Определение № 200 от 15.12.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Габрово, 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Благовеста Костова като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20254200600333 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК. Образувано е по частна жалба от адв. Р. Б. от АК - Габрово, в качеството на защитник на подсъдимия Д. М. Щ. от гр. Севлиево, против протоколно определение от 16.10.2025 г. по НОХД № 250/2025 г. по описа на Районен съд - Севлиево, постановено по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

В частната жалба се излага несъгласие с извода на контролирания съд за липса на допуснати в предходната процесуална фаза на съществени процесуални нарушения.

Поддържа се позицията, че правото на защита на обвиняемия е било съществено нарушено, тъй като материалите по производството му били предявени преди същите да се предявят на пострадалите, по който начин той бил лишен от възможността последен да вземе отношение по развитието на процеса. Следващата група оплаквания са свързани с твърдения за пороци в обвинителния акт. Изразява се несъгласие със съжденията на районния съд за липса на нарушение при описанието в обвинителния акт на пътната маркировка на мястото на произшествието. Поддържат се доводите, наведени и пред първоинстанционния съд, за липса в обвинителния акт на описание на фактическите действия и отношението на дееца към всяко от тях, с които се претендира да са нарушени съответните текстове от ЗДвП. По-насетне, претендира се неправилност на доводите на съда, че по категоричен начин в прокурорския акт били изведени всички конкретни фактически твърдения, които имат отношение към деянието, дееца, механизма на причиняване и причинно-следствената връзка между деяние и резултат, тъй като прокурорът на места бил преразказал експертните заключения.

В жалбата се прави се искане за отмяна на определението на районния съд и 1 връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

Окръжен съд - Габрово, след като провери по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК определението на първоинстанционния съд във връзка с депозираната частна жалба и съобрази изложените в нея съображения, намира за установено следното:

Частната жалба е депозирана в законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна. Същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството по НОХД № 250/2025 г. по описа на Районен съд – Севлиево е образувано по обвинителен акт на РП – Габрово против Д. М. Щ. от гр. Севлиево по обвинение за престъпление по чл. 122 от НК, за това, че на 14.04.2023 г., около 13 часа, в гр. Севлиево, на ул. Васил Левски № 28, срещу входа на медицински център „Здраве“, при управление на пътно транспортно средство с животинска тяга – каруца, теглена от кон, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 106, чл. 116 и чл.

119 от ЗДвП, като не предприел своевременно спиране и не пропуснал А.А.Ю., движеща се по пешеходната пътека и по непредпазливост причинил смъртта на А.А.Ю. от гр. Севлиево, чиято смърт е настъпила на 24.04.2023 г. в гр. Плевен, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД гр. Плевен.

С атакуваното протоколно определение от 16.10.2025 г., постановено в разпоредително заседание, съдът се е произнесъл по всички въпроси по чл. 248, ал. 1, т. 1-8 от НПК, като по т. 3, след като е обсъдил и възраженията на адв. Б. за нарушени процесуални права по съображения, които се сочат и във въззивната частна жалба, е приел, че във фазата на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, които нарушават правата на подсъдимия Щ..

Въззивният съд намира, че определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е правилно и законосъобразно. Контролираният съд обосновано е приел, че правото на защита на подсъдимия не е нарушено в стадия на предявяване на разследването, както и че обвинителният акт, по който е образувано съдебното производство, отговаря на изискванията за съдържание, регламентирани в чл. 246 от НПК и начинът на изготвянето му не води до извод за нарушени права на подсъдимото лице.

Правилно районният съд е приел, че в случая предявяването на разследването на подсъдимия преди предявяването му на пострадалите не съставлява нарушение на процесуалните правила, което да е съществено. Видно е от протоколите за предявяване на разследването, че както подсъдимият, така и пострадалите са заявили, че са запознати с материалите по делото и че нямат искания, бележки и възражения.

Следователно подсъдимият не е бил лишен от възможността да изрази позиция по направени от други участници в производството искания, бележки или възражения, 2 тъй като такива липсват. Следва да се има предвид и, че производството е пренесено в съдебна фаза, в рамките на която на подсъдимия, наред с останалите права, в пълен обем и в условията на състезателност е гарантирано правото на искания, бележки и възражения, както и да се изказва последен.

Неоснователни са претенциите и за пороци на обвинителния акт. Съдебната практика, включително на плоскостта на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, е константна в разбирането, че в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъде отразена конкретната установена и известна информация, която очертава престъпната дейност на привлеченото към наказателна отговорност лице. Само при липса на изискваната съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК информация следва да се счита, че подсъдимият е в невъзможност да разбере в извършването на какво деяние е обвинен и как то се съотнася към повдигнатото му обвинение.

Внимателният преглед на обвинителния акт, по който е образувано настоящото съдебно производство, води до извод, че същият отговаря на минималните изисквания, очертани в процесуалния закон. Както правилно е приел и районният съд в него са посочени времето и мястото на извършването на деянието; отразени са конкретните действия на подсъдимия чрез изрично излагане на твърдения, че същият е управлявал каруца с конски впряг, по кой път се е движил, какво е било направлението и скоростта на движение, разстоянието от впряга до пострадалата в момента, в който деецът е могъл да я възприеме, положението на каруцата с впряга спрямо преминаващата по пешеходната пътека пострадала; механизма на настъпване на произшествието; изложени са данни, очертаващи възприетата от прокурора причинна връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат. Така изведената фактическа обстановка е намерила своята правна оценка в заключителната част на обвинителния акт. В случая тези две основни части на обвинителния акт обективират обвинителната теза, очертават границите на наказателното производство и съдържат виждането на прокуратурата по отношение на съставомерните факти (в обстоятелствената част) и приложимото право по конкретното производство (в диспозитива). Преценката на държавното обвинение по тези въпроси не подлежи на контрол от страна на съда. Поради това неоснователно се явява възражението на въззивния жалбоподател, че фактическите действия и отношението на дееца към всяко от посочените от прокурора като нарушени правила да движение по пътищата не били изведени в обвинителния акт. Дори съдът да констатира противоречие между фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и обвинението като правна квалификация, посочено в неговия диспозитив, за него не съществува възможност да върне внесения обвинителен акт, тъй като би се намесил в суверенната компетентност на прокурора. В случая държавният обвинител е изложил фактическо обвинение, което приема, че то изпълва и хипотезите по чл. 106, чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, а дали това е коректно, съдът следва да отговори с акта по съществото на делото.

3

Оплакването за липса на яснота към кой момент е съществувала така описаната в обвинителния акт пътна маркировка в участъка на произшествието и по точно – дали същата отразява състоянието й в деня на деянието или в друг момент, не съставлява непълнота на обвинението при посочване на съставомерните факти. Ако този въпрос се наведе като спорен, респективно някоя от страните счита, че така отразеното състояние на пътя, в частност маркировката в участъка на произшествието не отразява действителното положение към момента на деянието, то разрешаването му следва да се случи в хода на съдебното следствие.

На следващо място, в принципен план няма как да съставлява процесуално нарушение ползването на експертни знания при установяване на фактите. В случая при обосноваване на фактическото обвинение прокурорът се е позовавал на резултатите от техническата и медицинска експертиза, което обстоятелство няма как да съставлява процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита. Що се отнася до алтернативното посочване в експертизите на причината, сложила началото на процеса, довел до получаването на шийната травма при пострадалата (блъскане от коня или последващо падане и удар на главата върху пътното платно), то този въпрос, ако се приеме за съществен във връзка с доказване на обвинението, следва да намери отговор в провежданото съдебно производство.

В заключение, съдът намира, че обжалваното определение по чл. 248, ал. 1, т.

3 от НПК е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.10.2025 г. по НОХД № 250/2025 г. по описа на Районен съд – Севлиево, с което е прието, че на досъдебното производство не са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила от вида на посочените в чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, довели до нарушаване на процесуалните права на подсъдимия.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Габрово, 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Благовеста Костова като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20254200600333 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК. Образувано е по частна жалба от адв. Р. Б. от АК - Габрово, в качеството на защитник на подсъдимия Д. М. Щ. от гр. Севлиево, против протоколно определение от 16.10.2025 г. по НОХД № 250/2025 г. по описа на Районен съд - Севлиево, постановено по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

В частната жалба се излага несъгласие с извода на контролирания съд за липса на допуснати в предходната процесуална фаза на съществени процесуални нарушения.

Поддържа се позицията, че правото на защита на обвиняемия е било съществено нарушено, тъй като материалите по производството му били предявени преди същите да се предявят на пострадалите, по който начин той бил лишен от възможността последен да вземе отношение по развитието на процеса. Следващата група оплаквания са свързани с твърдения за пороци в обвинителния акт. Изразява се несъгласие със съжденията на районния съд за липса на нарушение при описанието в обвинителния акт на пътната маркировка на мястото на произшествието. Поддържат се доводите, наведени и пред първоинстанционния съд, за липса в обвинителния акт на описание на фактическите действия и отношението на дееца към всяко от тях, с които се претендира да са нарушени съответните текстове от ЗДвП. По-насетне, претендира се неправилност на доводите на съда, че по категоричен начин в прокурорския акт били изведени всички конкретни фактически твърдения, които имат отношение към деянието, дееца, механизма на причиняване и причинно-следствената връзка между деяние и резултат, тъй като прокурорът на места бил преразказал експертните заключения.