Определение № 13530 от 06.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13530 гр. София, 06.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110152605 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото, и приемането им е допустимо.

Ищецът е направил искане за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза с въпроси, посочени в исковата молба, което следва да бъде уважено.

Налице са представките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 03.2026 г. от 14 40 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачите, поставени в исковата молба след запознаване с всички материалите по делото, като ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на по 250 евро, първоначално вносими от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С..

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от 1 депозирания от ответника отговор на подадената искова молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ от Н. Н. И. срещу РЕУ О СОФИЯ-ГРАД за заплащане на сума в размер на 20538,49 лв., от които 2912.98 лв., представляваща разликата между изплатеното и дължимо брутно трудово възнаграждение след увеличението с 15 %, за периода от 01.01.2023 г. до 13.07.2023 г., ведно с дължимата мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 20.09.2023 г до датата на подаване на настоящия иск (21.11.2025 г.) в размер на 873,80 лв., 7676.76 лв., представляваща разликата между изплатеното и дължимо след увеличението на брутното трудово възнаграждение обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, изчислено за 273 дни отпуск, ведно с дължимата мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 20.09.2023 г. до датата на подаване на настоящия иск (21.11.2025 г.) в размер на 2 302,77 лв., както и 5209,50 лв., представляваща разликата между изплатеното и дължимо след увеличението на брутното трудово възнаграждение обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при пенсиониране, изчислено върху 11 и ½ заплати, ведно с дължимата мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 20.09.2023 г. до датата на подаване на настоящия иск (21.11.2025 г.) в размер на 1 562,68 лв., ведно със законната лихва върху главницата по всеки иск поотделно, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното плащане на задълженията.

Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника, като заемаща длъжността „директор“ в 66 СОУ, в район Овча купел, като започнала работа на 22.07.1998 г., като съвестно си била изпълнявала задълженията, вменени й по длъжностна характеристика. Със Заповед №РД02-1594/10.07.2023 г., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 и чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, по взаимно съгласие, било прекратено трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 14.07.2023 г. С оглед на това, на основание чл. 224, ал. 1 КТ било определено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск общо за 273 работни дни, като общо изплатеното обезщетение било в размер на 37 485,63 лв., изчислени върху брутно трудово възнаграждение в размер на 3 020,85 лв., както и на основание чл. 222, ал. 3 КТ, вр. чл. 13, ал. 3, т. 2 от КТД №СОА22ДГ56-4147/19.12.2022 г. на Столична община обезщетение в размер не по-малко от 11,5 брутни работни заплати, като общо изплатеното обезщетение било в размер на 34741,50 лв., изчислени върху посоченото брутно трудово възнаграждение (БТВ). В чл. 27 от Анекс №Д01-192/10.08.2023 г към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269 от 06.12.2022 г. било посочено, че считано от 01.01.2023 г. се увеличавали индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, в т.ч. на директори на училища, с не по-малко от 15%. Излага, че след подписване на анекса била приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, която удостоверявала същото увеличение на заплатите с 15%. Ищцата отбелязва, че на увеличението на заплатата било придадено обратно действие съгласно чл. 54, ал. 1 КТ, вр. чл. 14 ЗНА. Освен това, в наредбата било посочено, че влизала в сила от обнародването й в ДВ, с изключение на §2, който влиза в сила от 01.01.2023 г., който предвиждал промяната в размера на възнаграждението. Ищцата твърди, че била член на Столичната организация на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета (СРСНПБ), като редовно заплащала членски внос до края на м. юли 2023 г., а СРСНПБ е страна по подписания Анекс към КТД. Към 01.01.2023 г. посочва, че още е била в трудово правоотношение с ответника. Била подала нарочно заявление с peг. № РУ01-30121 до Началника на РУО София-град, с искане да бъде преизчислено/увеличено основното й трудово възнаграждение, включително допълнително такова за трудов стаж и професионален опит, и двете с 15 %, както и обезщетенията по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 2

КТ, като се използва за база увеличения размер на БТВ, като и бъде заплатена разликата.

Заявлението било депозирано при ответника на 20.09.2023 г. и по същността си представлявало покана за плащане, която поставяла длъжника в забава. Излага, че след увеличението БТВ би следвало да възлиза на 3473,98 лв., поради което да периода 01.01.2023 г. до 13.07.2023 г. разликата между изплатеното и дължимо БТВ било в размер на 2912,98 лв., а обезщетенията възлизали на 7676,76 лв. по чл. 224, ал. 1 КТ и 5209,50 лв. по чл. 222, ал. 3 КТ. Твърди, че получила отказ за преразглеждане и преизчисляване, и заплащане на разликата в брутното й трудово възнаграждение. Моли предявените искове да бъдат уважени, както и да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва материалноправната и процесуалноправната си легитимации, като счита, че искът бил недопустим. Сочи, че в трайната съдебна практика надлежен ответник по искове, произтичащи от трудово правоотношение, бил работодателят по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, т.е. юридическото лице, с което е възникнало трудовото правоотношение, а не горестоящият административен орган. Излага, че това било 66 СУ в район Овча Купел. Моли да се съобразят постановките в ТР № 1/30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК на ВКС. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки:

1) през исковия период е бил страна по трудово правоотношение с ответника; 2) през този период реално и фактически е предоставил работната си сила в полза на работодателя през пълната уговорена продължителност на работното му време, както и 3 ) размера на дължимото м у брутно трудово възнаграждение, в частност на претендираното увеличение след изменението на КТД с анекса от 10.08.2023 г.

По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че 1) към момента на прекратяване на трудовото правоотношение същата е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и 2) размера на следващото й се брутното трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже следните правопораждащи факти: 1) наличието на валидно възникнало между страните трудово правоотношение, което е прекратено; 2) размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение; 3) размера на неизползвания платен годишен отпуск и 4) размера на дължимото обезщетение.

В тежест на ответника при установяване на горепосочените факти и обстоятелства е да докаже изплащането на претендираната като неизплатена част от трудовото възнаграждение на служителя, както и на обезщетението за пенсиониране, също че служителят е ползвал полагащият му се отпуск за процесния период, респ. че дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск е заплатено.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3