Решение № 105 от 07.02.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Перник, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20211720105337 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на ЕМ. Р. М., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Надежда Хаджийска, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: 823073638, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 1285.73 лева – главница, представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги /доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за периода от 20.09.2006 г. до 23.08.2011 г., сумата от 319.99 лева – обезщетение за забава за периода от 25.11.2006 г. до 16.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.09.2011 г. до окончателното й изплащане, която законна лихва към датата 13.10.2021 г. възлиза на 1317.07 лева, както и сума в размер на 32.11 лева – направени по делото разноски /общо 2954.90 лева/– за които суми е издаден изпълнителен лист от 26.10.2011 г. по ч.гр.д. № 5560/2011 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на изпълнително дело № 863/2011 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, поради погасяването им по давност.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че по молба от ответника като взискател срещу ищеца е образувано изп.д № 863/2011 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова. Твърди се, също че изпълнителното производството е образувано въз основа на заповед № 4338/20.09.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от 26.10.2011, издадени по ч.гр.д. № 5560/2011 г. по описа на РС Перник, за процесните суми.

1

Уточнява се, че по изпълнителното дело от образуването му е извършено единствено проучване на имущественото състояние на длъжника като е наложен и запор на МПС, но никакви суми не са събрани. Последната подадена от взискателя молба е за извършване на справки и е от дата 02.06.2016 г. Посочва се, че извън тези действия други действия по изпълнителното дело не са осъществявани. В тази връзка ищецът излага доводи, че същото е прекратено по закон на основание чл. 433, т. 8 от ГПК.

Налице е и постановление за прекратяване на изпълнителното дело от 05.03.2021 г. като са вдигнати наложените запори.

Излагат се подробни доводи, че процесните суми са погасени по давност. В тази връзка на първо място се посочва, че вземанията на водоснабдителното дружество представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което същите се погасяват с изтичане на кратката 3-годишна давност. Дори да се приеме, че в случая е приложима дългата 5-годишна давност предвид наличието на заповед за изпълнение, същата отново е изтекла към датата на исковата молба. На следващо място се поддържа, че образуваното срещу ищеца изпълнително производство е прекратено по право, доколкото по същото не е поискано извършване на действия от взискателя в продължение на повече от 2 години – основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: заповед № 4338/20.09.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от 26.10.2011, издадени по ч.гр.д. № 5560/2011 г. по описа на РС Перник, съобщение до длъжника и справка за лихва.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който претенциите се оспорват като неоснователни. В тази връзка на първо място се твърди, че в настоящия случай подлежат на преценка единствено факти и обстоятелства, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение ч.гр.д. № 5560/2011 г. по описа на РС Перник. По тези съображения се поддържа, че възраженията за липса на облигационно правна връзка между страните не може да са предмет на иска по чл. 439 от ГПК респ. чл. 124 от ГПК.

На следващо място се твърди, че действително срещу длъжника не са извършвани други изпълнителни действия с изключение на тези по изп.д. № 863/2011 г. на ЧСИ Димитрова, но въпреки това дори след изтичане на давността вземането продължава да съществува и да се дължи, макар да е погасено правото на принудителното му изпълнение. Поддържа се и че в процесния случай се касае за един иск, доколкото същият е насочен спрямо едно вземане. С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена.

Прави се възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

2

В съдебно заседание, проведено на 10.01.2022 г., ищецът чрез процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.

Ответното дружество не изпраща свой представител в насроченото открито съдебно заседание. Изразява писмено становище за отхвърляне на исковете.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. № 863/2011 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за вземанията, предмет на настоящото производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 4338 от 20.09.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5560/2011 г. по описа на РС Перник. Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от 26.10.2011 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 07.12.2011 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Соня Димитрова, като на последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на длъжника.

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 863/2011 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ от 25.02.2013 г. – за която са налице данни, че е връчена чрез залепване на уведомление. От материалите по изпълнителното дело /съобщение от КАТ, сектор „Пътна полиция“/ се установява и че на 08.01.2013 г. са наложени запори на притежавани от длъжника МПС /макар самото запорно съобщение от ЧСИ до КАТ да липсва по делото/. Извън горепосочените действия по изпълнителното дело не са извършвани никакви други действия, нито са постъпили каквито и да било суми в изпълнение на дълга до настоящия момент.

Видно от материалите по изпълнителното дело от взискателя е постъпила молба от 02.06.2016 г. – за проучване имуществено състояние на длъжника и определяне на начин на принудително изпълнение от ЧСИ.

Според съдържанието на молба взискателят сам не е определил изпълнителни действия, а е оставил това на преценка на ЧСИ. По тази молба от съдебния изпълнител не са предприети никакви действия. Впоследствие – на 05.03.2021 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело поради настъпване на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Със съобщение от 11.03.2021 г. са вдигнати и наложените на МПС на длъжника запори.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно 3 основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 26.10.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 5560/2011 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания.

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира исковата претенция за изцяло допустима. В тази връзка следва да се отбележи, че възраженията на ответното дружество за липса на правен интерес от предявената претенция, доколкото същото не търси удовлетворяване на вземанията си принудително, следва да се приемат за неоснователни. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца , за ответника по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.

Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при 4 признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК , Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. , Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.

По процесното изпълнително дело няма данни да са събрани каквито и да било суми, въпреки наложените запори на четири МПС, поради което исковете са изцяло допустими.

По основателността:

По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените противоречия.