Решение № 315 от 22.12.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. гр. Хасково, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20235640200564 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от „Войников“ ЕООД, град Хасково, представлявано от Н. В. - управител, подадена чрез адв. К. П. срещу Наказателно постановление № 26-2300113/28.06.2023 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, с което на основание чл. 416, ал.

5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Сочи се, че дружеството – жалбоподател не било извършило процесното нарушение, тъй като по делото били налице всички предпоставки за третирания на представения и приет по делото договор с предмет определен трудов резултат – извършване на ремонт на шевни машини, като граждански и да характеризира правоотношението не като 1 трудовоправно, тъй като договорът бил граждански, но с престиране на труд, на постигнато от лицето познания, опит, квалификация в определена сфера, като се развиват подробни и конкретни съображения в контекста на направени разграничения между трудовия и гражданския договор за полагане на труд, но с постигане на определен резултат, позовавайки се анализ от теорията и на съдебна практика, включително и на тълкуване, направено от Съда на Европейския съюз. Освен изложеното, счита, че при граматическото и логическо тълкуване на нормите на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда от една страна, а от друга при систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 414, ал. 3, съответно на ал. 1 КТ се формирал извод, че несключването на трудов договор при фактическото съществуване на трудовото правоотношение и полагането на труд по него, каквито били твърденията, представлявало неизпълнение на задълженията по чл. 62, ал. 1 КТ, което поглъщало задължението по чл. 61, ал. 1 КТ и з a последното не бил предвиден самостоятелен състав на административно нарушение, тъй като то винаги съставлявало нарушение и на чл. 62, ал. 1 КТ. Приемайки различно изложеното и възприето в цитирана съдебна практика, наказващият орган бил издал едно незаконосъобразно наказателно постановление. Моли съда да постанови решение, с което да атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло. Претендира и присъждане на направените по делото и разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател „Войников“ ЕООД, град Хасково се представлява от Н. В. управител и от преупълномощен по делото процесуален представители – адв.

Т. Ч. от АК – Хасково, като и двамата заявяват, че поддържат подадената жалба и в хода по същество адв. Т. Ч. се придържа към изложените доводи за нейната основателност, обосноваващи отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган - Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, в което е даден ход по същество. В представено писмено становище от Сидер Михайлов, ст. юрисконсулт в ДИТ – Хасково, подадената жалба се оспорва, излага се становище по доказателствата и конкретни подробни съображения по същество.

2

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 11.05.2023 г., в около 13:17 ч. била извършена проверката по работни места от свидетелите А. И. Т. на длъжност „старши инспектор” в Дирекция Инспекция по труда” – Хасково и Л. О. Г. на длъжност „главен инспектор” в Дирекция Инспекция по труда” – Хасково по отношение на обект – ********* ***** в град **************. В хода на проверката било установено, че обектът бил в работен режим, същият се стопанисвал от „Войников“ ЕООД, град Хасково, а след пристигане на контролните органи, които се легитимирали пред посрещналия ги отговорник на производствения процес, били заварени лица, които изпълнявали различни дейности. Сред тях била и свид. М. Д. Д.. Било възприето конкретно по отношение на свид. М. Д. Д., че същата тръгнала да излиза от помещението, в което се намирали останалите работници и машините, като на контролните органи, които изискали да остане, докато трае проверката, същата съобщила, че била за първи ден и се обучавала за шивачка. Вследствие на тези им възприятия, контролните органи от състава на Д“ИТ“ – Хасково предоставили на заварените лица и конкретно на свид. М. Д. Д. декларации, в които ги приканили всеки да посочи условията, при които работи, за кого работи, с какво работно време и с какво трудово възнаграждение. В предоставената от органите на ДИТ – Хасково Декларация, попълваща се от работници и служители във връзка с извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на основание чл. 399 от Кодекса на труда, вр. чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 КТ и чл. 39, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 АПК, свид. М. Д. Д. вписала, че работи във фирмата „Войников“ ЕООД, град Хасково, в обект: „********* *****“ на ул.

************** от дата 11.05.2023 г. с работно време от 12:30 часа до 17:00 часа без да посочи конкретен размер на възнаграждение. В графата, касаеща наличието на трудов договор, вписала отговор „Не”, а в тази за наличие на граждански договор дала същия отговор. Като час на попълване на 3 декларацията бил вписан 13:17 часа, а дата – 11.05.2023 г. Впоследствие била извършена и проверка по документи на 16.05.2023 г. в Д“ИТ“ - Хасково, като от страна на дружеството - жалбоподател бил представен, Граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 11.05.2023 г., сключен на същата дата между „Войников“ ЕООД, град Хасково, в качеството на работодател и лицето М. Д. Д. с предмет на договора ремонт на шевни машини срещу възнаграждение, уговорено в размер на 40.00 лева за всяка ремонтирана шевна машина, приемо – предавателен протокол и разписка за платена сума. Горните констатации били обективирани в Протокол за извършена проверка с рег.№ ПР2317518/23.05.2023 г.

С оглед констатациите на контролните органи и изводите, до които достигнали за характера на правоотношението, възникнало между

„Войников“ ЕООД, град Хасково и лицето М. Д. Д., срещу дружеството жалбоподател бил съставен на 23.05.2023 г., от свид. А. И. Т. Акт за установяване на административно нарушение № 26-2300113 за нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ. Актът е съставен в присъствието на свид. Л. О. Г., на длъжност „старши инспектор” в Дирекция Инспекция по труда” – Хасково, както и в присъствие на законния представител на дружеството – управителя Н. Р. В., който подписал процесния АУАН, без в графата за обяснения и възражения да впише такива.

Възражения срещу акта за установяване на административно нарушение не са постъпили и допълнително в законовия срок от връчване на екземпляр от него, станало на датата на съставянето и предявяването му, според отразеното в приложената разписка.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение, и след като извършил справка за действащите трудови договори за лицето М.

Д. Д., видно от която на 27.05.2023 г. е сключен трудов договор, безсрочен по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ с „Войников“ ЕООД, град Хасково, наложил процесната административна санкция.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото 4 свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А. И. Т. и Л. О. Г. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка, както и тези, свързани със съставянето на АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

Съдът дава вяра на изложеното в показанията на посочените двама свидетели и по отношение на фактите, включени в предмета на изследване по делото, от значение за решаването на случая по същество, свързани с кръга присъстващи лица по време на извършване на проверката на място в процесния обект.

Факт, който се потвърждава от събрания доказателствен материал, в това число и от ангажираните допълнителни гласни доказателства чрез разпита в качеството на свидетел на лицето М. Д. Д.. Спорен се явява фактът, свързан с уточняване на действията, извършвани конкретно от лицето М. Д., определящи за вида възникнало правоотношение по който въпрос е налице разминаване в гласните доказателствени източници. То бе преодоляно до голяма степен с извършените от съда допълнителни процесуални действия, включително поставяне в очни ставки, като в резултат приемат се за съответни на обективната истина показанията на свидетеля Л. О. Г. и А. И. Т., и най – вече на първата, като последователни и вътрешно безпротиворечиви, така също съответни на останалите доказателства, в това число и писмени, вкл. попълнена и подписана от свид. М. Д. Д. писмена декларация, поради което съдът им дава вяра при обосноваване на фактическите си изводи по делото. Съвсем отделен и по същество е въпросът до какви правни изводи може да доведе сам по себе си така установения факт, свързан с присъствието на свид. М. Д. Д. в проверявания обект и естеството на извършваните от нея действия. Както бе отбелязано, гласните доказателства в тази част действително са противоречиви в известна степен, освен относно самите факти, но така също и най – вече относно тяхната правна интерпретация, като допълнително съвкупен анализ при необходимост ще бъде направен на съответното място при обосноваване на правните изводи на съда. На това място единствено е необходимо да бъде изтъкнато, че категорично не се споделя като достоверно твърдението на свид. М. Д. Д., че не е твърдяла поред контролните органи, че не била работела във фирмата и не била се обучавала в деня на проверката.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

5

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 Кодекса на труда отношенията трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. По силата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение, а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.

Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството - жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването му на представляващия дружеството – жалбоподател, а именно управителя Н. Р. В. и по този начин е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Конкретно по отношение изискването за вписване на дата на извършване на нарушението, следва да се отбележи, че в случая формално то е удовлетворено. На следващо място, съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ, нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая процесният АУАН е съставен от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. По – нататък, място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като възраженията в обратна насока се явяват несъстоятелни.