова цена.

От съдържанието на приложените договори за мобилни услуги е видно, че уговорените неусточени клаузи се дължат в случай на прекратяване ползване услугите по договора преди изтичане на неговия срок по вина на потребителя. Посочено е, че в този случай длъжникът дължи неустойка в размер на сумата стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на срока на договора и във всички случаи, в които е предоствено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното устройство.

В тази връзка обаче ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства надлежно да е упражнил правото си да прекрати договора, както и за възникнало право договорът да бъде едностранно прекратен, а именно неизправност на потребителя и изправност на доставчика на телекомуникационни услуги. В настоящия случай, ищецът не е провел пълно доказване на твърдението си, че процесните договори са прекратени, а последното е предвидено като елемент от фактическия състав на вземането за неустойки и в тази връзка са дадени указания на последния с доклада по делото.