Присъда № 64 от 11.04.2023, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 64/11.04.2023 год. постановена по НОХД № 144/2023 год. по описа на ЯРС:

ЯРП е предявила обвинение срещу подсъдимия Д. А. Т. от гр.Ямбол за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК и подсъдимия Й. И. М. от гр.Ямбол за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор изразява становище, че от събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства, както и от направените самопризнания от подсъдимите се установи фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. По отношение на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимите, представителят на държавното обвинение пледира на подсъдимите да бъдат определени наказание при условията на чл.58а, ал.4 вр. чл.55 от НК, като предлага да им бъде наложено наказание лишаване от свобода, съответстващо на обществената опасност на извършеното деяние и на подсъдимите, което да бъде отложено за изтърпяване за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият Д. А. Т. участва лично в съдебно заседание и с назначеният му от съда служебен защитник – адвокат от АК – гр.Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му пледира на подсъдимия да бъде определено наказание под минималния размер, предвиден в закона, което бъде отложено от изпълнение по реда на чл.66 от НК.

Подсъдимият Й. И. М. участва лично в съдебно заседание и с назначеният му от съда служебен защитник – адвокат от АК – гр.Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация или алтернативно да се наложи наказание при приложение на разпоредбата на чл.55 от НК.

Съдът, на основание чл.373, ал.2 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимите Д. А. Т. и Й. И. М., двамата от гр.Ямбол решили да извършат кражба на метални вещи от автобус „МАН“ с peг. № ***, паркиран в гр...., които впоследствие да продадат и по този начин да си набавят парични средства.

В изпълнение на намисленото, за времето от 01:00 часа до 08:00 часа на 05.06.2022 г., двамата подсъдими отишли до автобус „МАН“ с peг. № ***, паркиран в ***, като носели в себе си клещи. Отворили капака на ел. таблото на автобуса. След това с помощта на клещите срязали медни проводници, които оставили в близките тревни площи. След това двамата подсъдими решили да намерят транспорт, с който да пренесат отрязаните кабели и другите вещи, които имали намерение да отнемат. В изпълнение на намисленото подсъдимите отишли да търсят транспорт. Междувременно Т.А.Т. от гр.Ямбол от дома си видял, че около автобуса има хора и слязъл да провери. Не констатирал нередности и се прибрал в дома си. Двамата подсъдими отишли при Б.А.Д. от гр.Ямбол и го помолили да им даде коня с каруцата си, като го уверили, че им трябва за транспортиране на накосена трева.

Последният се съгласил и им дал каруцата. След това с каруцата двамата подсъдими се върнали до автобуса. С помощта на клещите срязали още кабели и свалили ел. таблото на автобуса. Натоварили на каруцата отнетите вещи - 1 бр. електрическо табло за автобус с предпазители и 5 кг. меден проводник за скрап, които били собственост на ЕТ „...“, представляван от Т.А.Т. от гр.Ямбол и тръгнали от мястото. По-късно подсъдимите обгорили изолацията на отнетия меден проводник. Остатъчната мед отнесли до дома на Д.Н.Д. от гр.Ямбол и предложили да му я продадат, като го уверили, че са я намерили.

1

Последният купил медта за сумата от 70 лв., която подсъдимите си поделили.

В 08:00 часа на 05.06.2022 г., свид. Т.А.Т. от гр.Ямбол отново отишъл до автобуса и констатирал липсата на отнетите вещи, за което подал сигнал в полицията.

По сигнала били извършените оперативно-издирвателни мероприятия от Петко Петков от РУ-Ямбол, в резултат на които било установено, че извършители на престъплението са подсъдимите Д. А. Т. и Й. И. М., двамата от гр.Ямбол. При проведените с подсъдимите беседи същите признали за извършената кражба, описали механизма на извършването й, както и начина на разпореждане с отнетите вещи.

От заключението на изготвената по делото оценителна експертиза, се установява, че всички отнети вещи, предмет на гореописаното престъпление собственост на ЕТ „...“, представляван от Т.А.Т. от гр.Ямбол, са на обща стойност 108 лева, а единичната такава е както следва:

1 бр. електрическо табло за автобус с предпазители на стойност 48 лв.

5 кг. меден проводник за скрап по 12 лв. за 1 кг. общо на стойност 60 лв.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Д. А. Т. е видно, че със споразумение № ***, влязло в сила на 18.04.2022 г., на основание чл.194, ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК е осъден на наказание пробация. С оглед на това осъждане, подсъдимият Т. е действал в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е осъществил деянието, предмет на настоящото дело, след като е бил осъден с влязла в сила присъда /споразумение/за друго такова престъпление.

От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимия Й. И. М. е реабилитиран, т.е. е неосъждан.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Д. А. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, а подсъдимият Й. И. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4, т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй като за времето от 01:00 часа до 08:00 часа на 05.06.2022 г., в гр. ... от автобус „МАН“ с peг. № ..., действайки в съучастие след предварителен сговор, като съизвършители, чрез използване на техническо средство - клещи, отнели чужди движими вещи на обща стойност 108 лева, от владението на собственика им ЕТ „...“ с ... Т.А.Т. от гр.

Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и Д. А. Т. е действал в условията на повторност.

Авторството на деянието, предметите на деянието и начина на извършването му са безспорно доказани от обясненията на подсъдимите, дадени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от показанията на разпитаните по делото в хода на досъдебното производство свидетели Т.А.Т. и Д.Н.Д., които се кредитират изцяло от съда като логични, последователни и безпротиворечиви, както и от приложените по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, съставило оценителната експертиза, като обективно и компетентно.

От обективна страна, с действията си подсъдимите са реализирали обективните признаци от състава на престъплението „кражба“, тъй като с присвоително намерение са отнели горепосочените движими вещи, без съгласието на собственика им, като са прекъснали досегашното владение върху тях и установили трайна фактическа власт върху същите. Подсъдимите са засегнали обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи.

От обективна страна, деянието – предмет на обвинението е било осъществено и чрез използване на техническо средство, а именно клещи. От доказателствата по делото се установява, че подсъдимите предварително са взели горепосоченото техническо средство, 2 като с помощта на клещите са срязали медните проводници и са свалили електрическото табло на автобуса, поради което съдът счита, че е налице и квалифициращия признак на 195, ал.1, т.4 от НК.

От обективна страна, деянието – предмет на обвинението, осъществено от подсъдимите по делото е извършено след предварителен сговор между тях и в качеството им на извършители. Наличието на квалифициращия признак по т.5 на ал.1 на чл.195 от НК се мотивира от обстоятелството, че подсъдимите са взели участие в изпълнителното деяние и от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че подсъдимите са взели решение за извършване на кражбата известно време преди осъществяването й. Освен това същите са осъществили изпълнителното деяние в съучастие и в качеството на съизвършители, като всеки един от тях е съзнавал участието на другия в осъществяването на деянието.

Не на последно място следва да се отбележи, че деянието, извършено от подсъдимите не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, а за подсъдимия Д. Т. и извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК. Съгласно цитираната разпоредба „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Следователно, за да е налице „маловажен случай” на кражба следва обществената опасност на деянието да е значително по-ниска в сравнение с тази при обикновените случаи. По-ниската степен на обществена опасност следва да се определи с оглед малката стойност на предмета на кражбата, от липсата или незначителността на вредните последици, а така също и с оглед другите обстоятелства, характеризиращи деянията и извършителите, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. От данните по делото и по-конкретно от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Д. Т. се установява по безспорен начин, че същият е осъждан за извършено от него друго престъпление против собствеността, което налага извода за съда, че личността на подсъдимия Т. е с висока степен на обществена опасност. Степента на обществената опасност на осъщественото от подсъдимите деяние е висока, предвид обстоятелството, че те засягат пряко обществени отношения, свързани с правото на собственост, високата динамика на този вид престъпления в страната и користните подбуди за тяхното извършване. В резултат на изложеното по-горе, първоинстанционният съд приема, че в процесния случай не е налице хипотезата на чл.93, т.9 от НК, т.е. че не е налице „маловажен случай” на престъплението, чийто автори са подсъдимите. Всичко това квалифицира извършеното инкриминирано деяние по отношение на подсъдимия Д. Т. и по т.7 на ал.1 на чл.195 НК.

От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл при осъществяване на деянието, тъй като са съзнавали, че лишават досегашния собственик на вещите от фактическата му власт върху тях, предвиждали са преминаването им в тяхната власт и пряко са целяли установяването й. Предмети на деянието са чужди движими вещи с определен паричен еквивалент към датата на отнемането им. Фактическата власт върху тях е била упражнявана от собственика им – свид. Т.А.Т. и е била прекъсната с отнемането от владението му, а подсъдимите са установили своя фактическа власт при липса на съгласие на собственика на вещите за отнемането им.

Относно вида и размера на наложените наказания на подсъдимите, съдът взе предвид следното:

3

За извършеното от подсъдимите престъпление по чл.195, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. При определяне на наказанието за извършеното престъпление от подсъдимите, съдът отчете направеното самопризнание от подсъдимите относно фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, сравнително ниската стойност на отнетите вещи, а от друга страна отчете високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления към настоящия момент в страната. Предвид това и с оглед императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът наложи на подсъдимите наказание при условията на чл.58а от НК, като прецени, че са налице едновременно условията по ал.1 на чл.58а и условията на чл.55 от НК, а именно, че са налице многобройни смекчаващи отговорността, посочени по-горе, а така също и че разпоредбата на чл.55 от НК е поблагоприятна за подсъдимите и на основание чл.58а, ал.4 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът наложи на подсъдимите наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. Съдът счита, че за постигане на целите на наказателната репресия не е необходимо подсъдимите Д. Т. и Й. М. да изтърпят ефективно така наложеното им наказание и тъй като липсват законови пречки за това, отложи изпълнението на наказанието, на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. С така наложените наказания на подсъдимите, съдът счита, че биха се постигнали целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.