Решение № 1864 от 18.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1864 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20211100511741 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 30.07.2021 г., постановено по гр. дело № 13993/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 35-ти състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. П. Т., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединените искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 402.34 лв., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 02.2015г. до м. 04.2017г., сумата от 29.09 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 02.2015г. до м.

04.2017г., ведно със законната лихва върху главниците от 20.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за сумата от 77.45 лв., представляваща законна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 31.03.2015г. до 09.03.2018г., както и за сумата от 5.57 лв., представляваща моратор-на лихва върху главницата за дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 18387/2018г. на СРС, 30 с-в, като неоснователни и не доказани.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 300 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника, чрез пълномощника му – юриск. А.Т., с надлежно учредена предствителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на 1 изводите. Изтъква, че между страните не е бил подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, поради което ответникът, като собственик на процесния търговски обект – магазин, до който е доставял топлинна енергия, се е обогатил неоснователно, тъй като сградата, и в частност процесният обект, са били топлофицирани и същият е присъединен с одобрена документация за отопление и БГВ, но доставената топлинна енергия не е била заплатена. Моли съда да отмени решението и уважи изцяло предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ответник - Д. П. Т., чрез пълномощника си е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. и претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Предвид обстоятелството, че процесният имот е предназначен за задоволяване на стопански, небитови нужди, топлоснабдяването на същия следва да се извършва при условията на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ – въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

По делото не се твърди, а и не се установява, между страните да е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, действал през исковия период. С оглед на това се налага изводът, че страните не са обвързани от облигационно 2 правоотношение през разглеждания период.

Както в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата молба ищецът обосновава задължението на ответника с неоснователното обогатяване на последния с доставената му и използвана от него топлинна енергия, доколкото за исковия период страните не са подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че като собственик на процесния имот ответникът е ползвал топлинна енергия, доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща, поради което е налице неоснователно обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това. Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО).

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот. По делото са представени договор за наем на топлоснабдения имот и анекс, с които ответникът е отдал под наем имота на „К.К." ООД, които не са били надлежно оспорени от ищеца. След като ответникът не е ползвал процесния имот през исковия период, а същият е ползван от наемател, то незаплащането на стойността на реално доставената до имота топлинна енергия от ответника не е довело до спестяване на разходи от последния. С оглед на това имущественото разместване не е настъпило между главните страни в настоящото производство. Ето защо се налага изводът, че ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца, поради което предявеният иск е изцяло неоснователен. С оглед неосноветелността на главния иск неоснователен е и акцесорния иск за лихва.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността извън наведените оплаквания и поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, същото следва да се потвърди.

При този изход на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 200,00 лв.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 30.07.2021 г., постановено по гр. дело № 13993/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 35-ти състав.

ОСЪЖДА „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* да заплати на Д. П. Т., ЕГН **********, с адрес гр.

София, ул.*******, магазин № 1, на две нива, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД -„Т.“ ООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4