Решение № 754 от 20.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. Пловдив, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330104498 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от А. С. Л. против „Моят Кредит“ ЕООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 12, ал. 4 от Договор за заем № **/24.06.2021 г., установяваща задължение за заплащане на неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 407, 99 лв. (приета след допуснато с Определение от 07.12.2023 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличение на размера на иска), представляваща недължимо платена за периода от 24.06.2021 г. до 31.01.2023 г. по клауза за неустойка по Договор за заем № **/24.06.2021 г., поради нищожност на клаузата за заплащане на неустойка, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за заем № **/24.06.2021 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била предоставена сумата в размер от 351, 07 евро с левова равностойност от 686, 63 лв., при фиксиран лихвен процент от 40, 08 % и годишен процент на разходите от 42, 05 %. В клаузата на чл. 12 от договора било установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под 1 формата поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 408 лв. Ищецът твърди, че е усвоил сумата по кредита, но счита, че не дължи плащания за неустойка. Сочи, че с предвиждане на неустойка за осигуряване на обезпечение се осигурява допълнително възнаграждение за кредитора.

Счита, че с включване на клауза за неустойка в този размер се е достигнало до сключване на договора за кредит при заобикаляне на закона и в точност на правилото, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения за нищожност само на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Моли за уважаване на предявените искове, като претендира връщане на недължимо заплатената неустойка в размер на сумата от 50 лв. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Ответникът

„Моят Кредит“ ЕООД не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба. С молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание, оспорва предявените искове, като моли за тяхното отхвърляне.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

При условията на кумулативност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца А. С. Л. и „Моят Кредит“ ЕООД е сключен индивидуален договор за заем № **/24.06.2021 г.

С определението за насрочване на делото е предоставена възможност на ищеца да представи по делото четлив препис на договора за заем, доколкото копието, представено към исковата молба е нечетливо по отношение на датата. Указанията на съда не са изпълнени, но представеният препис на договора следва да бъде ценен като доказателство по делото, доколкото с молба от 04.10.2023 г. ответникът не оспорва обстоятелство, че между страните е сключен индивидуален договор за заем № **/24.06.2021 г.

От представения по делото препис от индивидуален договор за заем № **/24.06.2021 г. се установява, че по силата на възникналото правоотношение ответникът е поел задължение да предостави на ищеца сумата от 306, 78 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ от 2

1.95583, срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 34 седмични погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 20, 65 евро (40, 39 лв.). В договора е установено, че общото задължение е в размер от 351, 07 евро (686, 63 лв.) Установен е годишен лихвен процент от 40, 08 % и годишен процент на разходите от 42, 05 %.

С разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че в срок от три дни след сключване на договора заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на действието на трето лице, което да поеме солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Установено е, че третото лице (поръчител, солидарен длъжник) следва да посети някои от търговските обекти на заемодателя и да сключи изричен договор за встъпване в дълг или договор за поръчителство, с който да се задължи солидарно да отговаря заедно със заемополучателя за връщане на всички суми по договора. В клаузата на чл. 12, ал. 3 от договора е установено, че третото лице – поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: 1. да бъде дееспособно физическо лице; 2. навършена възраст 25 години; 3. минимален осигурителен доход през последните шест месеца, предхождащи сключване на договора: 1 500 лв. на месец; 4. валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца; 5. стабилна кредитна история; 6. предложеният поръчител не е активен потребител на заемните продукти на дружеството и/или не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя.

С клаузата на чл. 12, ал. 4 от договора страните са уговорили, че неизпълнение на задължението на заемателя ще причини на заемодателя вреди, които неустойката следва да обезщети. Установено е, че при неизпълнение на задължението по чл. 12, ал. 1 от Договора при условията на чл. 12, ал. 3 от Договора, заемополучателят дължи неустойка в размер на сумата от 208, 61 евро (408 лв.). Установено е, че неустойката подлежи на погасяване съгласно погасителен план, обективиран в разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от договора.

От изслушаната по делото и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на годишният процент на разходите по кредит, изчислен по формулата на Приложение № 1 към ЗПК е от 42, 05 %, като в последния са включени единствено задълженията за заплащане на лихва от 86, 64 лв. Експертизата е установила, че оскъпяване на кредита с начислената неустойка е с 82, 44 %, при плащане на обща сума по заема от 1 094, 63 лв. Вещото лице е установило, че заплатената неустойка по договора за кредит е в размер от 407, 99 лв., от която 337, 93 лв. – ефективно и 70, 06 лв. – чрез рефинансиране. Вещото лице е установило, че всички задължения по договора за кредит са погасени предсрочно.

3

При така установеното от фактическа страна следва да се пристъпи към разглеждане на предявения иск на първото, наведено от ищеца основание – установяване недействителността на клаузата за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави.

В клаузата на чл. 12, ал. 4 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в размер на сумата от 208, 61 евро (408 лв.), която се заплаща разсрочено на погасителни вноски.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.

Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл. 12, ал. 1 от договора. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.

Така установеното задължение не може да се характеризира като 4 неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен характер.

В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя.

Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, тъй като договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски подобно на главницата и възнаградителната лихва.

По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка, с което задължение разходите по кредита се увеличават, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.