Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 632 от 06.07.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 1706/2026
Вид
Решение № 632
Подписан
06.07.2026
В сила
23.07.2026
Състав
Ива Илиева Стойчева Коджабашева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Сливен, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20262230101706 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен иск от непълнолетната Т. А.

Т., действаща със съгласие на своята майка, срещу баща й А. Т. Т. за изменение на издръжка чрез увеличаване на размера й от 250,00 лв. на 200,00 € месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че със съдебна спогодба от 21.11.2023 г. по гр. д. № 3383/2023 г. по описа на РС - Сливен, бащата на ищцата се съгласил размерът на издръжката й да бъде увеличен от 160,00 лв. на 250,00 лв. месечно. Ищцата излага, че е ученичка в 7 клас, занимава се извънкласно с народно пеене, за което заплаща такса и има разходи във връзка с участие в редица републикански и международни фестивали и конкурси. Майка й работела като маникюрист и макар и да е управител на търговското дружество не разполага с достатъчно доходи, за да осигури изцяло издръжката й, а наред с това е омъжена и се грижи и за още две деца, заедно със съпруга си, поради което не може да посрещне сама завишените нужди на Т. от издръжка.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост и частична основателност на иска до минималния 1 размер на издръжката. Изразява готовност за сключване на съдебна спогодба.

Твърди, че не му е възможно да изплаща претендирания размер на издръжката от 200,00 € месечно, тъй като изплаща потребителски кредит. Наред с това излага, че дава средства на дъщеря си и извън определената издръжка, което няма да му бъде възможно ако издръжката се определи в претендирания размер.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск, моли да бъде уважен и претендира направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, се явява лично и със своя пълномощник - адвокат, чрез който моли искът да бъде уважен до размер на издръжката от 170 € месечно, като претендира и направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на съдебно определена издръжка чрез увеличаване на размера й от 250,00 лв. на 200,00 € месечно, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.05.2026 г., до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Страните не спорят, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че ответникът е баща на ищцата и по силата на съдебна спогодба от 21.11.2023 г. по гр. д. № 3383/2023 г. по описа на РС - Сливен, се е съгласил размерът на издръжката й да бъде увеличен от 160,00 лв. на 250,00 лв. месечно.

Детето Т. е родена на 14.05.2012 г. и е на 14-годишна възраст, като към момента на предходно определената издръжка е била на възраст от 11 години.

От приетите писмени доказателства по делото се установява, че Т. е записана като редовен ученик в VII-ми „В“ клас на ОУ „.............“ гр. Сливен 2 през учебната 2025/2026 г. Детето посещава школа по народно пеене, за което заплаща 60 евро месечна такса. Представени са дипломи за спечелени от детето награди на национални и международни фестивали. Т. заплаща и 60 евро месечно за тренировъчни занимания по тенис. Детето посещава и допълнителни часове по български език и литература за по-добра подготовка за НВО след седми клас, за всеки от които заплаща по 20 евро.

Майката на детето е сключила граждански брак с И.В.И. на 04.01.2025 г., който упражнява родителските права по отношение на непълнолетния си син от предходен брак. За периода от м. май 2025 г. до м. април 2026 г. осигурителният доход на майката е в размер на по 550,66 € месечно, като същата е получила и дивиденти в размер на 777,16 €.

От приетите писмени доказателства по делото се установява още, че ответникът е зает по трудово правоотношение с работодател „.............“ ООД, като в периода от м. май 2025 г. до м. април 2026 г. ответникът е получавал средно брутно месечно възнаграждение в размер на 1320,35 €. Бащата на Т. погасява и задължения по потребителски кредит с размер на вноските от по 208 € месечно.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата или към настоящия момент се равнява на 155,05 €.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството да не е навършило пълнолетие. От своя страна съдът не е обвързан от определен максимален размер и с оглед на конкретните доказателства по всяко едно дело може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

За да бъде уважен искът за увеличаване на размера на определената издръжка, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, нараснали нужди на детето 3 от средства, както и размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

В случая действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка от 250,00 лева.

Безспорно е, че за изминалия период от 2 години и половина, Т. е пораснала много, като от детска възраст е преминала в юношеска, което води до значително нарастване не само на ежедневните й битови разходи, но и на разходите й за облекло, обувки и ученически пособия, за образование, социални и културни развлечения. От друга страна, нуждите на детето, съобразно твърденията в исковата молба и събраните доказателства са в рамките на нормалните за възрастта на детето разходи.

Действително съществува и промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде издържано с определените през 2023 г. средства от 250,00 лева месечно.

При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на установените потребности на детето и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени доказателства, че детето Т. има нужда да получава, а двамата родители са задължени да й осигуряват обща месечна издръжка в минимално необходим размер на 400,00 €, от които около 150,00 € за ежедневни лични разходи, социални и културни развлечения (30 дни по 5,00 €), около 150,00 € средномесечно за храна и битови нужди и около 100,00 € средномесечно за облекло, обувки, книги и ученически пособия, мобилни услуги и интернет.

При разпределяне на дължимата издръжка по отношение на всеки един от родителите следва да се има предвид от една страна, че детето Т. живее при майката и същата полага ежедневни грижи за нея. От друга страна, бащата все още заплаща издръжка на по-голямата си дъщеря, както и вноска по потребителски кредит. Ето защо, съдът намира за справедливо издръжката на Т. да се осигури от всеки от родителите поравно, а именно по 200,00 € месечно.

Предвид изложеното, предявеният иск с правна квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде изцяло уважен като размерът на дължимата от бащата издръжка се увеличи от 250,00 лв. на 200,00 € месечно.

4

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 250,00 €, представляваща направените по делото разноски - заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 103,94 € върху увеличения размер на издръжката.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК определения с Протоколно определение от 21.11.2023 г. по гр. д. № 3383/2023 г. по описа на С л Р С размер на месечната издръжка, която бащата А. Т. Т., ЕГН:

**********, с адрес гр. Сливен, кв. „...................... се е задължил да заплаща на Т. А. Т., ЕГН: **********, действаща със съгласието на своята майка П. И. И., ЕГН: **********, двете с адрес гр. Сливен ................, като го УВЕЛИЧАВА от 250,00 лв. на 200,00 € /двеста евро/ месечно, считано от 15.05.2026 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА А. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, кв.

„...................... ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. Т., ЕГН: **********, действаща със съгласието на своята майка П. И. И., ЕГН: **********, двете с адрес гр.

Сливен ................, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , сумата от 250,00 € /двеста и петдесет евро/, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА А. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, кв.

„...................... ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС - Сливен сумата от 103,94 € /сто и три евро и деветдесет и четири евроцента/, представляваща държавна такса за производството по делото, изчислена върху увеличения размер на издръжката.

5

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението.

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 08.07.2026 г.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6