Протокол № 284 от 23.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 284 гр. П., 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500249 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Не се явяват страните, редовно призовани.

На второ повикване в 10:33ч. не се явяват страните, редовно призовани.

Съдът докладва писмена молба с вх.№4437/21.04.2026 от жалбоподателя „Е.М.“ ЕООД, с която уведомяват съда, че дружеството е уведомено в съдебното заседание на 07.04.2026г. Моли да се даде ход на делото в отсъствие на представител на дружеството. Заявяват, че поддържат въззивната жалба.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл.142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Пазарджишки районен съд, рег.№14 от 07.01.2026г. постановено по гр.д.№20255220103115 по описа на същия съд за 2025г. , е осъден ответника „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж. к. „М“, б. п. „С.“ №1, бл.15, вх.А, ет.4, да заплати на ищеца Ц. С. Ч. с ЕГН: ********** от с. З., общ. П., ул. „8-а“ №5, сумата от 2078.68 евро, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата 1 молба в съда на 19.08.2025 г. до плащането, както и на сумата 168.09 евро – обезщетение за забавата за периода 19.09.2024г. - 18.08.2025 г. Осъден е ответника „Е.М.“ ЕООД да заплати на Ц. С. Ч. съдебни разноски в размер на 466.62 евро.

Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.№3124 от 03.02.2026г. подадена от ответника в производството „Е.М.“ ЕООД само в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца Ц. С. Ч. сумата в размер на 168.09 евро обезщетение за забавата за периода 19.09.2024 г. - 18.08.2025г., с доводи за необоснованост и незаконосъобразност, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правило. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че законна лихва се дължи от датата на обедняване, като неправилно е смесил институтите на неоснователно обогатяване и непозволено увреждане. Позовава се на решение №48/10.09.2012 г. по търг. дело №237/2011г. на ВКС, Второ т. о. по чл. 290 ГПК и приетото в него, че лихвата за забава по чл. 86, ал. 1 от 33Д представлява обезщетение за неизпълнение в срок на парично задължение и се дължи от деня но забавата. Твърди се, че съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. И че в решението е разгледано, че периодичното плащане се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите по плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Допълва, че при периодичните престации кредиторът и длъжникът знаят времето на изпълнение, породи което в тези случаи не е необходимо изпращане на покана. И че не така стои въпросът при връщането на получени суми без правно основание, тъй като времето за изпълнение не е уговорено и тъй като отговорността при неоснователното обогатяване е извъндоговорно, не винаги има ясното в отношенията между обеднелия и обогатилия се относно размера но обезщетението. Заключава, че в този случай за да изпадне длъжникът в забава е необходимо отправянето на покана за плащане на дължимата сума съгласно чл. 84, ал. 2 от 33Д. Въззивника се позовава и на решение №394 от 27.11.2015 г. по гр.д. №3034/2015 г. на ВКС, IV г. о. по чл.

2

290 от ГПК в което е прието, че е без значение е дали срокът за изпълнение на задължението е резултат на договаряне между страните или е посочен в закона — и че ако задължението не е изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада в забава, или определеният срок и в двата случая има значението на покана за изпълнение на задължението за обезщетение. Акцентира, че при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходимо покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в закона - при задълженията от непозволено увреждане, когото длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД).

Заключава, че забавата на длъжника настъпва с изискуемостта на вземането (чл. 114, ал. 1 от 33Д) само в изрично предвидените от закона случаи, поради което неоснователно обогатилия се при общия фактически състав но чл. 59, ал. 1 от 33Д не изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на друго лице.

Поддържа, че в хипотезата на чл. 59, ал. 1 от 33Д вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок поради което съгласно чл. 69, ал. 1 от 33Д кредиторът може да иска изпълнението му веднага, поради което смята, че вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 33Д възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. И че когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава. /Решение №1966 от 11.03.2020г.. на СГС по в.гр. д.№ 2671/2018г. Заключава, че в процесния случай, преди завеждане на исковата молба, ищецът не е доказал да е отправил покана за възстановяване на неоснователно събраните суми от принудително изпълнение, поради което, смята, че депозираната искова молба на 19.08.2025 г. има характер на покана, като лихва за забава се дължи единствено за периода от входирането й в съда до окончателното плащане на дължимата сума. Счита още, че цитираното от РС-П., Решение №60247 от 29.112021 г. на ВКС по гр. д.№3137/2020г. е неприложимо в процесния случай, тъй като касае съвършено различно фактическо обстановка относно обезщетение за вреди от непозволено увреждане.

Жалбоподателят моли да се отмени като неправилно решение 3

№14/07.01.2026г. по гр.д. №3115/2025 г. по описа на РС П., в обжалваната част -с която съдът е осъдил дружеството да заплати на Ц. С. Ч. сумата в размер на 168.09 евро обезщетение за забавата за периода 19.09.2024 г. 18.08.2025г., с присъждане на разноските за дружеството за юрисконсултско възнаграждение за първата и за въззивна инстанции/300лв за въззивното производство/, съразмерно с отхвърлената част от иска, а при условията на евентуалност /ако се потвърди обжалваното решение/ се излага довод за прекомерност на разноските на насрещната страна с оглед на фактическата и правна сложност на делото , като й се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер при доказано плащане, с посочване и на банкова сметка, по която да се преведат присъдените разноски. Моли, делото да се разгледа и в отсъствие на представител на дружеството, като съдът приеме, че изложеното в въззивната жалба се поддържа.

Няма направени доказателствени искания пред въззивната инстанция от жалбоподателя.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна, ищеца в производството пред първата инстанция Ц. С. Ч.,ЕГН-********** чрез процесуалния си представите адв. А. М. от АК-П., с вх.№7313 от 13.03.2026г. в който въззивната жалба се квалифицира като допустима, но по същество неоснователна. Оспорват се доводите и съображения на жалбоподателя изложени във въззивната жалба като се акцентира, че посочената от жалбоподателя съдебна практика, касаеща неизпълнение на парични задължения, за които страните не са определили срок или законът не е определил начален момент за изпълнението им, е неотносима. Счита за правилно посочената от районния съд разлика от случаите на доброволно недължимо плащане между частни лица (където лихвата за забава тече от поканата) и от при принудителното изпълнение, където длъжникът, чиито средства са събрани неоснователно, търпи вреди от момента, в който е лишен от тези средства. Поддържа се, че отговорността на взискателя по изпълнението — ответник по предявения иск, е обективна и че влязлото в сила решение е отрекло материалното право на ответника за принудително събиране на вземането по изпълнителния лист, което прави незаконосъобразно проведеното принудително изпълнение. Заключава, че за времето от събиране на сумите до тяхното възстановяване на длъжника е 4 причинена вреда в размер на законната лихва върху събраните суми. И че в този случай, лихвата тече от деня на събирането на всяка отделна сума по изпълнителното дело (чрез запор, възбрана или друг изпълнителен способ).

Въззиваемата страна освен посоченото от районния съд решение № 60247 от 29.11.2021г. по гр. д. №3137/2020г. на ВКС, IV г. о., се позовава и на друга съдебна практика съгласно която длъжникът, чиито средства са събрани неоснователно, търпи вреди от момента, в който е лишен от тези средства.

Твърди се, че съгласно незадължителна, но константна съдебна практика на ВКС по чл.245, ал.3 от ГПК, която се отнася до напълно идентични случаи на принудително събрани средства от длъжник, който по-късно се доказва, че нищо не е дължал, лихви за забава се дължат от датата на превода до окончателното изплащане: определение №90 от 23.06.2009г. по гр.д.

№3376/2009г., IV г.о.; определение №532 от 17.10.2011. по гр.д.№485/2011г., III г.о.; определение №365 от 21.09.2016 г. по ч.гр.д. №3444/2016г., III г.о, като се навежда извода, че в разглежданите случаи длъжникът не се нуждае от осъдителен иск срещу взискателя, нито за връщане на полученото от него като привиден кредитор сума, нито за законната лихва върху нея. Смята, че последната следва да бъде присъдена от съда, издаващ обратния изпълнителен лист от датата на превода до окончателното изплащане.” Допълва, че по отношение на законната лихва върху събраните суми е формирана константна практика на ВКС- определение №243/03.05.2012г., по ч. гр. д. №221/2012 г. по описа на ВКС, ГК, I г. о., определение №528/26.11.2012г., по ч. гр. д. .№471/2012 г. по описа на ВКС, Г К, II г. о., определение №11 от 08.01.2020г. по ч. гр. д. №520/2009 г., определение №473/26.11.2012г по гр. д.№304/2011г, определение №698/26.09.2014г.,по ч. гр. д. №4700/2014 г., трите по описа на ВКС, ГК, IV г. о., определение №716/23.10.2013г., постановено по ч. т. д.№3863/2013 година, определение № 466 от 06.08.2015г., по ч.т. д. №1137/2015г.. определение №56 от 03.04.2019г., по т. д.№3103/2017г., определение №11/14.11.2020г., постановено по т. д.

№1824/2018г, четирите по описа на ВКС, ТК, I т. о и други. Претендира присъждане на разноски заплатени като адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро.

Съдът счете делото за изяснено, затова

5

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок до 22.05.2026г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:40 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6