Определение № 461 от 21.10.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 461 гр. Смолян, 21.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. С.ов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500573 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба Вх. № 4311/16.10.2025г /регистратура ОС – Смолян/ от адв. С. Ж. П. от АК – Пловдив като пълномощник на Р. Р. А. ЕГН ********** против определение № 285 от 02.09.2025г по описа на РС – Девин, постановено по гр. д. № 553/2024г, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено постановеното по делото решение № 123/30.06.2025г. по молба на „П.К.Б.“ ЕООД в ЧАСТТА на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на адвокат С. П. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, като е намален размерът им от 1321 лева на 800 лева.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на определението. Поддържа се становище, че съдът механично е редуцирал хонорарът, без да обсъди фактическата и правна сложност на делото, броя и характера на доказателствата, необходимото време за подготовка и провеждане на заседания, както и значимостта на предмета на спора – подход, който противоречи на утвърдената съдебна практика.

Подчертава се, че редукция е възможна само при явна несъразмерност между реално положения труд и претендираното възнаграждение, каквато в случая не се установява. Позовава се на чл. 7, ал. 2, т. 3 от НВАР, че при цена на иск в размер на 10 232.10 лева адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 1321.00 лв. Акцентира и върху това, че по делото са изготвени подробни искова молба и писмена защита, направен е правен анализ на специфични въпроси, свързани с уважаване на иска.

Търси се отмяната му и отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК.

Ответникът по частната жалба - „П.К.Б.“ ЕООД, изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът се е съобразил със защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на делото, фактът, че по дела с предмет потребителски спорове има многобройна съдебна практика, която е константна, извършените процесуални действия, както и решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16 година. Поддържа становище, че разноските по делата не представляват нито санкция, нито пък средство за неоснователно обогатяване на едната страна в процеса спрямо другата. Търси потвърждаване на обжалваното определение.

1

Смолянски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

С постановеното по делото решение, изменено в частта за разноските, съдът е прогласил нищожността по предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. I, II и III ЗЗД вр. чл. 22, чл. 11 и чл. 19 ЗПК, вр. чл.

143 и чл. 146 ЗЗП от Р. Р. А. ЕГН ********** по отношение на „П.К.Б.” ЕООД ЕИК

175074752, на

Договор за потребителски кредит

№

40025034537/16.04.2024г. поради противоречието му с императивни разпоредби на ЗПК – чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, чл. 10а, ал. 2, чл. 19 и чл. 21 ЗПК и поради сключването му при тяхното заобикаляне, съответно поради накърняване на добрите нрави.

Със същото решение съдът е осъдил ответника да заплати на адвокат С.

П. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба №1/09.07.2004г. за ВАР в размер на 1321.00 лева за оказана правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, като по възражение на дружеството е постановил обжалваното определение, като е намалил размера на възнаграждението на сумата от 800 лв, съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото.

Няма спор, че процесният договор за кредит, чиято нищожност е прогласена, е за сумата от 3500 лева, като общата дължима от потребителя сума възлиза на 10232,27 лева. Доколкото се претендира нищожност на целия договор за кредит, цената на иска се определя от стойността на договора по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК . Тази стойност не е паричното изражение на всички права и задължения, възникнали въз основа на договора, т.е. общата сума, дължима от потребителя. Определянето на стойността на договора се основава на неговото съществено съдържание – минимално необходимите правни последици, без които той не би бил договор от даден вид. Това на практика е общият размер на кредита - заемната сума, която кредиторът се е задължил да предостави на потребителя, а той да върне при условията на договора. Според практиката на ВКС, която настоящият състав споделя, съдържанието на понятието "стойност на договора", когато няма за предмет вещни права, се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена /респ. възнаграждение, комисионна, навло и др./. В случая предмет на договора за кредит е сумата от 3 5 0 0 лева, която е била предоставена на ищеца за разпореждане, като върху нея са начислени всички акцесорни по договора за кредит вземания на кредитора, които макар и сумарно да надхвърлят тази сума, не влизат в понятието "стойност на договора" и съответно - цена на иска. Не водят до друг извод разпоредбите на чл. 19 и 23 ЗПК, доколкото те са с материалноправен характер и регламентират реда за определяне на ГПР по кредита, респ. правните последици от обявяването на договора за нищожен, поради което не дерогират императивни процесуалноправни правила.

„Интересът“ по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба №1/09.07.2004г. за ВАР е съизмерим с цената на иска. В този смисъл е и разпоредбата на § 1а, ал.

1, т. 2, според която по смисъла на тази наредба при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа "интерес" е: при други права – пазарната цена на вещта или правото, но не по-малко от стойността на договора. Именно съобразно стойността на договора, респ. цената на иска, размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 650 лв., което е дори по – малко от определения от съда хонорар, вкл. след неговото намаляване.

Дори под условие да се приеме друго, а именно, че в стойността на 2 договора следва да бъдат включени и вноските по допълнителна услуга „Фаст” в общ размер на 1575.00 лева и допълнителна услуга „Флекси” в общ размер на 3045.00 лева, т.е., че цената на иска е общо 8120 лв, то тогава размерът на възнаграждението, определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, възлиза на сумата от 1112 лв. Същевременно обаче, както се приема и в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I т. о. на ВКС, постановено след решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C438/22, посочените в Наредбата за адвокатските възнаграждения размери служат само като ориентир при служебно определяне на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв ., без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая не би могло да се приеме, че делото е с фактическа и правна сложност, доколкото не е налице обективно съединяване на различни по вид искове; по повдигнатия материалноправен спор има обилна безпротиворечива съдебна практика при дължима от съда служебна проверка за неравноправност на клаузите и без да са повдигнати възражения в този смисъл; извършените от пълномощника процесуални действия включват само подаване на искова молба и писмено становище без процесуално представителство в съдебно заседание; делото е приключило без събиране на доказателства в едно съдебно заседание.

Поради всичко изложено споделя се изводът на първостепенния съд, че определеният размер на адвокатското възнаграждение е справедлив и съответен на стандартите за извършената адвокатска работа съобразно материалния интерес по НВАР и в частност параметрите по §1а и §2а относно количеството и качеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените заседания и всички други примерно изброени обстоятелства по т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, обосновали правилна преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.

Затова обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Ответникът по частната жалба не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 285 от 02.09.2025г по описа на РС – Девин, постановено по гр. д. № 553/2024г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 461 гр. Смолян, 21.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. С.ов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500573 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба Вх. № 4311/16.10.2025г /регистратура ОС – Смолян/ от адв. С. Ж. П. от АК – Пловдив като пълномощник на Р. Р. А. ЕГН ********** против определение № 285 от 02.09.2025г по описа на РС – Девин, постановено по гр. д. № 553/2024г, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено постановеното по делото решение № 123/30.06.2025г. по молба на „П.К.Б.“ ЕООД в ЧАСТТА на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на адвокат С. П. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, като е намален размерът им от 1321 лева на 800 лева.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на определението. Поддържа се становище, че съдът механично е редуцирал хонорарът, без да обсъди фактическата и правна сложност на делото, броя и характера на доказателствата, необходимото време за подготовка и провеждане на заседания, както и значимостта на предмета на спора – подход, който противоречи на утвърдената съдебна практика.

Подчертава се, че редукция е възможна само при явна несъразмерност между реално положения труд и претендираното възнаграждение, каквато в случая не се установява. Позовава се на чл. 7, ал. 2, т. 3 от НВАР, че при цена на иск в размер на 10 232.10 лева адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 1321.00 лв. Акцентира и върху това, че по делото са изготвени подробни искова молба и писмена защита, направен е правен анализ на специфични въпроси, свързани с уважаване на иска.

Търси се отмяната му и отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК.

Ответникът по частната жалба - „П.К.Б.“ ЕООД, изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът се е съобразил със защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на делото, фактът, че по дела с предмет потребителски спорове има многобройна съдебна практика, която е константна, извършените процесуални действия, както и решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16 година. Поддържа становище, че разноските по делата не представляват нито санкция, нито пък средство за неоснователно обогатяване на едната страна в процеса спрямо другата. Търси потвърждаване на обжалваното определение.

1

Смолянски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

С постановеното по делото решение, изменено в частта за разноските, съдът е прогласил нищожността по предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. I, II и III ЗЗД вр. чл. 22, чл. 11 и чл. 19 ЗПК, вр. чл.

Разпечатката съдържа 58 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/149101c4-c2bd-470a-ada7-20a91d965a62