Решение № 210 от 28.07.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Дупница, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Румяна М. Агонцева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20241510200760 по описа за 2024 година

Производството е пo реда на чл. 58 д и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 10-2400085 от 03.09.2024 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция но труда“, със седалище: гр. Кюстендил, с което на „Медиком“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул.

„Разметаница“ № 1, с ЕИК 109573109, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

Санкционираното дружество, чрез законния си представител обжалва НП в срок. В жалбата се изтъква, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП, както и нарушение на материалния закон, поради което същото е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание дружеството-жалбонодател, редовно призовано се представлява от управителя и редовно упълномощен процесуален представител – адв. З., който поддържа жалбата, прави доказателствени искания и излагат допълнителни съображения в подкрепа на доводите изложени в нея. Иска се отмяна на НП. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно заседание - юрк. Г. , която оспорва жалбата. В пледоарията си по същество същият пледира за доказаност на нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ. Иска потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че НП бъде отменено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните ио делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 09.05.2024 г., в гр. Дупница служители от „Инспекция ио труда“, гр. Кюстендил (ИТ) и свидетелите К. Т., С. С. и И. В., извършили проверка по работни места, а на 20.05.2024 г. извършили проверка по документи, като в деня на проверката по работни места посетили обект – склад за строителни материали, находящ се в гр. Дупница, ул.

„Разметаница“ № 1 и ползван от дружеството- жалбоподател. При проверката било установено, че дружеството, в качеството му на работодател на 09.05.2024 г., в 11:20 ч. е приел на работа лицето М. П. Х., от гр. Д.........., ул. Х........... № ...... да изпълнява трудови те си задължения, като „общ работник“ (в момента на проверката лицето е товарело закупените от клиент строителни материали) в склад за строителни материали, находящ се в гр.

Дупница, ул. „Разметаница“ № 1. На 09.05.2024 г. лицето М. Х. писмено е декларирал, че няма сключен трудов договор, а има сключен граждански договор, като е поел да товари и разтоварва строителни материали за 4 часа на ден срещу сумата от 700 лв.

На проверката на място не е присъствал управител или друг представител на дружеството, поради което контролните органи задължили работодателят да представи писмени доказателства, включително и такива от счетоводството на дружеството. Въз основа на извършена на 20.05.2024 г. допълнителна проверка по документи, вкл. представените от работодателя, при която била потвърдена липсата на сключен трудов договор между дружеството като работодател и работника. Работодателят не е представил трудов договор, а само граждански такъв, приложен към делото, въз основа на който АНО е възприел, че е налице нарушение на трудовото законодателство.

С оглед констатациите от проверките, на място по работни места и по документи на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН от 04.06.2024 г. от св. К. Т., в присъствие на св. С. С. и св. И. В.. Актът е съставен в отсъствие на управителя на дружеството, като същият не се явил на определените за това ден, час и място. АУАН е връчен чрез полицейските органи. Управителят на дружеството-жалбоподател депозирал писмени възражения срещу акта в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на дружествотожалбоподател, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели К. Т., в присъствие на св. С. С. и св. И. В. служители на ДИТ -Кюстендил, както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства - приобщени по реда на чл. 283 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Съдът приема за достоверни изцяло показанията на свидетелите К. Т., в присъствие на св. С. С. и 2 св. И. В., които добросъвестно, ясно, точно, последователно и конкретно споделят установените от тях в различните етапи на проверката по случая факти и обстоятелства.

Казаното от тях изцяло кореспондира с посоченото в приложените писмени доказателства и справки. Няма данни за някаква тяхна предубеденост и преднамереност спрямо дружеството-жалбоподател или неговия управител.

Съдът не кредитира показанията на св. Методи Павлов, И. Пилитов и М. Х., тъй като същите работят към дружеството-жалбоподател и са икономически зависими от управителя му, а от друга страна показанията им относно попълването на декларацията от 09.05.2024 г. лично от М. Х., коренно се разминават от тези на контролните органи, като заявяват, че декларацията е била попълнена под диктовка от тяхна страна, което не кореспондира с установените по времето на проверката по работни места факти. В тази връзка и АНО не е възприел, че представения граждански договор е предназначен като такъв, а напротив, че с него са прикрити трудовоправни отношения без да е бил сключен трудов договор между работни и работодател.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. АУАН е бил връчен редовно на законен представител на жалбоподателя, а и НП е връчено по-късно редовно на дружеството-жалбоподател, чрез управителя срещу подпис.

Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.

Безспорно е установено по време на проверката и от събраните доказателства от обективна страна, че работникът М. Х. е полагал труд като общ работник в строителен склад, находящ се в гр. Дупница, ул. „Разметаница“ № 1, ползван от дружествотожалбоподател. В попълнената декларация същият сам е декларирал, че работи на длъжност „общ работник“, считано от 01.04.2024 г. в обекта, където е бил установен. Декларирал е, че работи с работно време от 08:00 часа до 12:00 часа, като е посочил, че получава месечно възнаграждение 700 лв., както и почивни дни събота и неделя.

Съобразно изложеното по-горе съдът намира за безспорно доказано, че лицето не е имало сключен трудов договор, както е отбелязано и в декларацията от него, тъй като по делото не е представен такъв сключен към датата на проверката, а отделно такова нещо не се и твърди от жалбоиодателя. Тоест към момента на заварването на работника да работи като общ работник на 09.05.2024 г., фактически е работил за дружеството „Медиком“ ООД, имащо качеството на работодател, но без наличието на сключен писмен трудов договор 3 между тях. В случая, видно от съдържанието на декларацията, са налице всички основни реквизити на трудово правоотношение - работодател, място на работа, работно време, почивки, възнаграждение.

Действително, от представения граждански договор № 1/01.04.2024 г., е видно че предметът на договора е възстановяване и подреждане на палети, чистене на двор, но към момента на проверката лицето е извършвало друга дейност- товарене и разтоварване на строителни материали срещу възнаграждение от 800 лв, които да бъдат заплатени в срок до 2 месеца след приема на извършената работа, като не е посочено времето през което ща бъде извършена посочената работа. На място, а и в декларацията, ведно със събраните гласни доказателства, се установи, че лицето е работело ежедневно по няколко часа на обекта, като вършело обща работа, съобразена от естеството на работа, който задължителен характер като работно време и място се различава от граждански договор, по който изпълнителят сам определя работното си място, време и продължителност на работния ден. Между трудовия и граждански договор отличителна черта е получаването на възнаграждението, като при трудовия договор е налице цикличност на изплащането на трудовото възнаграждение, което не е характерно за граждански договор.

Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ „Трудовият договор се сключва в писмена форма.“. В същото време в чл. 1, ал.2 от КТ е посочено, че „отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

За нарушаването на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, е предвидена съответна санкция, закрепена в чл. 414, ал. 3 от КТ - „работодател, който наруши разпоредбите на чл.

61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. “

Работодателят обективно е нарушил императивното си задължение по чл. 62 ал. 1 от КТ, а именно: задължително сключване на трудов договор в предписаната от чл. 62 ал. 1 от КТ писмена форма за валидност още преди постъпването на работа, съгласно чл. 61 ал. 1 от КТ.

В случая правилно е ангажирана безвиновната административнонаказателна отговорност по чл. 83 от ЗАНН на наказаното с „имуществена санкция“ дружествожалбоподател. Не следва да се обсъжда нарушението и от субективна страна.

Нарушенията по чл. 62 и чл. 63 от КТ във вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ са едни от най тежките нарушения на КТ, тъй като водят до сериозно засягане на трудовите и осигурителни права на работниците и служителите. Законодателят в ДВ, бр. 7/2012 г. в чл. 415в ал. 2 от КТ изрично е обявил че не са маловажни нарушенията на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и ал. 3 и чл. 63 ал. 1 и ал. 2. В този смисъл наложеното по вид и размер наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение и целта на закона. В този смисъл виж. Решение № 53 от 01.03.2018 г. по к. адм. н. д. № 11 /2018 г. на Административен съд - Кюстендил, Решение .М 145 от 19.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 112 / 2018 г. на Административен съд - Кюстендил, 4

Решение № 160 от 24.06.2015 г. по и. д. № 135/2015 г. на Административен съд - Кюстендил и др.

Доколкото няма данни за други предходни нарушения на дружеството по КТ, съдът приема, че правилно наказанието е било определено и наложено в минимален размер.

Съобразно изложеното съдът приема, че следва да потвърди изцяло обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед на изхода от правния спор и съобразно претенцията за разноски заявена своевременно от процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнагрждение пред всички съдебни инстанции, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът приема, че следва да осъди „Медиком“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ № 1, с ЕИК 109573109, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.

Кюстендил - юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80,00 лв., тъй като делото не е с голяма фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание в настоящата инстанция.