Присъда № 33 от 14.05.2024, Районен съд - Видин

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 33/ 14.05.2024г. ПО НЧХД № 950/2023 г.

ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Делото е образувано по тъжба на К. П. И., ЕГН: **********, от гр.

Видин против П. И. И., ЕГН:********** от с. С., обл. Видин, за това че на 16.07.2023г. около 13,30 часа, в центъра на с. С., общ. Видин, на публично място П. И. И., ЕГН ********** нанесъл удари със юмрук и отворени ръце в областта на долната устна, лицето, двете скулни области, на долна лява част на шията, на К. П. И., ЕГН **********, като с това му причинил кръвонасядане с нараняване на дясната половина на долната устна, контузия на лицето, кръвонасядания на кожата на шията, издраскване на шията, както и кръвонасядане на дясна мишница и издраскване на лява длан, като е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Тъжителят редовно призован се явява лично.Представлява се от упълномощен редовно процесуален представител, който подържа тъжбата, и моли за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия.

Тъжителят е конституиран с правата на граждански ищец на основание чл. 84 от НПК.Приет е за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск от К. П. И. против подсъдимия П.

И. И. за сумата от 5000 лева за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от

16.07.2023г. до окончателното издължаване.Претендират се и разноски по делото.

Подсъдимият се явява лично. Представлява се от упълномощен редовно процесуален представител, който иска оправдателна присъда.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Тъжителят е син на подсъдимия.Тъжителят страда от остра миелоидна левкемия, като съгл. представено по делото експертно решение №92661/214 от 27.09.22г. на ТЕЛК при МБАЛ“СВЕТА ПЕТКА“ е с 95% инвалидност.

На 16.07.2023г. тъжителят и съпругата му-свидетелят Н. И. отишли в гр.Г. при сестрата на тъжителя и дъщеря на подсъдимия-свидетелят Ю.

И.А.Там между тях възникнали пререкания, които прераснали в скандал по между им.След разправията им тъжителят и съпругата му потеглили за с.С., където живее баща им-подсъдимият П. И..Същите отишли ,за да приберат децата си от бабата на свидетеля Н. И., която живее там.По пътя се засекли с бяло „БМВ“, което се управлявало от племенницата на тъжителя и внучка на подсъдимия-свидетелят П. П..След това и двата автомобила спрели на площада на селото.Когато тъжителят спрял автомобила при него дошъл свидетелят В. В.-близък роднина на свидетеля Н. И..Тъжителят слязъл от автомобила си и заедно със свидетеля В. отишли при племенницата му, като между тях възникнала разправия.

Междувременно свидетеля Ю. И.А позвънила на 112 за разправията в 1 гр.Г..

Свидетелят П. П. се обадила на майка си, като й разказала за разправията с вуйчо й и свидетелят И.А отново се обадила на същия полицай, но вече за случващото се в с.С..

Докато продължавала разправията между тъжителя и племенницата му зад гърба на последния се появил подсъдимият П. И./който бил информиран по телефона от внучката си за случващото се на площада/, като му нанесъл няколко удара с юмрук и ръка в лицето и рамото.Тъжителят залитнал и паднал на земята, след което продължили да се разправят само словесно.

Междувременно на площада пристигнала и свидетелят Ю. И.А, като между нея и свидетелят Н. И. разправията се подновила.

След това пристигнали и полицаите, вследствие на обаждането на свидетеля И.А.

По делото са разпитани като свидетели-Н. И., Ю. И.А, П. П., Д.С. и В. В..

Свидетелите – Н. И., Д.С. и В. В. дават показания и са категорични, че подсъдимият П. И. е дошъл в гръб на тъжителя, след което му е нанесъл удари с юмрук и ръце в областта на лицето и рамото, вследствие на което тъжителят е паднал на земята, още повече, че същият е по-уязвим заради тежкото му заболяване.

Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са очевидци на случилото се, същите са подредени хронологично, житейски обясними са и се подкрепят и от изготвената по делото СМЕ. Техните показания съвпадат, както по време, място, така и относно нанесените травми на тъжителя.

Свидетелят Ю. И.А не е присъствала на случилото се.Същата не е очевидец.Тя е пристигнала на площада след като разправията между подсъдимия и тъжителя е била вече овладяна.Нейните показания допринасят единствено за изясняване на предисторията на случилото се с оглед събитията случили се същия ден в гр.Г. между нея, брат й и свидетеля Н. И..

Свидетелят П. П., твърди, че тя е извикала дядо си по телефона, заради разправията между нея и вуйчо й.Не дава показания да е видяла нанасяне на удари , а само за словесно спречкване.Същата е участник в събитията преди това, извикала е дядо си и майка си, поради собствената си разправия с вуйчо й, поради което и съдът не кредитира показанията й.

Мотивите за извършеното престъпление се коренят в дълбоко разстроените семейни отношения между тъжителя от една страна и баща му и сестра му от друга, които в един момент са ескалирали.Всичките участници в събитията са много близки родни с явно влошени от дълго време междуличностни и човешки отношения, дължащи се до някаква степен на заболяването на тъжителя и съответните финансови ресурси, които са били необходими за лечението му.

От изготвената СМЕ по писмени данни се установява, че на К. И. са 2 причинени кръвонасядане с нараняване на дясната половина на долната устна, контузия на лицето, кръвонасядания на кожата на шията, издраскване на шията, както и кръвонасядане на дясна мишница и издраскване на лява длан, като е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота.

В съд. Заседание вещото лице подържа заключението си, като дава подробни обяснения.Същата заявява, че констатираните увреждания, които са изредени са причинени по времето и начина съобщени от пострадалия, да са причинени от удари с ръце, с юмрук и отворени ръце, защото издраскванията са причинени от нокти. Кръвонасяданията отговарят на удар с тъп предмет и с по - голяма сила и площ с диаметър 7-8 см. Не са причинени еднократно, а се дължат на няколко травми по главата и шията и дясна мишница и отговарят на съответния побой. Тези увреждания са довели до болка и страдание, а травмата на устата с разкъсване на лигавицата води до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Обяснява, че заболяването на тъжителя го прави по-лабилен и неспособен да се защити,както и че заключението не се променя от разпита на свидетелите и няма разлика между заключението отразено в СМЕ и това което е отразено първоначалното в СМС.

Съдът е приел заключението на вещото лице, като компетентно изготвено, даващо изчерпателен отговор на поставените с експертизата въпроси.

Съдът кредитира изготвената СМЕ, като компетентно и обективно извършена, почиваща изцяло на обективно събраните доказателства.

Подсъдимият е дал обяснения в с.з., като е категоричен, че е отишъл на площада след като му се обадила внучката-свидетелят П. П., която плачела.Обяснява, че в неделя на 16.07. миналата година, към 12,30 часа, отишла внучката му с още две момичета у тях в с. С..,като му разказала, че К. със съпругата му са отишли в гр. Г. и са били дъщеря му М.. П. си тръгнала за гр. Видин и на площада на селото се срещнала с К.. Обадила му се плачейки, като му казала да отиде на площада.Същият веднага тръгнал с лекия си автомобил. Пристигайки на място видял Краси и Владо, които блъскали по колата на внучката му с колена и плесници. Тръгнал натам, Владо го видял и отстъпил на 15-20 метра, като според него бил видимо пиян, защото като свършило всичко минал покрай него и той лъхаше на алкохол. Отишъл с намерението да го измести и отдалечи от колата за да престане. Твърди, че не го е го удрял и ритал. Не отрича нито потвърждава, може и да съм казал нещо.

Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта що се касае за обаждането на свидетеля П. П.,която го е извикала на площада, отиването му на място и разправията със сина му, тъй като същите в тази им част се потвърждават от устните доказателства, респ. показанията на свидетелите, на които съдът е дал вяра.В останалата част съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия и счита, че същите не са годно доказателствено средство, а само 3 средство за защита, тъй като противоречат на свидетелските показания, както и на приетата СМЕ със съответните обективни находки, които отговарят да са причинени по начина, който съобщават тъжителя и свидетелите.

Между събраните писмени и гласни доказателства няма противоречие, същите взаимно се допълват и разкриват по-горе възприетата цялостна картина на установената по делото фактическа обстановка.

Повдигнато конкретно обвинение по определен текст от НК не обвързва съда.

За да определи правната квалификация на деянието съдът се съобрази с многобройната съдебна практика и най-вече, с П№3/79г. . на ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВЕН СЪД, което е задължително за съдилищата.

Съгл. П3/79 г. на ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВЕН СЪД за да се квалифицира деянието по чл. 130, ал.1 от НК- този вид телесна повреда изисква да е налице разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна повреда.

Законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието.Съдът намира, че телесните увреждания на тъжителя носят характеристиката на причиненовременно разстройство на здравето, не опасно за живота.Същото е видно и от изготвената СМЕ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият ще следва да бъде осъден за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК посредством събраните доказателства по делото е доказано по несъмнен и безспорен начин, така както го изисква нормата на чл.303, ал.1 от НПК наличие на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.

Подсъдимият П. И., Съдът приема, че е осъществила , както от обективна, така и от субективна страна състава на чл. 130, ал.1 от НК .

От обективна страна на деянието.

Подсъдимият П. И. на 16.07.2023г. около 13,30 часа, в центъра на с. С., общ. Видин, на публично място нанесъл удари със юмрук и отворени ръце в областта на долната устна, лицето, двете скулни области, на долна лява част на шията, на К. П. И., ЕГН **********, като с това му причинил кръвонасядане с нараняване на дясната половина на долната устна, контузия на лицето, кръвонасядания на кожата на шията, издраскване на шията, както и кръвонасядане на дясна мишница и издраскване на лява длан, като е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота От субективна страна на деянието.

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, т.е. подсъдимият –И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал 4 настъпването на тези последици, който умисъл се извлича от конкретното поведение и действия на дееца преди и по време на извършване на деянието.Видно от възприетата по-горе фактическа обстановка е, че подсъдимият съвсем целенасочено пред очите на свидетелите-очевидци е нанесъл удари със юмрук и отворени ръце в областта на лицето на тъжителя, още повече че му е било известно тежкото здравословно състояние на тъжителя, което го прави по-нестабилен и лабилен.

По отношение на наказанието.

За посоченото по-горе престъпление е предвидено наказание „Лишаване от свобода” за срок до шест месеца или „Пробация”или „Глоба“ от сто до триста лева .

Деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а от НК, видно от справката за съдимост на същия.

От деянието не са причинени имуществени вреди другиму, видно от престъплението, за което е осъден.

Не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал.7 от НК.

При това положение Съдът счита, че са налице условията на чл. 78а, ал.1 от НК, като И. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи законопредвиденото наказание-„глоба”, което е в границите от 1000 до 5 000 лева.