Решение № 723 от 30.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 723 гр. Пловдив, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300500715 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 от ГПК, чл.240 и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „*************, чрез управител М. М., против Решение № 16/03.01.2023г., постановено по гр.д.№ 7486/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XI гр.с., в частта, с която са отхвърлени предявените от „***********, против Б. Р. Ч., ЕГН – **********, искове за признаване за установено, че дължи по Договор за потребителски кредит № 200073/15.04.2020г. още и следните суми в размер на 123,05 лв. – договорна лихва за периода 15.09.2020г. – 04.01.2022г., сумата 3,68 лв. – лихва за забава за периода 04.01.2022г. – 25.01.2022г. и сумата 30 лв. – разноски за уведомяването за предсрочна изискуемост. Моли да бъде отменено в тази обжалвана част и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция.

Въззиваемата страна Б. Р. Ч., ЕГН – **********, рез назначения 1 особен представител адв.А. П., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „********* против Б. Р. Ч. е заведена искова молба, с която посочва, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № 200073/15.04.2020г., по който ответникът получил в заем сумата от 550 лв., за срок на погасяване- до 15.04.2020г., на 24 равни месечни вноски, всяка от по 30, 75 лева, съгласно погасителен план, при ГПР34, 43 % и ГЛП- 30 %, при договорна лихва от 188 лв. Кредитополучателят заплатил изцяло първите четири вноски по договора и частично петата- общо 128, 23 лева, след което преустановил плащанията. Към 05.11.2021 г. имало падежирали 14 вноски за периода 15.09.2020 г.- 15.10.2021г. на обща стойност 425, 27 лв., включваща главница- 310, 02 лв. и възнаградителна лихва- 115, 25 лв. Поради забавата в плащанията, на основание чл. 15.1. и чл.

15.2. настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за което длъжникът бил уведомен чрез ЧСИ посредством залепване на уведомление на регистрирания му адрес. Към датата на предсрочната изискуемост- 04.01.2022 г. имало падежирали 16 вноски за периода 15.09.2020 г.- 15.12.2021 г. на обща стойност 425, 27 лв., включваща главница- 363, 72 лв. и възнаградителна лихва- 123, 05 лв. Наред с това длъжникът дължал още 04.01.2022г.25.01.2022г. и сумата от 30 лева- разноски за уведомяването за предсрочната изискуемост. Тъй като сумите по кредита не били върнати в уговорения срок, за събирането им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая ч. гр. д. № 1423/2022 г. на ПдРС, IX гр.с. се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което се предявявал и настоящият иск. Направено е искане за установяване на вземането по заповедта.

Ответникът Б. Р. Ч., чрез назначения особен представител адв.А. П., в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете изцяло. Твърди, че същият не бил подписан от ответника, а в случай на обратното- че лицето не било получавало в заем съответната сума. Прави се 2 възражение за недействителност на кредита на основание чл. 22 от ЗПК, като е поддържал, че клаузите в него имали неравноправен характер и за тях съдът следял служебно. Ответникът не бил информиран за параметрите на договора предварително и бил поставен в неблагоприятно положение. Акцесорните задължения за лихви също били недължими, поради недействителността на кредита. По заема имало извършени плащания, като, ако въобще се дължало нещо по кредита, то било само главница и следвало да се съобразят вече платените суми от общо 128, 23 лв.

Към делото са приложени Договор за потребителски кредит № 200073/15.04.2020г., по който ответникът получил в заем сумата от 550 лв., ведно с Приложение №1- погасителен план, разписка за получена сума в размер на 550 лв., Общи условия на „******“ ООД за отпускане и обслужване на кредити на физически лица, Уведомление за предсрочна изискуемост на кредита с изх.№ 1509/05.11.2021г., ведно с уведомление по чл.47 от ГПК, чрез ЧСИ **********, протокол за връчване, фактура и платежно нареждане за сумата 30 лв., справка за изчислена законна лихва.

С Решение № 16/03.01.2023г. Районният съд е признал за установено по отношение на „********, че Б. Р. Ч. дължи присъдената по ч.гр.д.№ 1423/2022г. на ПРС, IX гр.с., със Заповед № 754/01.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК сума в размер на 479,40 лв.- главница по Договор за потребителски кредит № 200073/15.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата и възнаградителната лихва от подаване на заявлението в съда 31.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането. За да уважи исковете, излага основни съображения, че няма спор по делото, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит, по който е получил определена парична сума, срещу задължението да я върне в определен срок, при съответни условия на заема. Между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата 3 валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Районният съд е направил правни изводи, че договорът е недействителен на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК- за посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент и на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за коректно посочване на общата дължима сума. Позовал се е конкретно на чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Посочил е, че същата има характер на изначална недействителност. Когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

На следващо място, Районният съд е аргументирал, че в случая е без значение обстоятелството, че по делото главницата се претендира на договорно основание и това не следва да води до отхвърляне на иска за главница. Нормата на чл. 23 от ЗПК не е пречка за присъждане на заетата сума, тъй като съответният законов текст цели да уреди отношенията между страните по потребителския кредит при установяване на неговата недействителност и следва да намери приложение и в хипотезата на предявен иск по чл. 422 от ГПК. Противното би означавало кредиторът да бъде принуден да води повторен процес, в който по правилата за неоснователно обогатяване да претендира връщане на тази дадена в заем сума, което освен, че не е целесъобразно с оглед процесуална икономия, се явява и безпредметно, защото разпоредбата на чл. 23 от ЗПК възпроизвежда общите правила на чл. 34 и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, които са основанието за този евентуален бъдещ иск на кредитора. В случая няма да е налице недопустимо произнасяне за връщане на заемната сума по един нищожен договор, нито пък ще се промени основанието на претенцията, защото нормата на чл. 23 от ЗПК урежда последиците от един недействителен потребителски договор, които няма пречка да се приложат и в производството по чл. 422 от ГПК.

В тази част решението е влязло в сила.

Районният съд, за да отхвърли исковете за сумите в размер на 123,05 лв. – договорна лихва за периода 15.09.2020г. – 04.01.2022г., сумата 3,68 лв. – 4 лихва за забава за периода 04.01.2022г. – 25.01.2022г. и сумата 30 лв. – разноски за уведомяването за предсрочна изискуемост, мотивира, че в хипотезата на недействителен потребителски договор потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви, такси или други разноски.

С въззивната жалба на „******* са направени възражения, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Посочва, че в раздел "IV Лихва" чл. 13 от процесния договор и в общите условия към процесния договор е посочено съответно необходимото и относимото за лихвата/ лихвения процент по процесния договор в конкретния случай. Позовава се на чл. 5 и раздел IV - Лихва от процесния договор във вр. с раздел II - 10 Лихва от общите условия на „********* - неразделна част от този договор, и Погасителния план Приложения №1 към договора - са ясни за потребителя както размера на договорения лихвен процент /възнаградителната лихва/, така и начина на изчисляването му. Първоинстанционният съд е можел да направи проверка как е изчислена или начинът, по който е формирана възнаградителната лихва по процесния договор. Съгласно представените по делото и приети писмени доказателства, общия размер на договорната лихва е посочен в Погасителния план, който е приложение № 1 към процесния договор и е по кориците на делото, която е в размер на 188 лв. /30 % годишен лихвен процент/ за срока на договора.

На следващо място, възразява, че не е налице твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и договора не е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Дружеството, в качеството му на кредитор е изпълнил законовите изисквания да посочи ГПР по определения в Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК начин, същия е посочен на стр. 2 от процесния договор и е изчислен съгласно изискванията на закона.

Относно ГПР, първоинстанционният съд не е отчел, че методиката на изчисляването му е заложена в ЗПК - Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, по който именно метод е изчислен и ГПР в процесния договор. ГПР е изчислен съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗПК и разликата между процентите - 30 % фиксиран годишен лихвен процент и 34,43 % - ГПР - се дължи на формулата, по която се изчислява ГПР съгласно ЗПК.

5

Съгласно чл. 5 по процесния договор общата стойност на плащанията ГПР включва заемната сума по кредита /главницата/ и лихвата за целия срок на договора. Потребителят знае колко точно ще дължи /като сума в лева/, посочена в чл. 5 от договора и Погасителен план - Приложение №1 към договора и как точно е формирана тя. Жалбоподателя прави оплакване и че, не е налице твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и договора не е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С въззивната жалба се въвеждат възражения относно направените изводи от Районния съд за недействителност на договора за потребителски кредит поради неспазване на разпоредбите на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК /за посочване в договора на лихвения процент и условията за прилагането му/ и на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК /относно ГПР по кредита и посочване на общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит/.