Решение № 226 от 12.12.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Варна, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253000500602 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 602/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба и по частна жалба на В. С. С. против решение № 310/24.03.2025 г. и определение № 3390/17.07.2025 г., постановени по гр.д. № 81/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:

- По въззивна жалба на В. С. С., подадена чрез адв. С. З., против решение № 310/24.03.2025 г., постановено по гр.д. № 81/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прието за установено в отношенията между страните „КТМ ЕКС“ ЕООД и В. С. С., че В. С. С. не е собственик на ателие №9, представляващо самостоятелен обект с идентификатор ***, находящо се на третия етаж в офис сграда в гр.Варна, бул.“* *“ №*, състоящо се от : две офис помещения, санитарен възел и кухненски бокс, с площ 65.29 кв.м., при граници : на същия етаж ***; под обекта - *** и над обекта ***, стълбище, както и 3.3248 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място с идентификатор ***, на основание чл.124,ал.1 ГПК и В. С. С. е осъдена да заплати на „КТМ ЕКС“ ЕООД сумата от 8906,20 лв. - направени по делото разноски.

Въззивницата е настоявала, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално – неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, постановено в противоречие с материалния 1 закон и необосновано, като е молила за обезсилването му с връщане на делото за разглеждане от друг състав, евентуално – за отмяната му с отхвърляне на иска и присъждане на разноските. Решението било недопустимо, поради липса на доказан от ищеца правен интерес от водене на отрицателен установителен иск - липса на изтекла придобивна давност от 10 години, евентуално и от 5 години (предвид обратното действие на развалянето по чл.

87, ал. 3 ЗЗД на договора за замяна от 25.08.2014г., осъществено с решение № 1212/27.12.2019г. по т.д. № 553/2018г. на ОС Варна, което заличило правното основание на добросъвестното владение и го превърнало в обикновено със срок от 10 години, който не бил изтекъл, а освен това не бил изтекъл и 5годишен срок по чл.79, ал.2 от ЗС). Недопустимостта на отрицателния установителен иск за собственост самостоятелно следвала и от настъпилата преклузия за навеждане на твърдения от ищеца за собственост по давност след срока за отговор по т.д. № 553/2018г. на ОС - Варна по иска на В. С. по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за замяна, в който срок „КТМ ЕКС“ ЕООД следвало да изчерп и всички възражения срещу иска, в т.ч. и да заяви възражението си за придобиване на имота по давност. След този срок предявяването на твърдения за придобиване имота по давност, дори с насрещен иск, било недопустимо. Извън това, със заведения от С. на 24.07.2019г. (преди 25.08.2019г.) срещу „КТМ ЕКС“ ЕООД иск по т.д. № 1230/2019г. на ВОС за връщане на даденото по разваления договор за замяна от 25.08.2018г. тя прекъснала придобивната давност на настоящия ищец. С подаването на писмения отговор по същото дело се преклудирали и последващи възражения на „КТМ ЕКС“ ЕООД за придобиване на ателие № 9 поради изтекла давност, в т.ч. и от нова дата - 20.08.2018. и под формата на насрещен иск. Отделно, окръжният съд изградил своите изводи за осъществяване на факта на владение от ищеца на предубедени, заинтересовани показания от свидетелката В. Бл. Н. (тя била ответник по т.д.

№ 101/2015г. на ВОС; с личен интерес от уважаване на иска за собственост в полза на „КТМ ЕКС“ ЕООД като акционер и член на съвета на директорите на „Балик Тур“ АД - едноличен собственик на капитала на дружеството - ищец; участвала в избора на Л. Кр. за управител на „КТМ ЕКС“ ЕООД, а сочила, че не го познава). Неправилността на решението следвала от погрешния извод на окръжния съд за настъпила преклузия за твърдяния факт (че е собственик на ателие 9 по договор за покупко-продажба от 10.01.2008г., съгласно приложен нотариален акт), наведен с молба вх.№ 27547/01.11.2024г. (погрешно посочена от съда като такава вх.№ 22474/11.09.2024г.), предвид че: придобивното си основание за имота ответницата заявила в предоставения й от съда срок и в изпълнение на дадените й с определение № 4524/19.10.2024г. указания; нотариалният си акт за сделката приложила още с отговора по исковата молба на насрещната страна; фактът заявила преди приемане на окончателния доклад по делото, с който би настъпила преклузията; още преди отделянето на насрещния иск от гр.д. № 6547/2023г. на PC - Варна, т.е. преди изтичане на срока за отговор по насрещния иск, тя подала и молба с вх. № 2

48313/27.06.2023г. и навела твърдения за придобиване на процесния имот чрез покупко-продажба с нотариален акт от 10.01.2008г. и при липса на брак към датата на придобиване (приложила е молбата към въззивната жалба). С необсъждането на акта за собственост на С. от 10.01.2008г., окръжният съд допуснал процесуално нарушение. Такова съдът допуснал и като не съобразил влязлото в сила решение №1212/27.12.2019г. по т.д. № 553/2018г. на Варненски окръжен съд, с което бил развален договора за замяна от 25.08.2014г. на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради неизпълнението на „КТМ ЕКС“ ЕООД и не взел предвид обратното действие на развалянето съгл. чл. 88 от ЗЗД водещо до извода, че имотът не е излизал от патримониума на прехвърлителя и приобретателят не е придобивал правото на собственост върху него, т.е. че процесното ателие никога не е напускало правната сфера на В. С. и следователно тя е собственик на този имот.

Въззиваемото дружество „КТМ ЕКС“ ЕООД, чрез адв. И. З., е подало писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорило същата и по съображения за неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на обжалваното решение, е молило за потвърждаване на последното и за присъждане на сторените по делото разноски.

-По частна жалба на В. С. С., подадена чрез адв. С. З., против определение № 3390/17.07.2025 г., постановено по гр.д. № 81/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата й с вх. № 16140/06.06.2025 г. за изменение на постановеното по делото решение № 310/24.03.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателката е сочила, че обжалваното определение е незаконосъобразно, като е молила за отмяната му и за уважаване на молбата й за изменение на решението в частта за разноските чрез отпадане на сумата от 1000 лв. и намаляване на адвокатското възнаграждение от 7000 лв. до размер, съответстващ на реално извършената работа от адв. И. З..

Въззиваемото дружество „КТМ ЕКС“ ЕООД, чрез адв. И. З., е подало писмен отговор на частната жалба, с който е оспорило същата и по подробни съображения за неоснователност на оплакванията, е молило за потвърждаване на обжалваното определение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните чрез своите процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и отговорите и са претендирали присъждане на разноски.

Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от „КТМ ЕКС“ ЕООД срещу В. С. С. отрицателен установителен иск по чл. чл.124 от ГПК за признаване за установено между страните, че ответницата не е собственик на следния недвижим имот: ателие №9, представляващо самостоятелен обект с идентификатор ***, находящо се на третия етаж в офис сграда в гр.Варна, бул.“* *“ №*, състоящо се от : две офис помещения, санитарен възел и кухненски бокс, с площ 65.29 кв.м., при граници : на същия етаж – ***; под обекта –

3

*** и над обекта – ***, стълбище, както и

3.3248 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място с идентификатор ***. В исковата си молба ищецът е поддържал, че е собственик на процесния имот по силата на упражнявано, непрекъснато, спокойно и несмущавано владение в периода от 20.08.2014 г. до исковата молба, като придобил имота поради изтекла кратка 5-годишна придобивна давност още на 20.08.2019 г., евентуално с изтичането на 10годишен давностен срок. Изложил е: че владението получил по предварителен договор за замяна на имоти срещу ценни книжа от 20.08.2014 г., сключен с пълномощник на ответницата С.; че на 25.08.2014 г. в изпълнение на предварителния договор, сключили и окончателен договор с нотариален акт №34, том IV, рег.№8472, дело №322/2014г. на нотариус Св. Д.; че по образувани от С. срещу дружеството дела, били отхвърлени исковете й за недействителност на сделката; че с влязло в сила на 06.02.2023 г. решение по т.д. № 553/2018г. по описа на ВОС договорът за замяна бил развален поради неизпълнение от „КТМ ЕКС“ ЕООД. Настоявал е, че въпреки обратното действие на развалянето, той упражнявал фактическата власт върху имота в посочения период по предварителния договор и така придобил собствеността на имота, като владението му не било прекъснато от ответницата с предявените от нея искове, а иск за собственост не бил воден между страните.

Ответницата е оспорила иска с възражения за недопустимост и неоснователност. Недопустимостта е поддържала със съображения за липса на правен интерес и преклудиране на твърденията на ищеца за придобиване на имота по давност поради непредявяването им в срока за отговор по т.д. № 553/2018г. на ВОС (с предмет вкл. иска й за разваляне) и по т.д. № 1230/2019г. по описа на ВОС (с предмет иска й за връщане на даденото по разваления договор – прехвърления от нея имот), а неоснователността – с отпадане с обратна сила на основанието за придобиване на имота – развален вече окончателен договор за замяна и липса на ревлевантно за придобиване на собствеността владение (добросъвестно и недобросъвестно).

Настоящият иск е бил предявен от „КТМ ЕКС“ ЕООД първоначално като насрещен иск в производството по гр.д. № 6547/2023 г. по описа на Варненския районен съд, образувано по искове по чл. 59 ЗЗД на В. С. С. за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползването на същия имот в качеството й на негов собственик. Искът срещу „КТМ ЕКС“ ЕООД е бил отделен за разглеждане в самостоятелно производство с определение на районния съд № 13902/21.11.2023 г. по гр.д. № 6547/2023 г. по описа на Варненския районен съд, С. като ищец е поддържала, че е собственик на процесния имот – ателие №9 по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт от 10.01.2008 г., както и че не е била в брак към датата на сделката. Изрично изявление в тази връзка тя е направила с писмена молба от 27.06.2023 г. в изпълнение на указания на районния съд за отстраняване на нередовности в исковата й молба по чл. 59 ЗЗД, като уточнителната й молба (част от делото, от което е отделен насрещният иск) е 4 приобщена към настоящото дело с определение от 03.12.2025 г. във въззивното производство. По претенцията на С. по чл. 59 ЗЗД за обезщетение от „КТМ ЕКС“ ЕООД за лишаването й от ползване на ателието, въпросът за собствеността й и на соченото основание е преюдициален, а ответникът там „КТМ ЕКС“ ЕООД – сега ищец го е оспорил, претендирайки, че той самият е собственик на ателието по давностно владение и предявявайки настоящия отрицателен установителен иск като насрещен такъв. По настоящото дело, с отговора на исковата молба С. е приложила и нотариалния акт от 10.01.2008 г.

(на л. 95), с който се легитимира като собственик на имота по договор за покупко-продажба. В определението по чл. 146 ГПК, окръжният съд й е указал, че не сочи да е собственик на имота, нито придобивното си основание, както и че нейна е доказателствената тежест от неустановяване на този факт. С уточнителната си молба от 01.11.2024 г. С. е заявила, че е придобила ателието по договора за покупко-продажба от 10.01.2008 г., който е приложила с отговора на исковата молба, както и че е била собственик на същото до 14.12.2023 г., когато го прехвърлила на трето лице. Видно е от доказателствата по делото, че насрещният иск е вписан на 27.11.2023 г., а прехвърлянето на спорния имот на третото на спора лице, е станало в хода на висящото производство, поради което, на осн. 226, ал.1 ГПК делото продължава между първоначалните страни.