Решение № 472 от 30.08.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Л., 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20231800500537 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

С. Ж. В. – длъжник по изп. д. № 20199250400105 по описа на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова с рег. № 925 на КЧСИ и район на действие – съдебният район на СОС, обжалва постановление от 20.06.2023 г. на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова, с което е оставено без уважение възражението срещу начислените такси и разноски по изпълнението. В жалбата са изложени общи доводи за недължимост изцяло на такси по посочени от жалбоподателката точки от ТТР към ЗЧСИ, а при условията на евентуалност са наведени и самостоятелни доводи за недължимост на такси /някои изцяло, други – над посочения от жалбоподателката размер/ по част от посочените в жалбата точки от тарифата.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение срещу жалбата от взискателя Община С. с изложени в него доводи за неоснователност на жалбата.

В изложените от ЧСИ Радост Горанова - Чолакова мотиви по обжалваните действия са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, по следните съображения:

–

По допустимостта на жалбата – жалбата е подадена от надлежна страна до компетентния да се произнесе по нея съд, а относно срокът за подаването 1 съдът намира, че следва да се приеме, че същата е подадена в срок, тъй като от ЧСИ не е представен по делото пощенският плик, с който жалбата е изпратена по пощата /въпреки изричната молба за това в жалбата и въпреки задължението на ЧСИ да запази и представи по делото плика/, при което фактът, че не може да се установи датата на пощенското клеймо, удостоверяващо изпращането на жалбата по пощата /доколкото поставеният от ЧСИ вх. № на жалбата е с дата от следващия ден след изтичане на срока за обжалване/ не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя.

По основателността на жалбата:

На първо място по отношение изложените общи доводи в насока, че изпълнителното производство е образувано по нередовна молба на взискателя за образуване на същото и при неспазване на правилата за местната компетентност на ЧСИ следва да се отбележи, че същите не са предмет на настоящата съдебна проверка, касаеща единствено преценката дължими ли са начислените в производството такси и разноски съобразно извършените по делото изпълнителни действия. Само за пълнота на изложението и най-вече за яснота на жалбоподателката следва да се отбележи, че доводите в тази връзка са и неоснователни. Преценката за редовността на молбата за образуване на изпълнително производство се извършва от ЧСИ, не от странните, като тази преценка се основава на извода възможно ли е от изложеното в молбата да се разбере каква е волята на взискателя. В случая ЧСИ е направил преценка за редовност на молбата и тази преценка е правилна, като в тази връзка изцяло основателно е изложеното от ЧСИ в депозираните от него мотиви по обжалваните действия /а именно, че е депозирано искане от публичен взискател с унифицирано съдържание, с което обаче е представен и изпълнителният титул, на който взискателят се позовава в искането – акт за установяване на публично задължение, очертаващ обективните и субективните предели на производството/. По отношение на местната компетентност на ЧСИ също изцяло основателно е изложеното в мотивите по обжалваните действия – първоначално тази компетентност е определена от адреса, посочен от взискателя /съгласно чл.

427, ал. 1, т. 5 вр. чл. 426, ал. 1 ГПК – редакцията преди изм. – ДВ – бр.

11/2023 г./, а впоследствие с насочване на принудителното изпълнение върху недвижим имот на длъжника, намиращ се в гр. С., същата е съобразена с чл.

427, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва също да се има предвид, че длъжникът след 2 получаване на ПДИ не е възразил нито относно местната компетентност на ЧСИ, нито относно редовността на молбата за образуване на изпълнително производство.

На гореобсъдените доводи жалбоподателят основава общото си твърдение за недължимост на такси по всяка една от посочените в жалбата точки /т. т. 1, 2, 3, 4, 5, 9, 10, 11, 13, 18, 20, 26 и 32/ от ТТР към ЗЧСИ, като с оглед гореизложеното относно неоснователността на тези общи доводи съдът не следва да ги коментира за всяка от таксите по посочените точки от тарифата поотделно. Извън тези общи доводи и самостоятелни доводи за недължимост на такси /някои изцяло, други – над посочения от жалбоподателката размер/ са изложени само по отношение на таксите по т.

11, т. 20, т. 26, и т. 32 ТТР към ЗЧСИ, които следва да бъдат обсъдени. Следва обаче да се има предвид, че в жалбата не се сочат конкретни суми за такси и разноски, които са начислени от ЧСИ според ТТР към ЗЧСИ, но според жалбоподателката са недължими, а са изложени само твърдения за недължимост на такси /изцяло или над посочения от жалбоподателката размер/ по посочени от жалбоподателката точки от тарифата, основани на предположения, изхождащи от тълкуването от страна на жалбоподателката на обжалваното постановление. По тази причина в настоящото решение съдът обсъжда доводите на жалбоподателката така, както са изложени – без конкретизация на дължими и недължими суми за такси и разноски, а съобразно възраженията за принципна недължимост на такса по определена точка от тарифата или дължимост на такса по определена точка от тарифата в посочения от жалбоподателката размер. Вероятно липсата на конкретизация на доводите в жалбата се дължи на неяснота на жалбоподателката какви конкретни по размер такси са начислявани от ЧСИ и на кое конкретно основание от тарифата /както е изложено и в самата жалба/, доколкото в ПДИ таксите, дължими по изпълнителното дело, са посочени общо, без да са конкретизирани по отделен размер и основание. Жалбоподателката е следвало обаче да поиска разяснение от ЧСИ в тази връзка, след което да конкретизира жалбата си, но това не е сторено. Действително налице е кореспонденция в тази връзка – жалбоподателката е поискала разяснения във връзка с начислените такси, като по това искане е получила отговор от ЧСИ, че механизмът на начисляване на таксите е ясен – ТТР към ЗЧСИ, указано е обаче на жалбоподателката, че ако желае изготвяне на сметка на дълга, такава 3 ще бъде предоставена след внасяне на такса /такава е дължима на основание т. 12 от тарифата/. Такава такса не е внесена, съответно сметка на дълга не е изготвена.

Съобразно гореизложеното съдът намира следното:

По отношение на довода, че не се дължи такса по т. 11 от тарифата, тъй като държавата чрез НАП е присъединен по право взискател съгласно чл. 458 ГПК, а таксата по т. 11 се дължи само при присъединяване на взискател по реда на чл. 456 ГПК, следва да се отбележи, че така изложеното относно недължимостта в случая на таксата по т. 11 от тарифата е основателно, но от делото не се установява ЧСИ да е начислил такса по т. 11 от тарифата. В разпореждането от 12.03.2019 г. /съдържащо се на л. 8 от изпълнителното дело/ за присъединяване на държавата като взискател по изпълнителното дело не се съдържа произнасяне на ЧСИ за дължими разноски по т. 11 от тарифата, такова не се открива и по-нататък в хода на делото. По отношение на публичното вземане към държавата е начислена такса /както е изложено и в обжалваното постановление/ по т. 26 от тарифата /дължимостта на която ще бъде обсъдена по-нататък в хода на настоящото изложение/, но не и такса по т. 11 от тарифата. По отношение на довода, че не се дължи такса по т. 20 от тарифата над размера от 3.40 лв. поради това, че същата е определена в размер на 1.5 % от стойността на паричното вземане, което според жалбоподателката е в размер на 227.04 лв. към датата на подаване на жалбата, следва да се отбележи, че съгласно т. 20 от тарифата за извършване на опис на движими и недвижими имущества, включително на налични ценни книжа, се събира такса в размер 1.5 на сто върху по-малката сума от цената на описаната вещ/ценните книжа и от паричното вземане, но не по-малко от 50 лв. Именно такава минимална такса в размер на 50 лв. /с вкл. ДДС – 60 лв./ е начислена от ЧСИ /разпореждане от 12.10.2022 г., съдържащо се на л. 131 от изпълнителното дело/. По отношение на довода, че не се дължи такса по т. 26 от тарифата над размера от 22.70 лв., който е максималният размер на тази пропорционална такса според жалбоподателката съгласно правилото на т.

27а, подт. 1 от тарифата, тъй като размерът на вземането според жалбоподателката е 227.04 лв. към датата на подаване на жалбата, следва да се отбележи следното: На първо място размерът на вземането, върху което се начислява таксата по т. 26 от тарифата, не е посоченият от жалбоподателката 4

/формиран от главница – задължението само към Община С. и обезщетение за забава върху него/, тъй като фактът на погасяване на публичното задължение към държавата /удостоверен за първи път едва към дата 23.05.2023 г., т. е. в хода на изпълнителното производство/ в случая е ирелевантен за начисляването на тази такса. Пропорционалната такса по т. 26 от тарифата правилно е начислена от ЧСИ и върху размера на вземането на присъединения по право взискател държавата чрез НАП, погасено в хода на изпълнителното производство, по следните съображения: Към датата на образуване на изпълнителното производство и впоследствие – при присъединяването на държавата чрез НАП като взискател жалбоподателката е имала публично задължение в размер на 607.52 лв. /видно от изисканото от ЧСИ и представено удостоверение по чл. 191, ал. 4 ДОПК за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от 08.03.2019 г. – л. 8 от изпълнителното дело/. Погасяването на това публично задължение след момента на присъединяване на държавата като взискател и уведомяване на длъжника за образуваното изпълнително производство и за вида и размера на задълженията по него чрез връчване на ПДИ е извършено при висящо производство по принудително изпълнение /и/ за същото публично задължение, поради което е без значение дали изпълнението на задължението е надлежно извършено от длъжника – чрез плащане по посочената в ПДИ сметка на ЧСИ, или чрез плащане директно на взискателя /както очевидно е сторила жалбоподателката/. По изпълнителното дело преди да бъде уведомен ЧСИ за погасяването на задължението са извършвани изпълнителни действия, целящи удовлетворяване на това вземане на държавата, поради което на ЧСИ се дължи такса по т. 26 от тарифата. На второ място не се установява по делото при начисляването на таксата по т. 26 от тарифата ЧСИ да е включил претендираното от първоначалния взискател възнаграждение за юрисконсулт /което безспорно представлява разноски по изпълнението/ при формиране на стойността на материалния интерес, върху чийто размер се начислява таксата. Посочването на претендираното от главния взискател юрисконсултско възнаграждение в обжалваното постановление е в друга връзка, не във връзка с таксата по т. 26 от тарифата, при това същото е коментирано в постановлението именно като разноски, не като част от материалния интерес по делото. По отношение на довода, че не се дължат такси по т. 32 от тарифата следва да се отбележи, че такива не са начислени в 5 полза на ЧСИ Радост Горанова - Чолакова. Както правилно е забелязала и жалбоподателката, върху съответните приложени по изпълнителното дело документи е отбелязано от самата ЧСИ Радост Горанова - Чолакова, че таксите за връчване на документи чрез друг ЧСИ са платени. Т. е. същите са получени от съответния ЧСИ, чрез когото е станало връчването, в съответствие с правилото на т. 32 от тарифата, а това, което ЧСИ Радост Горанова - Чолакова е начислила в своя полза, са разноски по т. 31 от тарифата за изпращане на документите на съответния ЧСИ за връчване. Това именно е отбелязано на стр. 3-та от обжалваното постановление, т. е. няма дублиране на такси по т. 32 от тарифата, както се твърди от жалбоподателката, очевидно същата смесва понятията такса по т. 32 от тарифата за извършено действие по чл. 18, ал. 6 ЗЧСИ и разноски по т. 31 от тарифата за изпращане на документите за връчване от друг ЧСИ.