Разпореждане № 10060 от 23.10.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 10060 гр. Кюстендил, 23.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520104966 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. Д. Я., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** за заплащане на следните суми: *** евро – главница за периода от 03.12.2024 г. до 29.10.2025 г. по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва за забава от 06.10.2026 г. до окончателното изплащане; 357,09 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 03.12.2024 г. до 29.10.2025 г.; 253,85 евро – мораторна лихва за периода от 04.12.2024 г. до 06.10.2026 г.

Заявителят твърди, че „Файненшъл България“ ЕООД е предоставило гаранция за задълженията на длъжника по договора за кредит и след неизпълнението му е погасило задълженията към кредитодателя. Вземанията на гаранта са прехвърлени на заявителя с Приложение № 1 от 04.11.2025 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2024 г.

Съгласно заявлението длъжникът не е извършвал плащания по дълга нито преди, нито след цесията.

От представените договор и погасителен план се установява, че размерът на кредита е *** лв., подлежащи на връщане на 12 погасителни вноски с краен падеж 29.10.2025 г. Посочени са фиксиран годишен лихвен процент 50 % и ГПР 62,99 %. С договор за предоставяне на гаранция от същата дата е уговорено възнаграждение на „Файненшъл България“ ЕООД от *** лв., платимо на 12 вноски по *** лв. Погасителният план предвижда плащане на общо *** лв. на всяка падежна дата, включващи *** лв. по кредита и *** лв. възнаграждение за гаранцията.

1

Съдът констатира, че в договора за кредит и приложенията към него не са посочени компонентите, от които е формиран ГПР. В чл. 2, т. 8 са посочени крайният му размер и общи допускания за изчисляването му. Пояснението в чл. 2, т. 7, че общата дължима сума се състои от заетата сума и възнаградителната лихва, не изяснява кои разходи са отчетени в ГПР, особено предвид едновременно уговорената платена гаранция. Отделното отразяване на възнаграждението за нея в погасителния план също не представлява изброяване на компонентите на ГПР.

Бланкетното посочване на крайния размер на ГПР не позволява проверка на включените компоненти и съответствието им с чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Потребителят следва да получи пълна, точна и ясна информация за разходите, за да направи информиран избор. Изискването за яснота и разбираемост по чл.

10, ал. 1 ЗПК предполага изрично посочване на разходите, отчетени в ГПР, а не извеждането им от различни клаузи и отделни договори. В подкрепа е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС, т. 66 и т. 68, относно необходимите изчислителни данни и ясния и разбираем език на клаузите за разходите.

При нарушение на изискването за яснота и разбираемост по чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита. За прилагането на тази последица не е необходимо да се установява точният действителен размер на ГПР.

Гаранцията е свързана с изискването на чл. 4 от договора за кредит за предоставяне на обезпечение в тридневен срок. Възнаграждението за нея се събира от кредитодателя заедно с погасителните вноски и с приоритет.

Съгласно Решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 на СЕС разходите за поръчителство, наложено с клауза в договора за кредит, попадат в общите разходи по кредита и в ГПР.

Твърдяното плащане от гаранта не отстранява недействителността на кредита. Встъпването по чл. 146, ал. 1 ЗЗД е в съществуващите права на кредитора и не създава вземания за недължими договорни лихви и разходи.

Последващата цесия също не променя това

При недействителност на договора съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по него.

По представените данни размерът на предоставения кредит е *** лв., равняващи се на *** евро. С оглед изричното твърдение, че длъжникът не е извършвал плащания, заявлението следва да бъде уважено за главницата в пълния претендиран размер, ведно с поисканата законна лихва от 06.10.2026 г. до окончателното изплащане, и да се отхвърли за всички останали претендирани вземания.

Съобразно уважената част от заявлението на заявителя се полагат разноски в размер на 20,86 евро за държавна такса и 17,06 евро за юрисконсултско възнаграждение.

2

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. Д. Я., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; 357,09 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 03.12.2024 г. до 29.10.2025 г.; 253,85 евро – мораторна лихва за периода от 04.12.2024 г. до 06.10.2026 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, срещу К. Д. Я., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: *** евро – главница, представляваща чистата стойност на предоставения кредит по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземането за която е преминало към изпълнилия задължението гарант „Файненшъл България“ ЕООД и впоследствие е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, ведно със законната лихва за забава от 06.10.2026 г. до окончателното изплащане; 20,86 евро – деловодни разноски за държавна такса; 17,06 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск срещу длъжника за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед за изпълнение, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане в отхвърлителната му част, като довнесе дължимата държавна такса.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от връчването му. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3

4